Не чета вестници изобщо. Рядко гледам телевизия. Но отвреме на време ме заглождва едно такова и проверявам в нета новините. И за пореден път се сещам защо новините не ме интересуват. Ми защото пак продаваме компютри на Япония. Връзката между заглавието, съдържанието и събитието в статиите е... меко казана странна! Ето ви няколко заглавия от електронните издания последния един месец. И сами си отговорете - заглавието ли ви накара да прочетете статията, статията има ли нещо общо със заглавието и най-вече каква е връзката на двете със събитието, заради което е написано всичко.
Почваме със Стандарт:
Пуснаха мъчителите на Картофа - 30 Ноември 2008
Синьото танго излезе от ритъм - 1 Декември 2008
Бадема прасна клуба с 40 бона - 3 Декември 2008
Трендафил не успя да стане гимнастичка
- 13 Декември 2008
Горите стават “Биг брадър” - 18 Декември 2008
Дядо Коледа застреля осем - 27 Декември 2008
Продължаваме с Новинар:
Кървавата бабичка
23 Декември 2008
И малко и от любимите Dnes.bg:
Борисов взе скалпа на главния архитект на район "Студентски" - 19 Декември 2008
99,9% преизбраха Сидеров за лидер, един прави цирк - 21 Декември 2008
Обама по перки - 23 Декември 2008
декември 30, 2008
декември 28, 2008
Знаци велоалеи
Началото на октомври предложих на хората каращи колела из града да си разлепим подобия на знаци с цел да се обезопасят или маршрутизират някой често ползвани направления, поне докато се направят достатъчно вело алей. Тази която сега направиха на бул. Евлоги и Христо Георгиеви има някакви знаци (3), но единствения знак, който пък може да видите на алеята по бул. Цар Борис III е човече в инвалидна количка. Актуално, нали.
Много бях навит да се захвана с тази кауза, но мина месец, минаха два месеца и никой не прояви интерес. И ето след три месеца аз успях да схвана защо така. Просто не бях предложил актуални и работещи знаци. Фактът, че тези се ползваха по цял свят не означаваше, че са приложими тук в БГ. Затова седнах и ги изредактирах, така да се каже ги побългарих. И отново ги предлагам.
1. Табела указваща начало на вело алея.
Тази табела естествено върви с знаците за синя зона и паркиране. Въпрос на дискусия е дали могат да бъдат взаимно заменяеми.
2. Табела указваща край на вело алея.
Определено с тази една табела се спасяват поне два живота
3. Табели указващи посока на движение за колоездачите.
Много важни табели. Особено са актуални за "новата" алея по канала... Естествено най-вероятно ще има и вариации, но малки...
а. Табела за завой на ляво.
По известна и като Enter in traffic jam
б. Табела за завой на дясно
Има доста места където трябва да се постави на често... Определено повечето хора каращи велосипед се интересуват от екстремни спортове и такава табела ще стимулира интереса към градското каране.
в. Табела за продължаване напред
Вело алейте в София поне имат едно странно свойство. Започват и свършват ей така, не пресичат улици, заобикалят билбордове и други временни конструкции. Примерно когато излезеш на Моста на дружбата или примерно на подлеза на Фритьоф Нансен трябва някой да ти е показал, че всъщност алеята не свършва просто така, а продължава от другата страна на улицата. Този знак е затова. Начина на пресичането на улицата вече е личен избор.
4. Табела обозначаваща алея ползвана от колоездачи и пешеходци.
Тази табела повишава вниманието на колоездачите, предупреждавайки за появата на всякакви обекти и субекти по пътя им. Естествено поради различни причини на знака не са поставени различни препятствия от типа баби, кучета, котки, детски колички, топки, федербали, телове, земноводни, дребни монети, влюбени двойки.
5. Предупредителна табела предупреждаваща за появата и наличието на велосипедисти.
Естествено автомобилистите трябва да са нащрек за подобни появи. За да не пропуснат някой. Аз лично почти не знам шофьор, който не събира СМАРТ точки.
6. Предупредителна табела предупреждаваща колоездачите за излизане на път с релси.
Както се казва - Един път се живее. След като се заключи, че няма смисъл да се предупреждават хората, че се излиза на път с релси (хлъзгав и опасен за тесните гуми на колелата), просто информативно може да се слага тази табела с мисълта - Ние ги предопредихме... Тази табела може да се замени и с по-проста и малка с надпис - Боли!
Спазването на определени правила и знаци, не е преоритетно в нашата страна, така че предполагам и към тези табели някой ще се отнесът пренебрежително. Няма проблем. Въпроса не е в табелите, а в това да се чустваш безопастно на пътя.
Много бях навит да се захвана с тази кауза, но мина месец, минаха два месеца и никой не прояви интерес. И ето след три месеца аз успях да схвана защо така. Просто не бях предложил актуални и работещи знаци. Фактът, че тези се ползваха по цял свят не означаваше, че са приложими тук в БГ. Затова седнах и ги изредактирах, така да се каже ги побългарих. И отново ги предлагам.
1. Табела указваща начало на вело алея.
Тази табела естествено върви с знаците за синя зона и паркиране. Въпрос на дискусия е дали могат да бъдат взаимно заменяеми.
2. Табела указваща край на вело алея.
Определено с тази една табела се спасяват поне два живота
3. Табели указващи посока на движение за колоездачите.
Много важни табели. Особено са актуални за "новата" алея по канала... Естествено най-вероятно ще има и вариации, но малки...
а. Табела за завой на ляво.
По известна и като Enter in traffic jam
б. Табела за завой на дясно
Има доста места където трябва да се постави на често... Определено повечето хора каращи велосипед се интересуват от екстремни спортове и такава табела ще стимулира интереса към градското каране.
в. Табела за продължаване напред
Вело алейте в София поне имат едно странно свойство. Започват и свършват ей така, не пресичат улици, заобикалят билбордове и други временни конструкции. Примерно когато излезеш на Моста на дружбата или примерно на подлеза на Фритьоф Нансен трябва някой да ти е показал, че всъщност алеята не свършва просто така, а продължава от другата страна на улицата. Този знак е затова. Начина на пресичането на улицата вече е личен избор.
4. Табела обозначаваща алея ползвана от колоездачи и пешеходци.
Тази табела повишава вниманието на колоездачите, предупреждавайки за появата на всякакви обекти и субекти по пътя им. Естествено поради различни причини на знака не са поставени различни препятствия от типа баби, кучета, котки, детски колички, топки, федербали, телове, земноводни, дребни монети, влюбени двойки.
5. Предупредителна табела предупреждаваща за появата и наличието на велосипедисти.
Естествено автомобилистите трябва да са нащрек за подобни появи. За да не пропуснат някой. Аз лично почти не знам шофьор, който не събира СМАРТ точки.
6. Предупредителна табела предупреждаваща колоездачите за излизане на път с релси.
Както се казва - Един път се живее. След като се заключи, че няма смисъл да се предупреждават хората, че се излиза на път с релси (хлъзгав и опасен за тесните гуми на колелата), просто информативно може да се слага тази табела с мисълта - Ние ги предопредихме... Тази табела може да се замени и с по-проста и малка с надпис - Боли!
Спазването на определени правила и знаци, не е преоритетно в нашата страна, така че предполагам и към тези табели някой ще се отнесът пренебрежително. Няма проблем. Въпроса не е в табелите, а в това да се чустваш безопастно на пътя.
декември 27, 2008
Кирчо ми проговори
Да. Невероятно, но факт. Днес сутринта, Кирчо ми проговори.
Чета си пощата аз, а той застанал с гръб към мен и издава звук:
- Маума...
Онемях... А котето продалжава:
- Муахахамиаммма, бррргхххмааааамиу, маамммааа...
След два дни почти денонощно гледане на японски анимета помислих, че да, в Кирчо се е вселила някоя заблудена душа или демон. После помислих, че той толкова много ме обича, че иска да ми го каже. И тамън да го прегърна възхитен, той повърна. Така и така, вече бях онемял, само повдигнах вежди. Търсех подходящата дума, но тя не идваше, затова Кирчо помогна.
- Мияумбля...
- Не, Кирчо, неее - проговорих като по чудо аз, грабнах го и към банята, където той продължи да говори на плочките.
Сега е добре. Пак яде, заклеймен от църквата да не проговаря. Явно и на него празниците му дойдоха в повече.
Аз също съм добре. С малка параноя за миризма на повръщано из къщата. И с разбито сърце. Защото дори да проговори котето, то няма да е за да каже една добра дума... Най-много аз да кажа, някоя нецензурна...
декември 24, 2008
Светът с и без боговете
Онзи ден гледах едно скучно аниме. Обичайната любовна история с малко елементи на хуманизъм в буквалния смисъл на думата. Защото любовната история, бе между човек и богиня, развиваше се в наши дни и естествено на края светът бе спасен. От човека, който се изправи срещу боговете. Тази вечер си спомних тази история. Не заради силата на любовта, а защото се замислих, какъв ли би бил светът, ако в него, както пише по митовете "старите" богове взимаха реално участие. Точно така, както едно време. И историята ни, не бе само сухи факти за събития, а разкази за богове и герой.
Замислих се какво би се изменило в историята на хората, ако тази вечер не се бе родил Исус и вярата в него не се бе разпростяла из целия свят. И ако след него не се бе появил Мохамед. Много? Всички май така си мислим. Е, не много според мен. Пак щеше да има каузи в името на вярата ни, пак същите войни, пак същите гонения. Само имената на боговете щеха да са други.
Днес цял ден си мисля, как след новата ера за има няма две хиляди години човек е дръпнал в умственото си развитие толкова, колкото не е успял и на 1/5та за пет хиляди преди това. Как е прогресирал. Може би всичко е в чакането. Това което правим като християни или мюсюлмани, или будисти. Чакаме боговете да се върнат. Последните две хилядолетия те са само име, зад което се крием, с което се оправдаваме или заради което убиваме. Въпреки че Той ни е казал друго.
Какво стана със старите богове! Къде са сега. И защо не застават редом до войните в битката. Не строят модерни Валхали, или просто не споделят радостите си с хората. Най-малкото защо фейте и духовете изчезнаха от горите, езерата и поляните.
Мисля да се пробвам да си представя историята с участието на тези "стари" богове. Пътуването на Магелан, като новата Одисея. Световните войни, като за битки между богове, а не между нации. Предполагам и на друг ще му е интересна идеята, така че да го направим :)
Замислих се какво би се изменило в историята на хората, ако тази вечер не се бе родил Исус и вярата в него не се бе разпростяла из целия свят. И ако след него не се бе появил Мохамед. Много? Всички май така си мислим. Е, не много според мен. Пак щеше да има каузи в името на вярата ни, пак същите войни, пак същите гонения. Само имената на боговете щеха да са други.
Днес цял ден си мисля, как след новата ера за има няма две хиляди години човек е дръпнал в умственото си развитие толкова, колкото не е успял и на 1/5та за пет хиляди преди това. Как е прогресирал. Може би всичко е в чакането. Това което правим като християни или мюсюлмани, или будисти. Чакаме боговете да се върнат. Последните две хилядолетия те са само име, зад което се крием, с което се оправдаваме или заради което убиваме. Въпреки че Той ни е казал друго.
Какво стана със старите богове! Къде са сега. И защо не застават редом до войните в битката. Не строят модерни Валхали, или просто не споделят радостите си с хората. Най-малкото защо фейте и духовете изчезнаха от горите, езерата и поляните.
Мисля да се пробвам да си представя историята с участието на тези "стари" богове. Пътуването на Магелан, като новата Одисея. Световните войни, като за битки между богове, а не между нации. Предполагам и на друг ще му е интересна идеята, така че да го направим :)
декември 23, 2008
Весела коледа
And now, the end is near
And so I face the final curtain
You cunt, I´m not a queer
I´ll state my case, of which I´m certain
I´ve lived a life that´s full
I've traveled each and every highway
And more, much more than this
I did it my way
Regrets, I´ve had a few
But then again, too few to mention
I did, what I had to do
And saw it through with out exemption
I planned each chartered course
Each careful step along the highway
And more, much more than this
I did it my way
There were times, I´m sure you knew
When there was fuck fuck fuck-all else to do
But through it all, when there was doubt
I shot it up or kicked it out
I faced the wall and the world
And did it my way
I've laughed and been a snake
I´ve had my fill, my share of losing
And now, the tears subside
I find it all so amusing
To think, I killed a cat
And may I say, not in a gay way
Oh no, oh no not me
I did it my way
For what is a brat, what has he got
When he wears hats and he cannot
Say the things he truly feels
But only the words, of one who kneels
The record shows, I fucked a bloke
And did it my way
And so I face the final curtain
You cunt, I´m not a queer
I´ll state my case, of which I´m certain
I´ve lived a life that´s full
I've traveled each and every highway
And more, much more than this
I did it my way
Regrets, I´ve had a few
But then again, too few to mention
I did, what I had to do
And saw it through with out exemption
I planned each chartered course
Each careful step along the highway
And more, much more than this
I did it my way
There were times, I´m sure you knew
When there was fuck fuck fuck-all else to do
But through it all, when there was doubt
I shot it up or kicked it out
I faced the wall and the world
And did it my way
I've laughed and been a snake
I´ve had my fill, my share of losing
And now, the tears subside
I find it all so amusing
To think, I killed a cat
And may I say, not in a gay way
Oh no, oh no not me
I did it my way
For what is a brat, what has he got
When he wears hats and he cannot
Say the things he truly feels
But only the words, of one who kneels
The record shows, I fucked a bloke
And did it my way
декември 13, 2008
Прости сметки
В средата на седмицата ме освободиха от работа. Няма пари, няма клиенти, няма нищо... ГФК била в основата на проблемите ни, на клиентите ни и на целия свят. Предполагам така е, все пак имаме пълен склад, в който тези дни пристигнаха още два контейнера, който са едва 1/3-та от целия склад. Незнам какви са били разходите по първите контейнери, но знам какви са за тези сега. 65 000 лева. Седнах и сметнах продажните цени и бройките на получените стоки. Сумата бе, 294 400 лева. Без 65те хиляди разходи, печалбата е около 230 000 лев. Печалбата! Успех на шефката и жалко за ГФК.
Малко преди да ме освободи, помолих с цел някакви продажби да смъкнем цените. Направихме цели 35% намаление. :) Така печалбата й бе 130 000... Както казах, това са само сметките за 1/3 от наличните количества...
Усмихвах и се, когато ми плачеше, как тя самата нямала пари за храна и наемите, за бензина. Усмихвах се, защото то си бе за смях, но пък е тъжно... да гладуваш от алчност...
Малко преди да ме освободи, помолих с цел някакви продажби да смъкнем цените. Направихме цели 35% намаление. :) Така печалбата й бе 130 000... Както казах, това са само сметките за 1/3 от наличните количества...
Усмихвах и се, когато ми плачеше, как тя самата нямала пари за храна и наемите, за бензина. Усмихвах се, защото то си бе за смях, но пък е тъжно... да гладуваш от алчност...
декември 10, 2008
Толкова малко ли обичаме родината си?
Вчера получих мейл с покана да се присъединя към една подписка. Тя беше срещу построяването на втора джамия в София и Ислямски център. Прочетох писмото, прочетох подписката и ми стана криво. В блога на Юрий Александров - mamkamu.blog.bg в средата на миналия месец, бях чел за този "проблем", но той коментираше новината в новинарските сайтове. Сега вече имаше и подписка против, това да стане. Ето ви няколко цитата от тази подписка създадена от двама студенти (примерно):
"Крайно време е да бъде сложен край на Ислямизацията на България! Докога изстрадалата ни страна ще търпи нейното собствено културно и религиозно наследство да бъде измествано от чуждото"; "Толкова малко ли обичаме родината си, че не искаме да оставим нищо Българско на децата си?"; "Фактът е че в самата си сърцевина Българската култура винаги е била търпима към чуждите елементи – българи и други етнически и религиозни малцинства винаги са съжителствали мирно и в разбирателство. Но до какъв момент търпимостта ни към другите приемни и чужди за България култури и влияния грози нашата собствена култура?"; "това означава че на всеки 2700 Християни се пада по една църква докато на всеки 2700 Мюсюлмани се падат по три джамии!"; "Нещо повече: в София няма толкова многобройно мюсюлманско малцинство, което да предполага необходимостта от втора джамия"; "Да не забравяме, че в кварталите „Младост” и „Студентски град” живее предимно християнско население, което нито е свикнало"; "Във време в което повечето църкви са неподдържани и почти в процес на разруха" и така нататък. Прочетете я, може да ви трогне. Аз само искам да изкоментирам част от петицията и даже по скоро това дето цитирах тук. Да питам, какво значи нещо да се измести, за кое точно питат, колко обичаме родината си и какво грози нашата култура? Когато само на думи притежаваш нещо, когато само го използваш за да се хвалиш пред туристите или някакви си, когато не се грижиш за него и то е само проформа, тогава то няма смисъл, изчезва и остава спомен. Когато някой вярва, той отива в храма. Но храмове има когато има нужда от тях. Когато няма храм - се създава. Но е по лесно, не да построиш, а да оплюеш или разрушиш съседния.
Цифрите са малко сбъркани, но малко. Не били на 2700, а били на 1700 мюсюлмани и християни - та съответно 1400 джамии и близо 4000 църкви. На цифри да 84% от населението на България са православни, но може би защото преброяването не е правено по храмовете, "пълни" към днешна дата само с баби... А и в София, със свойте близо 2000000 население, има поне между 5 и 8% изповядващо ислям. И това не са 30 000 както Юри казва... Май са малко повече. Три... Четри пъти... Примерно. Църквите в София са 50... И 15 манастира.
Та, има в петицията, колко сме толерантни, колко сме справедливи и най вече щедри. И как с това не е приятно да се спекулира. А тези ми ти ислямисти спекулират. Ааа, ма ха... Джамия, център, молитви. Моля ви, Кърджали, Сатовча са далеч. Нека от там викат от свойте минарета. Което ми напомня. Някой знае ли, че в Кърджали точно населението е пак 95 на 5%, само че петте процента са християните. И в града има два мюсюлмански храма и 3 църкви и 3 манастира... Аз ли все нещо не разбирам.
Знам принципно, че 2% от българската етническа група са с мюсюлманско вероизповедание. Както и че, 2% от турския и други етноси са православни. Та незнам как, както питат авторите на петицията "следващото поколение ще може да определи себе си като Българи"...
Мога да предложа на тия момчета да направят кампания за набиране на средства за строежи на църкви и храмове. Не за саботирането на чуждите. Но май по този начин няма да съберът над 15000 подписа. Както казах, за какво да се морим да градим, като може да си направим кефа да развалим нещо чуждо.
Уморително е.
Това че, аз не се моля, не значи, че трябва да преча и на другите да се молят. Това че, аз се моля значи, че до мен има още едно място и в храма, и в душата. А богове много. Който е наред и му се пада да изслушва, да заповяда...
"Крайно време е да бъде сложен край на Ислямизацията на България! Докога изстрадалата ни страна ще търпи нейното собствено културно и религиозно наследство да бъде измествано от чуждото"; "Толкова малко ли обичаме родината си, че не искаме да оставим нищо Българско на децата си?"; "Фактът е че в самата си сърцевина Българската култура винаги е била търпима към чуждите елементи – българи и други етнически и религиозни малцинства винаги са съжителствали мирно и в разбирателство. Но до какъв момент търпимостта ни към другите приемни и чужди за България култури и влияния грози нашата собствена култура?"; "това означава че на всеки 2700 Християни се пада по една църква докато на всеки 2700 Мюсюлмани се падат по три джамии!"; "Нещо повече: в София няма толкова многобройно мюсюлманско малцинство, което да предполага необходимостта от втора джамия"; "Да не забравяме, че в кварталите „Младост” и „Студентски град” живее предимно християнско население, което нито е свикнало"; "Във време в което повечето църкви са неподдържани и почти в процес на разруха" и така нататък. Прочетете я, може да ви трогне. Аз само искам да изкоментирам част от петицията и даже по скоро това дето цитирах тук. Да питам, какво значи нещо да се измести, за кое точно питат, колко обичаме родината си и какво грози нашата култура? Когато само на думи притежаваш нещо, когато само го използваш за да се хвалиш пред туристите или някакви си, когато не се грижиш за него и то е само проформа, тогава то няма смисъл, изчезва и остава спомен. Когато някой вярва, той отива в храма. Но храмове има когато има нужда от тях. Когато няма храм - се създава. Но е по лесно, не да построиш, а да оплюеш или разрушиш съседния.
Цифрите са малко сбъркани, но малко. Не били на 2700, а били на 1700 мюсюлмани и християни - та съответно 1400 джамии и близо 4000 църкви. На цифри да 84% от населението на България са православни, но може би защото преброяването не е правено по храмовете, "пълни" към днешна дата само с баби... А и в София, със свойте близо 2000000 население, има поне между 5 и 8% изповядващо ислям. И това не са 30 000 както Юри казва... Май са малко повече. Три... Четри пъти... Примерно. Църквите в София са 50... И 15 манастира.
Та, има в петицията, колко сме толерантни, колко сме справедливи и най вече щедри. И как с това не е приятно да се спекулира. А тези ми ти ислямисти спекулират. Ааа, ма ха... Джамия, център, молитви. Моля ви, Кърджали, Сатовча са далеч. Нека от там викат от свойте минарета. Което ми напомня. Някой знае ли, че в Кърджали точно населението е пак 95 на 5%, само че петте процента са християните. И в града има два мюсюлмански храма и 3 църкви и 3 манастира... Аз ли все нещо не разбирам.
Знам принципно, че 2% от българската етническа група са с мюсюлманско вероизповедание. Както и че, 2% от турския и други етноси са православни. Та незнам как, както питат авторите на петицията "следващото поколение ще може да определи себе си като Българи"...
Мога да предложа на тия момчета да направят кампания за набиране на средства за строежи на църкви и храмове. Не за саботирането на чуждите. Но май по този начин няма да съберът над 15000 подписа. Както казах, за какво да се морим да градим, като може да си направим кефа да развалим нещо чуждо.
Уморително е.
Това че, аз не се моля, не значи, че трябва да преча и на другите да се молят. Това че, аз се моля значи, че до мен има още едно място и в храма, и в душата. А богове много. Който е наред и му се пада да изслушва, да заповяда...
декември 08, 2008
"Млад , висок, атлетичен и сексапилен мъж.Неженен. Продава 2 торби цемент."
Търся аз обяви продава и изведнъж... Изкача нещо странно и на още по странно място. От една страна сайт с гръмкото име ReklamaBulgaria.com, от друга по между другото 2 атлетични торби цимент. Отворих и какво да видя. Пет реклами за запознанства, които не мога да не пусна тук...
Обява N1:
"izvar6vam vsiakakvi sex uslugi samo za dami ot 20-38 godi6na vazrast diskretna vraska sopstven teren 087*******", коки.
Хем делово, хем какво нежно и секси име.
Обява N2:
"Предлагам дискретна компания на богати жени за приятни разходки вечери и за невероятни сексуални изживявания.Аз съм Мъж със страхотно плажно тяло стегнато дупе висок съм 187 тежа 90кг.Приятна шъншност с хубави кяфяви очи и чиста глатка кожа. Казвам се Георги,тел:088*******"
Това което ме плени в тази обява естествено са разходките вечер, плажното тяло, стегнатото дупе и приятната шъншност каквото и да е това. Искам и аз такъв Mъж да съм.
Обява N3:
"Красив , готин мъж търси нещо по така , но без обвързване . От Плевен съм , не давам телефон за да не ми звъните през 5 мин."
Ми онемях. Ако сте по-така или просто не искате обвързване, за да не звъните, ето мейла на Пича от Плевен, деге - sexy_sexy_marvellous@abv.bg
Обява N4:
"Млад , висок, атлетичен и сексапилен мъж.Неженен. Продава 2 торби цемент."
Сексапилен и с цемент... Офертата е... много изгодна... май...
Обява N5:
"Млад самотник си тарси своята млада половинка.."
Успех желая, мога само да кажа, на младия космонавт...
А, аз какво търсех да купя? Няма значение... Не мога вече да мисля за цимент, по същия начин...
Обява N1:
"izvar6vam vsiakakvi sex uslugi samo za dami ot 20-38 godi6na vazrast diskretna vraska sopstven teren 087*******", коки.
Хем делово, хем какво нежно и секси име.
Обява N2:
"Предлагам дискретна компания на богати жени за приятни разходки вечери и за невероятни сексуални изживявания.Аз съм Мъж със страхотно плажно тяло стегнато дупе висок съм 187 тежа 90кг.Приятна шъншност с хубави кяфяви очи и чиста глатка кожа. Казвам се Георги,тел:088*******"
Това което ме плени в тази обява естествено са разходките вечер, плажното тяло, стегнатото дупе и приятната шъншност каквото и да е това. Искам и аз такъв Mъж да съм.
Обява N3:
"Красив , готин мъж търси нещо по така , но без обвързване . От Плевен съм , не давам телефон за да не ми звъните през 5 мин."
Ми онемях. Ако сте по-така или просто не искате обвързване, за да не звъните, ето мейла на Пича от Плевен, деге - sexy_sexy_marvellous@abv.bg
Обява N4:
"Млад , висок, атлетичен и сексапилен мъж.Неженен. Продава 2 торби цемент."
Сексапилен и с цемент... Офертата е... много изгодна... май...
Обява N5:
"Млад самотник си тарси своята млада половинка.."
Успех желая, мога само да кажа, на младия космонавт...
А, аз какво търсех да купя? Няма значение... Не мога вече да мисля за цимент, по същия начин...
Ние коя трета сме?
Wall Street Journal поръчали изследване в ЕС, САЩ, Русия, Турция и Швейцария, социологическо проучване, кой колко пие прочетох в днес.дир.бг. Според него в Италия и Холандия най-често се употребява алкохол - цели 16-17% пият поне чашка всеки ден. Както и невероятно любопитния факт, че само 16% от шведките не са опитвали алкохол през живота си. Също в тази статия се казва, че всеки ден пиели 1% от руснаците. За българите нито дума, но за сметка на това има прикачена статия под тази към друга където заглавието чупи всякакви проценти и Уол Стрити - "88% от учениците пият алкохол.". Става дума за българските ученици. И в нея има богатсво от числа за алкохола и наркотиците. Нормално растът децата примерно и пробват. Не, че одобрявам, ама това напоследък с децата много преекспонирано стана. Биели се, пие ли, друсали се... Ми такава им средата, бе. Един път месечно статия за погроми на деца, а иначе по 10 на ден + още по 100 минимум регистрирани в полицията примери за децата от възрастните. И какво да се очаква... Та в статията на Wall Street българите не бяха споменати. Но за сметка на това в тази за децата 1/3та я имаше - "Една трета от момичетата и 40 процента от момчетата пият по едно бира, чаша вино или 50 мл. концентрат дневно. "
Та не разбрах, официално коя една трета сме... Неофициално, знаем си.
Та не разбрах, официално коя една трета сме... Неофициално, знаем си.
декември 05, 2008
От общото към частното
Какъв би бил светът без Общия работник. Гении, специалисти или експерти... Никой не може да сътвори идеята си без помоща на Бог и Общ работник. Те са в основата на всичко, те го създават, те следят за реда във Вселената. Те са Истината, Shortcut-a, и Основата на Живота. Еволюционно погледнато това е третата по древност професия. Като днес го виждам, как Жената Домакиня, изпратила Мъжът си на Лов за да нахрани децата и той станал Ловец, убил Мамута и Племенния Идиот го носил от прерията на Майната си до Пещерата за Консумация. Днес да си Общак не е нужно да си идиот. Стига да имаш влечение към местенето на предмети от едно място на друго, после на трето и обратно, не в същия ред. Движението и в същото време Не Правенето на Нищо е в основата на работата на тия хора. Преди месеци - лятото, наблюдавах такива в парка как копаеха. Пристигнаха, разтовариха инструментите, направиха консилиум десет човека около мястото на теча, багера копна, теча образува езеро, което май беше по доброто или поне беше съвсем различно от проблема за който бяха извикани, защото всички се разотидоха по близките сенки и изпозаспаха. В пет натовариха инструментите на камиона и си тръгнаха. Предполагам следващите няколко дена пак са били в района да укрепват или източват езерото. Но айде, хвани се ти да копаш или мъкнеш тръби... Не щеш, а. Седиш на компа по цял ден и мръхтиш... Кога си хвана жена, кога на лов тръгна?
Онзи ден прекарах цял ден с двама Култови Общи Работници. Жорката и Венци. За Теорията на Склада и Относителноста на Складовите Обеми сега няма да ви занимавам. Жорката е измислил повечето неща, които се ползват в съвременния свят. С мъдроста си на свойте 59 години, той е видял, преживял и осмислил неща, дето при Сартър, Попер и Хоркхаймер са само загатнати и предположени. С фаса в уста, може да ти изнесе лекция за опасностите от пожар в склада, така че, да те откаже от цигарите. А с мотокара може да се пресегне еееееееей до онези палета там... Факт. Венци пък е млад, напорист и винаги напред. За него всичко е лесно, бързо и за утре. Има уникалната способност да се появява от нищото и още по уникалната мутация да изчезва с увеличаването на работата. Първата явно добре е оценена от шефовете му, а втората предполагам я оценява само той. Уникални хора са. Страшна комбинация.
Та онзи ден направо се "влюбих" в тях. Целият ден, една тема присъстваше в разговорите им. Всичко започна към 10.00 след разговор по телефона на Венци. Когато го приключи, дойде при нас леко унил и загрижен.
- Обадиха ми се от КАТ - дирекно се обърна към Жорката той - викат ме за акт, че ме снимали с камера в нарушение.
- Я па, каде са те снимали - Жоро по скоро бе против нарушаването на личното пространство. Че Венци е направил нарушение, то беше ясно.
- Незнам, не казаха. Незнам за какво ме викат. Какво пък нарушение съм направил...
- Минал си на червено - Жоро, както обикновенно знаеше какво се е случило и ще се случи.
- Ма вчера, на онова кръстовище нямаше камери...
- Ба вчера, те сигурно от преди месец са те снимали. Сега има толкова коли, не могат да ги обработят всичките нарушения.
- Ма кога това... То да знаеш може да е и миналата седмица дето в оня еднопосочната карах...
- Може, може, ма като отидеш там ще видиш...
- Да де... Ама...
Не му беше отговор това на Венци. Остана унил. На всеки между 15 минути до половин час припомняше темата...
- Да не е щото ми е зацапан номера...
- Изтекла е гражданската...
- В малката уличка с камиона отнесох две странични огледала...
- Карам без фарове...
- Не ми работи мигача...
- Карах след линейката...
- Завих на забранен ляв...
И така до три следобяд. Докато го слушах разбрах, че Венци скоро не се беше изповядвал пред поп и КАТ... А имаше за какво. И дребната душица не спираше да трепери. Създаваше чуството, че от притеснение човечеца ще умре направо. Уж общ работник, пък направо за Частен случай...
Онзи ден прекарах цял ден с двама Култови Общи Работници. Жорката и Венци. За Теорията на Склада и Относителноста на Складовите Обеми сега няма да ви занимавам. Жорката е измислил повечето неща, които се ползват в съвременния свят. С мъдроста си на свойте 59 години, той е видял, преживял и осмислил неща, дето при Сартър, Попер и Хоркхаймер са само загатнати и предположени. С фаса в уста, може да ти изнесе лекция за опасностите от пожар в склада, така че, да те откаже от цигарите. А с мотокара може да се пресегне еееееееей до онези палета там... Факт. Венци пък е млад, напорист и винаги напред. За него всичко е лесно, бързо и за утре. Има уникалната способност да се появява от нищото и още по уникалната мутация да изчезва с увеличаването на работата. Първата явно добре е оценена от шефовете му, а втората предполагам я оценява само той. Уникални хора са. Страшна комбинация.
Та онзи ден направо се "влюбих" в тях. Целият ден, една тема присъстваше в разговорите им. Всичко започна към 10.00 след разговор по телефона на Венци. Когато го приключи, дойде при нас леко унил и загрижен.
- Обадиха ми се от КАТ - дирекно се обърна към Жорката той - викат ме за акт, че ме снимали с камера в нарушение.
- Я па, каде са те снимали - Жоро по скоро бе против нарушаването на личното пространство. Че Венци е направил нарушение, то беше ясно.
- Незнам, не казаха. Незнам за какво ме викат. Какво пък нарушение съм направил...
- Минал си на червено - Жоро, както обикновенно знаеше какво се е случило и ще се случи.
- Ма вчера, на онова кръстовище нямаше камери...
- Ба вчера, те сигурно от преди месец са те снимали. Сега има толкова коли, не могат да ги обработят всичките нарушения.
- Ма кога това... То да знаеш може да е и миналата седмица дето в оня еднопосочната карах...
- Може, може, ма като отидеш там ще видиш...
- Да де... Ама...
Не му беше отговор това на Венци. Остана унил. На всеки между 15 минути до половин час припомняше темата...
- Да не е щото ми е зацапан номера...
- Изтекла е гражданската...
- В малката уличка с камиона отнесох две странични огледала...
- Карам без фарове...
- Не ми работи мигача...
- Карах след линейката...
- Завих на забранен ляв...
И така до три следобяд. Докато го слушах разбрах, че Венци скоро не се беше изповядвал пред поп и КАТ... А имаше за какво. И дребната душица не спираше да трепери. Създаваше чуството, че от притеснение човечеца ще умре направо. Уж общ работник, пък направо за Частен случай...
ноември 24, 2008
Белият балет
Ей, чакахме го тоя сняг. Но нали вали на изток от Калотина, беше изненада за всички. Сериозно, и аз бях шокиран.
Хубаво бе, че прекарах почивните дни далеч от София и с почти пролетно време и се подготвих психически. Понеделник сутрин изпих кафето с дълбокомислен поглед взрян в побелелите покриви, загасих поредната си закуска и обух високите обувки. И бодро закрачих по Несторов - разбирай Гешов. Хехеееееееее, ех де. Ма то ходенето на работа можело и забавно да бъде. Ма, то лъзгаво, бе... И нанагорно... Их дееба. Когато стигнах "Цар Борис" бях като дебютант на Еверест. Неимоверно щастлив и потен, но без сериозни наранявания.
- Ей сега ще изкочат, отнякъде - мислех си през целия път. Но не ги видях, де. Ще кажете, че си въобразявам, но бога ми няма кога друг път. Сега са излезли по улиците и дебнат за нови таланти. Не "Денсинг Старс Трек"-овете. Агентите на цирк Балкански. Сега с новия сняг и лед изгряват звездите на вишата акробатика - от малките деца, горди със свойте майки, през ученички достойни за Московския балет, до най-опитните, ерудирани и вече примирили се пенсионери. Те последните, смятат тази зима може би за последен сезон и много се стараят да не изпуснат шанса си и гипса. За разлика от мен и останалите участници в надпреварата за нови таланти в акробатиката, които залагаме на традиционното и караме на класическа програма, пенсинерите в желанието си да впечатлят цирковите съгледвачи правят уникални номера. Само тази зима и само сега, можем да видим: Баланс върху лед на баба с летни гуменетки и две, повтарям ДВЕ 10 литрови туби вода. Дядо с очила и куче на едната страна и бастун на другата. Дядото с шлифера и различните обувки, който се разбъркват и трябва да познаем коя, коя е. Могъщата лелка камикадзе и автомобилите, пресичаща на червено и нямаща шанс да стигне другия тротоар без да се хлъзне. Бабата с четри годишната си вничка, която на всеки 2 метра пада, пее и кълне, а детето обикаля около нея и крещи от кеф. И други такива самородни таланти.
Аз се съсредотичих, концентрирах и мобилизирах. Леда го финтирах от единия до другия край на тротоара. Тук прескоча, там приплъзна, абе класа. Не за цирка, направо за белия балет си бях. Що не бяхте там да видите... Ми не може да се опише. Красотата. И аз звяра. Няма такива думи. Тук искам да кажа, че това българите са много странно нещо. В смисъл, имаше някакъв фал. Аз правя изкуство по леда, а една бабка ме издебва и се опитва да ме спъне с бастуна си. Ебе, грозна работа. Не бяхте там, така че не казвайте, че се опитвала да се подпре на бастуна си. Не се или не успя. да остане права и да ме спъне... Отидох на работа горд от себе си и обувките си.
Но знам, че в Реал няма да ме вземат. Подозирам, че и пенсионерите нямат големи шансове за цирк "Балкански". Знам също, че тротоарите се чистят от сняг и лед от етажните собствености. Но Гешов, алеята на Борис и още 1000 такива места на кой са отговорност, незнам. Не го знае и бабата от 2 стая на Травматологията в Пирогов. И както й е казал доктора на визитацията:
- Ма ти си си виновна, бе бабе... На къде тръгна в това време... Борисово...
Хубаво бе, че прекарах почивните дни далеч от София и с почти пролетно време и се подготвих психически. Понеделник сутрин изпих кафето с дълбокомислен поглед взрян в побелелите покриви, загасих поредната си закуска и обух високите обувки. И бодро закрачих по Несторов - разбирай Гешов. Хехеееееееее, ех де. Ма то ходенето на работа можело и забавно да бъде. Ма, то лъзгаво, бе... И нанагорно... Их дееба. Когато стигнах "Цар Борис" бях като дебютант на Еверест. Неимоверно щастлив и потен, но без сериозни наранявания.
- Ей сега ще изкочат, отнякъде - мислех си през целия път. Но не ги видях, де. Ще кажете, че си въобразявам, но бога ми няма кога друг път. Сега са излезли по улиците и дебнат за нови таланти. Не "Денсинг Старс Трек"-овете. Агентите на цирк Балкански. Сега с новия сняг и лед изгряват звездите на вишата акробатика - от малките деца, горди със свойте майки, през ученички достойни за Московския балет, до най-опитните, ерудирани и вече примирили се пенсионери. Те последните, смятат тази зима може би за последен сезон и много се стараят да не изпуснат шанса си и гипса. За разлика от мен и останалите участници в надпреварата за нови таланти в акробатиката, които залагаме на традиционното и караме на класическа програма, пенсинерите в желанието си да впечатлят цирковите съгледвачи правят уникални номера. Само тази зима и само сега, можем да видим: Баланс върху лед на баба с летни гуменетки и две, повтарям ДВЕ 10 литрови туби вода. Дядо с очила и куче на едната страна и бастун на другата. Дядото с шлифера и различните обувки, който се разбъркват и трябва да познаем коя, коя е. Могъщата лелка камикадзе и автомобилите, пресичаща на червено и нямаща шанс да стигне другия тротоар без да се хлъзне. Бабата с четри годишната си вничка, която на всеки 2 метра пада, пее и кълне, а детето обикаля около нея и крещи от кеф. И други такива самородни таланти.
Аз се съсредотичих, концентрирах и мобилизирах. Леда го финтирах от единия до другия край на тротоара. Тук прескоча, там приплъзна, абе класа. Не за цирка, направо за белия балет си бях. Що не бяхте там да видите... Ми не може да се опише. Красотата. И аз звяра. Няма такива думи. Тук искам да кажа, че това българите са много странно нещо. В смисъл, имаше някакъв фал. Аз правя изкуство по леда, а една бабка ме издебва и се опитва да ме спъне с бастуна си. Ебе, грозна работа. Не бяхте там, така че не казвайте, че се опитвала да се подпре на бастуна си. Не се или не успя. да остане права и да ме спъне... Отидох на работа горд от себе си и обувките си.
Но знам, че в Реал няма да ме вземат. Подозирам, че и пенсионерите нямат големи шансове за цирк "Балкански". Знам също, че тротоарите се чистят от сняг и лед от етажните собствености. Но Гешов, алеята на Борис и още 1000 такива места на кой са отговорност, незнам. Не го знае и бабата от 2 стая на Травматологията в Пирогов. И както й е казал доктора на визитацията:
- Ма ти си си виновна, бе бабе... На къде тръгна в това време... Борисово...
КОНКУРС
VS 
Здравейте,
Искам да обява конкурс за снимка.
Условия за участие:
- Снимката да е направена на територията на гр. София.
- Да съдържа един от изброените елемента - Пътен знак А20 ; Пътен знак В9; Пътни знаци Г14/Г16.
- Награда на публиката - снимка съдържаща пътен знак А21
- Специална награда за снимката съдържаща на едно пътни знаци А20 и А21
Изпращайте снимките на ogi.stoyanov@gmail.com, kenoby@bgoutdoor.com, admin@bgoutdoor.com
Всички снимки ще бъдат качени в галерията на bgoutdoor.com
Голямото търсене започва. Включи се сега!
ноември 18, 2008
Бай Миле, Аз и Спас
Днес целия ден прекарах с колегата насам-натам. Онзи същия дето, докато го гледах как паркира се замислих за кръглите коли. Та цял ден с него в колата кръстосвахме София.
Незнам дали знаете, голяма работа е това колата. Вали, седиш и е сухо. Студено е, седиш и е топло. Навън тишина, седиш и музиката дъни. Далече е, седиш и се возиш. Освен комуналните, са застъпени и битовите услуги. Пие ти се кафе, взимаш, слагаш в поставката и пиеш. Пуши ти се, спираш където и да е, излизаш на банкета и пушиш. За колегата ми колата, офиса и кухнята у тях са трите места където живота му минава. Но не минава скучно. Удачно съчетани, като деня, ноща и сумрака, той дава своя дозор и следи за мира във вселената. Ето днес се случиха две леки сътресения в тази вселена, но той успя и двете да ги овладее. Първо сутринта, аз закъснях и бях строго спешен да се ява в офиса за да откорегирам появилия се проблем. Отидах, гладен и само на едно кафе, абе кисел като... няма такъв плод.
"Какъв е проблема" - питам и усещам срив в цялата система. В която и да е система. "Не работи копчето на скенера. Нали това копче му се натискаше" - и показва едно от трите копчета на машината. Огледах хубаво картинките на тях и се съгласих, че е това, и пуснах сканиране през инсталираната за това програма. Светът за момента бе спасен. Вечерта тръгваме и той се обажда на бебчо.
"Какво ще вечеряме, бебчо... Как така не знаеш... Ми, хубаво. Като наближа, пак ще ти се обадя да видя какво си измислила...". Изобщо нещата се държат изкъсо, строго, но мъдро. За други подучути разговори и сриворе в системата сега няма да разправям. За друго бях тръгнал да разправям, за това как се возихме в колата с наш Спас.
Добър шофьор е той. Кара я колата, не се лигави. Оборотите при него са като лихвени проценти в банка последните месеци. Конете под капака трошът бутала, рипат, скачат дрогирани от високото октаново число. Абе, "кефи" се човека. Аз лично продължавам да чакам срив в системата. Която и да е система. Дотук с карането добре, но и той като повечето шофьори има идеята, че само той може да кара. Незнам какви са вашите впечатления, от шофьорите по принцип или вие като такива, но има някаква корупционна схема в цялата работа. Всеки учи, кара, пръска пари. Взима книжка с един до хиляда опита и зора, и пак се оказва, че шофьора на съседната кола не може да кара. Е как става това. Или всеки лъже или всеки се лъже за другия.
"-Абе, ей, Бай Хуй гледай къде караш" - реди колегата, някакъв който се изнася.
"-Къде тръгна бе, Бай Хуй" - недоумява колега, гледайки някакъв дето иска де се престрои.
"-Нема аванта. Ей, Бай Хуй, ше чакаш" -строг, но справедлив е Спас.
Нема фандък за никой. Пред Спас всички са равни. Най-равен е той естествено. И много милно му е да разправя между два коментара към поредните байовци, как като дошъл в София, хората не карали така. А пък в Габрово как карали. Нищо общо. Знам. Често ходя. Имам много приятели от там. Все готини хора. И Спас е хубав човек, но по своемо. Чудя се аз ли да му кажа, че за Бай Хуй, той е Бай Миле. И че, докато за Милета като него всички са Хуйове, той си остава Бай Миле в трафика, както и всички за него Бай Хуйове.
Интересно ми беше това пътуване из София с кола. Бях като дете тръгнало с родителите си за морето или вилата, залепен за прозореца, или ако трябва да сме по рационални и в тон с писаното, бях като в секс шоп. На където и да се обърна само... Вибратори и ... Абе. Experience голям.
И какъв толеранс като пешеходец и колоездач да чакам аз от хора, който сами себе си не уважават. Или може би се? Като се замисля, да всъщност. Бай се уважително обращение. А Хуй! Има ли по-голям от пишката... Дискусия?
Не съм шофьор, прост съм и не разбирам.
Но пък ако знаете колко ми е хубаво така...
И да ви кажа така ми е по-добре.
Незнам дали знаете, голяма работа е това колата. Вали, седиш и е сухо. Студено е, седиш и е топло. Навън тишина, седиш и музиката дъни. Далече е, седиш и се возиш. Освен комуналните, са застъпени и битовите услуги. Пие ти се кафе, взимаш, слагаш в поставката и пиеш. Пуши ти се, спираш където и да е, излизаш на банкета и пушиш. За колегата ми колата, офиса и кухнята у тях са трите места където живота му минава. Но не минава скучно. Удачно съчетани, като деня, ноща и сумрака, той дава своя дозор и следи за мира във вселената. Ето днес се случиха две леки сътресения в тази вселена, но той успя и двете да ги овладее. Първо сутринта, аз закъснях и бях строго спешен да се ява в офиса за да откорегирам появилия се проблем. Отидах, гладен и само на едно кафе, абе кисел като... няма такъв плод.
"Какъв е проблема" - питам и усещам срив в цялата система. В която и да е система. "Не работи копчето на скенера. Нали това копче му се натискаше" - и показва едно от трите копчета на машината. Огледах хубаво картинките на тях и се съгласих, че е това, и пуснах сканиране през инсталираната за това програма. Светът за момента бе спасен. Вечерта тръгваме и той се обажда на бебчо.
"Какво ще вечеряме, бебчо... Как така не знаеш... Ми, хубаво. Като наближа, пак ще ти се обадя да видя какво си измислила...". Изобщо нещата се държат изкъсо, строго, но мъдро. За други подучути разговори и сриворе в системата сега няма да разправям. За друго бях тръгнал да разправям, за това как се возихме в колата с наш Спас.
Добър шофьор е той. Кара я колата, не се лигави. Оборотите при него са като лихвени проценти в банка последните месеци. Конете под капака трошът бутала, рипат, скачат дрогирани от високото октаново число. Абе, "кефи" се човека. Аз лично продължавам да чакам срив в системата. Която и да е система. Дотук с карането добре, но и той като повечето шофьори има идеята, че само той може да кара. Незнам какви са вашите впечатления, от шофьорите по принцип или вие като такива, но има някаква корупционна схема в цялата работа. Всеки учи, кара, пръска пари. Взима книжка с един до хиляда опита и зора, и пак се оказва, че шофьора на съседната кола не може да кара. Е как става това. Или всеки лъже или всеки се лъже за другия.
"-Абе, ей, Бай Хуй гледай къде караш" - реди колегата, някакъв който се изнася.
"-Къде тръгна бе, Бай Хуй" - недоумява колега, гледайки някакъв дето иска де се престрои.
"-Нема аванта. Ей, Бай Хуй, ше чакаш" -строг, но справедлив е Спас.
Нема фандък за никой. Пред Спас всички са равни. Най-равен е той естествено. И много милно му е да разправя между два коментара към поредните байовци, как като дошъл в София, хората не карали така. А пък в Габрово как карали. Нищо общо. Знам. Често ходя. Имам много приятели от там. Все готини хора. И Спас е хубав човек, но по своемо. Чудя се аз ли да му кажа, че за Бай Хуй, той е Бай Миле. И че, докато за Милета като него всички са Хуйове, той си остава Бай Миле в трафика, както и всички за него Бай Хуйове.
Интересно ми беше това пътуване из София с кола. Бях като дете тръгнало с родителите си за морето или вилата, залепен за прозореца, или ако трябва да сме по рационални и в тон с писаното, бях като в секс шоп. На където и да се обърна само... Вибратори и ... Абе. Experience голям.
И какъв толеранс като пешеходец и колоездач да чакам аз от хора, който сами себе си не уважават. Или може би се? Като се замисля, да всъщност. Бай се уважително обращение. А Хуй! Има ли по-голям от пишката... Дискусия?
Не съм шофьор, прост съм и не разбирам.
Но пък ако знаете колко ми е хубаво така...
И да ви кажа така ми е по-добре.
ноември 14, 2008
зеленая трава
Космонавта е голем човек. Но явно, наркотиците там горе са им малко. Ето какви песнички си пеят, там горе докато ги друса абсиденцията:
Земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе видна
Как сын грустит о матери как сын грустит о матери
Грустим мы о Земле она одна
А звезды тем не менее а звезды тем не менее
Чуть ближе но все так же холодны
И как в часы затмения и как в часы затмения
Ждем света и земные видим сны
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава
А мы летим орбитами путями не избитыми
Прошит метеоритами простор
Оправдан риск и мужество космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор
В какой-то дымке матовой
Земля в иллюминаторе
Вечерняя и ранняя заря
А сын грустит о матери а сын грустит о матери
Ждет сына мать а сыновей Земля
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава
Страшна история...
Земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе видна
Как сын грустит о матери как сын грустит о матери
Грустим мы о Земле она одна
А звезды тем не менее а звезды тем не менее
Чуть ближе но все так же холодны
И как в часы затмения и как в часы затмения
Ждем света и земные видим сны
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава
А мы летим орбитами путями не избитыми
Прошит метеоритами простор
Оправдан риск и мужество космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор
В какой-то дымке матовой
Земля в иллюминаторе
Вечерняя и ранняя заря
А сын грустит о матери а сын грустит о матери
Ждет сына мать а сыновей Земля
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава
Страшна история...
ноември 12, 2008
Как да караме колело в София!
Всички в офиса, а и много приятели постоянно ме питат как може да се кара колело в София. Ужасен трафик, нетолерантни условия, мърсотия... Да ужасно е. Но има 4 основни правила, към които придържайки се успявам да оцелея и да превърна карането на колело в удоволствие. Ето ги и тях.
1. Първо и основно правило е, когато бързаш за работа или среща карай по улицата, когато караш за забавление - по тротоара.
Защо ли! Елементарно. Целодневно по улиците има задръствания и колони от автомобили. Когато бързаш, не винаги може да следиш останалите участници в движението. Колите в задръстване не са обаче такива. Стационарно разположени в различни точки на столицата, те не участват в движението, а просто дават заслон на излезлите от вкъщи шофьори. В тях те пият кафе, закусват, преглеждат пресата, създават социални контакти и (или) комуни, или просто са се спасили от стреса в домът им. Всяка една кола е собствен свят. И шофьорите рядко го напускат. Този стационарен свят е идеален и безопасен за динамичния колоездач. Защитени отвсякъде в този метален кордон, без проблем може да стигнете от точка А до точка Б. Както казах, принципно шофьорите си седят в колите и всичко е ОК. Единствената опасност се появява когато те решат да излязат от своя свят в истинския. Отварянето на вратата е преломен момент, както в живота на шофьора, така и в този на велосипедиста. Отварянето й може да наруши баланса между световете и да доведе до катаклизми. Beware from doors или пазете се от вратите...
А когато караме за удоволствие сме на тротоара. Пак защо? Какво по голямо удоволствие от карането в динамична и променяща се среда. Това е изпитание както за рефлексите, така и за ума и волята на колоездача. Те са навсякъде, появяват се и изчезват без логика и закон, сменят посока на движението и спират и тръгват внезапно. Постоянно ги следиш, заобикаляш и дебнеш. Карането всред пешеходци е истински шедьовър, високо спортно майсторство и незабравимо екстремно изживяване.
2. Не използвай светлини или знаци за ранно предупреждение.
В уличното движение колоездача се явява последната брънка от хранителната верига. Лесна плячка за таксита, маршрутки и камиони. Както и за по малките хищници и пешеходните лешояди. Дори за автобусите на природен газ, тролеите и уж миролюбивите трамваи. Светлините отпред и отзад на колелото издават местонахождението ти и с това спомагат на преследващият те лесно да предвиди действията ти или маршрута, и да те засече. Спотайвайте се в сенките, изненадващо изскачайте пред или зад колите, шмугвайте се между паркираните автомобили, сменяйте посоката изненадващо, крийте се в дупките и шахтите, където те не могат да ви последват. Сянката ви е приятел, там са вашите рароги и курдуши и те са там за да ви помагат...
Не съобщавайте с ръцете движението си на автомобилистите. Първо, няма да го разберат - това е непонятна система за комуникация за тях. Още повече, техния език е друг и може да помислят, че ги обиждате. Второ - няма да го повярват. Те са недоверчиви същества. Никога няма да повярват, че го правите от уважение към правилата за движение. За тях вие ги лъжете и заблуждавате, за да намалят или се отклонят от курса си. Трето - може да е рисковано за самите ви крайници. колите не спазват дистанция и може да усетите предното стъкло или броня давайки знак с ръка, че завивате. Запомнете. Те може да са по-големи, по-бързи и по-зли, но уповавайки се на основното правило за изкуствен подбор ние може да оцелеем и еволюираме.
3. Карайте без каска
Каската е основно средство за лична защита и безопасност при карането на колело, независимо дали в градски или извънградски условия. Изключа я София. В този град липсата на каска гарантира вашата сигурност. Още от дълбока древност дали гръцките митове за Персей или по късно германските и скандинавските притчи за вълшебните шлемове на богове или нибелунги разказват за силата която те ти дават. Правят те непобедим или невидим, по умен и по бърз.
В по нови времена поради средищното си положение и влиянията на много и различни народи минавали през територията на днешна София, по тези места съществуват вярванията, че каската - шлема те прави безсмъртен. И най-вероятно има доза истина в това. Слагайки каска, софийските колоездачи придобиват неподозирана смелост, храброст, могат да се превръщат във всякакви животни от амеба до сив носорог - тарантлия, стават стотици пъти по бързи и по разкази на очевидци - невидими.
Защо тогава велосипедистите не господстват над тези земи и пътища, при положение че разполагат с такива митологични сили. Много преди светът да бъде създаден такъв какъвто го знаем днес, след Големия взрив на внос на употребявани автомобили, Боговете създали една сила която ръководи светът - Челният удар. В района на София има много писмени и други исторически сведения за Челен удар с и без наличието на каска. Едно от най-ярките от тях е свързано с битката на Шишман с турците в софийското поле. Въпреки наличието на шлем Шишман претърпява разгром. Има все още местности и паланки носещи имена от този исторически момент - Кокаляне, Железница, Кривина, Мусачево, Враждебна, Чепинци, Войнеговци, Подгумер, Обеля, Световрачане, Кътина, Владо Тричков, Мрамор, Житен и Надежда I и II.
Но да не се отклоняваме. В нашия случай не говорим за нещата които ни правят безсмъртни, а за нещата които ни дават безопасност. В случая ние искаме да караме колело безопасно, но човек лесно се възгордява и си вярва, т.е. губи реалната преценка за нещата, заради ъпгрейда който си е направил. Затова без ъпгрейди и яваш-яваш...
4. Карайте със слушалки в ушите...
Както преди милиони години големите и тромави динозаври господствали над света изчезнали за да го отстъпят на бозайниците, така и времето на големите шумни и миризливи машини отминава. На голямата сцена излизат по-малките, гъвкави и екологични средства за придвижване. Въпреки че са по-големи, някои марки коли и техните шофьори не са по-глупави, отколкото си мислим. Те реално осъзнават, че тяхното време отминава. Те се чувстват застрашени и притиснати от времето и обстоятелствата. И отчаяно се стремят да забавят момента на края. Затова се оборудват с всякакви системи за озвучаване, светлини и други средства за шум и привличане на вниманието. Всички ние караме колела с целеустременост и концентрация. Тяхната задача е да ни разсеят, да ни разконцентрират, да ни отклонят от маршрута. Също като сирените които с вълшебния си глас се опитвали да прилъжат Одисей. Но както гръцкия герой и спътниците му се спасили слагайки тапи в ушите си и ние така можем да пренебрегнем музикалните, гласови и други капани и да продължим по пътя си. Още повече, че в съвременния свят в който живеем тапите са свързани към радиото или mp3-ката и спирайки външните шумове, вкарват в главата ни любими мелодии и гласове, спомагайки колоезденето наистина да бъде приятно.
Та затова така...
Най-важно е да се знае, че карането на колело в София е като кимането и поклащането на глава за ДА и НЕ в България. Т.е. рискувате да останете неразбрани, ако го пробвате някъде другаде по този начин.
1. Първо и основно правило е, когато бързаш за работа или среща карай по улицата, когато караш за забавление - по тротоара.
Защо ли! Елементарно. Целодневно по улиците има задръствания и колони от автомобили. Когато бързаш, не винаги може да следиш останалите участници в движението. Колите в задръстване не са обаче такива. Стационарно разположени в различни точки на столицата, те не участват в движението, а просто дават заслон на излезлите от вкъщи шофьори. В тях те пият кафе, закусват, преглеждат пресата, създават социални контакти и (или) комуни, или просто са се спасили от стреса в домът им. Всяка една кола е собствен свят. И шофьорите рядко го напускат. Този стационарен свят е идеален и безопасен за динамичния колоездач. Защитени отвсякъде в този метален кордон, без проблем може да стигнете от точка А до точка Б. Както казах, принципно шофьорите си седят в колите и всичко е ОК. Единствената опасност се появява когато те решат да излязат от своя свят в истинския. Отварянето на вратата е преломен момент, както в живота на шофьора, така и в този на велосипедиста. Отварянето й може да наруши баланса между световете и да доведе до катаклизми. Beware from doors или пазете се от вратите...
А когато караме за удоволствие сме на тротоара. Пак защо? Какво по голямо удоволствие от карането в динамична и променяща се среда. Това е изпитание както за рефлексите, така и за ума и волята на колоездача. Те са навсякъде, появяват се и изчезват без логика и закон, сменят посока на движението и спират и тръгват внезапно. Постоянно ги следиш, заобикаляш и дебнеш. Карането всред пешеходци е истински шедьовър, високо спортно майсторство и незабравимо екстремно изживяване.
2. Не използвай светлини или знаци за ранно предупреждение.
В уличното движение колоездача се явява последната брънка от хранителната верига. Лесна плячка за таксита, маршрутки и камиони. Както и за по малките хищници и пешеходните лешояди. Дори за автобусите на природен газ, тролеите и уж миролюбивите трамваи. Светлините отпред и отзад на колелото издават местонахождението ти и с това спомагат на преследващият те лесно да предвиди действията ти или маршрута, и да те засече. Спотайвайте се в сенките, изненадващо изскачайте пред или зад колите, шмугвайте се между паркираните автомобили, сменяйте посоката изненадващо, крийте се в дупките и шахтите, където те не могат да ви последват. Сянката ви е приятел, там са вашите рароги и курдуши и те са там за да ви помагат...
Не съобщавайте с ръцете движението си на автомобилистите. Първо, няма да го разберат - това е непонятна система за комуникация за тях. Още повече, техния език е друг и може да помислят, че ги обиждате. Второ - няма да го повярват. Те са недоверчиви същества. Никога няма да повярват, че го правите от уважение към правилата за движение. За тях вие ги лъжете и заблуждавате, за да намалят или се отклонят от курса си. Трето - може да е рисковано за самите ви крайници. колите не спазват дистанция и може да усетите предното стъкло или броня давайки знак с ръка, че завивате. Запомнете. Те може да са по-големи, по-бързи и по-зли, но уповавайки се на основното правило за изкуствен подбор ние може да оцелеем и еволюираме.
3. Карайте без каска
Каската е основно средство за лична защита и безопасност при карането на колело, независимо дали в градски или извънградски условия. Изключа я София. В този град липсата на каска гарантира вашата сигурност. Още от дълбока древност дали гръцките митове за Персей или по късно германските и скандинавските притчи за вълшебните шлемове на богове или нибелунги разказват за силата която те ти дават. Правят те непобедим или невидим, по умен и по бърз.
В по нови времена поради средищното си положение и влиянията на много и различни народи минавали през територията на днешна София, по тези места съществуват вярванията, че каската - шлема те прави безсмъртен. И най-вероятно има доза истина в това. Слагайки каска, софийските колоездачи придобиват неподозирана смелост, храброст, могат да се превръщат във всякакви животни от амеба до сив носорог - тарантлия, стават стотици пъти по бързи и по разкази на очевидци - невидими.
Защо тогава велосипедистите не господстват над тези земи и пътища, при положение че разполагат с такива митологични сили. Много преди светът да бъде създаден такъв какъвто го знаем днес, след Големия взрив на внос на употребявани автомобили, Боговете създали една сила която ръководи светът - Челният удар. В района на София има много писмени и други исторически сведения за Челен удар с и без наличието на каска. Едно от най-ярките от тях е свързано с битката на Шишман с турците в софийското поле. Въпреки наличието на шлем Шишман претърпява разгром. Има все още местности и паланки носещи имена от този исторически момент - Кокаляне, Железница, Кривина, Мусачево, Враждебна, Чепинци, Войнеговци, Подгумер, Обеля, Световрачане, Кътина, Владо Тричков, Мрамор, Житен и Надежда I и II.
Но да не се отклоняваме. В нашия случай не говорим за нещата които ни правят безсмъртни, а за нещата които ни дават безопасност. В случая ние искаме да караме колело безопасно, но човек лесно се възгордява и си вярва, т.е. губи реалната преценка за нещата, заради ъпгрейда който си е направил. Затова без ъпгрейди и яваш-яваш...
4. Карайте със слушалки в ушите...
Както преди милиони години големите и тромави динозаври господствали над света изчезнали за да го отстъпят на бозайниците, така и времето на големите шумни и миризливи машини отминава. На голямата сцена излизат по-малките, гъвкави и екологични средства за придвижване. Въпреки че са по-големи, някои марки коли и техните шофьори не са по-глупави, отколкото си мислим. Те реално осъзнават, че тяхното време отминава. Те се чувстват застрашени и притиснати от времето и обстоятелствата. И отчаяно се стремят да забавят момента на края. Затова се оборудват с всякакви системи за озвучаване, светлини и други средства за шум и привличане на вниманието. Всички ние караме колела с целеустременост и концентрация. Тяхната задача е да ни разсеят, да ни разконцентрират, да ни отклонят от маршрута. Също като сирените които с вълшебния си глас се опитвали да прилъжат Одисей. Но както гръцкия герой и спътниците му се спасили слагайки тапи в ушите си и ние така можем да пренебрегнем музикалните, гласови и други капани и да продължим по пътя си. Още повече, че в съвременния свят в който живеем тапите са свързани към радиото или mp3-ката и спирайки външните шумове, вкарват в главата ни любими мелодии и гласове, спомагайки колоезденето наистина да бъде приятно.
Та затова така...
Най-важно е да се знае, че карането на колело в София е като кимането и поклащането на глава за ДА и НЕ в България. Т.е. рискувате да останете неразбрани, ако го пробвате някъде другаде по този начин.
ноември 10, 2008
Криминали
Сутринта в 10.00 Ботева разби ефира на Z Rock с новината за задържания за футболно хулиганство по време на мача "Ореляк" (Лъжница) -"Барса"(Борово). Влизам от офиса из разни портали и... това крими новина номер 1 навсякъде. Определено крими новина, няма резултат от срещата, както и други резултати от групата. Брей. Или пича знае как да се бие или скоро не е имало случай на футболно хулиганство, и нема такъв криминал. Или май хората се забавляват с имената на отборите... Особено този от с. Борово. Стигам до туй заключение като чета коментарите под новината. Ако ви забавляват подобни имена, ето още няколко отбора, на който дербитата предполагам се следят със същия интерес, без да обиждам никой...
Алмус беер (Сталийска махала)
Атлетик (Благоевград)
Атлетик (Куклен)
Аугуста (Хърлец)
Аякс (Ореш)
Балкан (Горна Брезница)
Бергман (Гърчиново)
Борислав (Първомай)
Ботев (Бърдарски геран)
Буря (Баячево)
Вихър (Жегларци)
Вихър 2000 (Айтос)
Големец (Старцево)
Голоя (Лозарево)
Граничар (Кирково)
Дева (Мало Конаре)
Добр. спортист (Стефан Караджа)
ЕКИУ Калояново (Калояново)
Заря (Крушари
Здравец (Груево)
Земеделец-Елит (Козловец)
Игълс (Братаница)
Изтребител (Буховци)
Изтребител (Ново Делчево)
ИМ (Долни Вит)
Искра (Черноочене)
Искра 41 (Бенковски)
Искър 2005 (Лакатник)
ИТД Гигант (Съединение)
Кабиюк (Коньовец)
Калабак (Самуилово)
Керчан (Априлово)
Коматево 2001 (кв.Коматево,Пд)
Комитите (Кулата)
Копие (Копиловци)
Космос (Браничево)
Космос (Куртово Конаре)
Левски (Паталеница
Левски 2005 (Крумовград)
Ленчо (Якимово)
Лидер 2004 (Ягодово)
Локо 2006 (Пловдив)
Любимец (Търнава)
Миньор (Смоляновци)
Обединение (Василево)
Олимпик (Барутин)
Олимпик (Владимирово)
Олимпик 2 (Троян)
Олимпик 2000 (Тетевен)
Орел (Глухар)
Орел (Лебница)
Партизани (Макреш)
Перперикон (Перперек)
Планинец (Момчиловци)
Победа (Царацово)
Порто (Портитовци)
Пъргавина (Голямо ново)
Реал (Пловдив)
Рейнджърс (Доспат)
Риболовец (Съединение)
Родопи 1935 (Момчилград)
Родопски сокол (Кърджали)
Рома (Давидово)
Светкавица (Гюльовца)
Светкавица II (Търговище)
Секирово(кв.Секирово,Раковски)
Селяк (Стубел)
Септември (Жабокрът)
Септември (Краводер)
Сион (Каблешково)
Скала (Бов)
Скрита сила (Мъдрево)
Слави мес (Ловеч)
Сливнишки герой 1923(Сливница)
Сокол (Зърнево)
Сокол (Марково)
Стрела (Дъбник)
Стрела (Пресяк)
Стрела (Тодорово)
Струмска слава 1956(Търновлаг)
Торнадо (Безден)
Торпедо (Борован)
Трактор (Попово)
Удар (Бяла черква)
Устрем (Дончево)
Устрем (Раковски)
Челси (Брестовене)
Шипка (Драгор)
Шипка (Малорад)
Шурданица (Георги Дамяново)
Ювентус (Малчика)
Юнак 2000 (Ардино)
Ястреб (Кошарица)
.........
От друга страна една друга новина изглежда просто като ПР съобщение - "Затворникът Димитър Желязков - Очите купонясва във фолкклуб Еди кой си, открит часове преди това". "На официалното откриване на новия атракцион от 7 заведения "Атриум", Желязков и придружаващите го мъже са си платили вход като редови посетители и дори са били проверени за оръжие, казват от управата."
Нищо изненадващо, фрапиращо, смутно... Някой изненадан!? От какво... Някой притеснен!? Защо! Смутени? Няма... Мани го Митьо Очите, ще кажете, той ясен (лидер на организирана престъпна банда за разпространение на наркотици. Осъден на 4,5 години затвор!!!!) дайте пак за Илия Калънов (макар и той ясен - футболен хулиган)... Фен на кой отбор, беше... Хахахахаха...
Защо трябва да плачем, като може да се смеем... Нали?
Алмус беер (Сталийска махала)
Атлетик (Благоевград)
Атлетик (Куклен)
Аугуста (Хърлец)
Аякс (Ореш)
Балкан (Горна Брезница)
Бергман (Гърчиново)
Борислав (Първомай)
Ботев (Бърдарски геран)
Буря (Баячево)
Вихър (Жегларци)
Вихър 2000 (Айтос)
Големец (Старцево)
Голоя (Лозарево)
Граничар (Кирково)
Дева (Мало Конаре)
Добр. спортист (Стефан Караджа)
ЕКИУ Калояново (Калояново)
Заря (Крушари
Здравец (Груево)
Земеделец-Елит (Козловец)
Игълс (Братаница)
Изтребител (Буховци)
Изтребител (Ново Делчево)
ИМ (Долни Вит)
Искра (Черноочене)
Искра 41 (Бенковски)
Искър 2005 (Лакатник)
ИТД Гигант (Съединение)
Кабиюк (Коньовец)
Калабак (Самуилово)
Керчан (Априлово)
Коматево 2001 (кв.Коматево,Пд)
Комитите (Кулата)
Копие (Копиловци)
Космос (Браничево)
Космос (Куртово Конаре)
Левски (Паталеница
Левски 2005 (Крумовград)
Ленчо (Якимово)
Лидер 2004 (Ягодово)
Локо 2006 (Пловдив)
Любимец (Търнава)
Миньор (Смоляновци)
Обединение (Василево)
Олимпик (Барутин)
Олимпик (Владимирово)
Олимпик 2 (Троян)
Олимпик 2000 (Тетевен)
Орел (Глухар)
Орел (Лебница)
Партизани (Макреш)
Перперикон (Перперек)
Планинец (Момчиловци)
Победа (Царацово)
Порто (Портитовци)
Пъргавина (Голямо ново)
Реал (Пловдив)
Рейнджърс (Доспат)
Риболовец (Съединение)
Родопи 1935 (Момчилград)
Родопски сокол (Кърджали)
Рома (Давидово)
Светкавица (Гюльовца)
Светкавица II (Търговище)
Секирово(кв.Секирово,Раковски)
Селяк (Стубел)
Септември (Жабокрът)
Септември (Краводер)
Сион (Каблешково)
Скала (Бов)
Скрита сила (Мъдрево)
Слави мес (Ловеч)
Сливнишки герой 1923(Сливница)
Сокол (Зърнево)
Сокол (Марково)
Стрела (Дъбник)
Стрела (Пресяк)
Стрела (Тодорово)
Струмска слава 1956(Търновлаг)
Торнадо (Безден)
Торпедо (Борован)
Трактор (Попово)
Удар (Бяла черква)
Устрем (Дончево)
Устрем (Раковски)
Челси (Брестовене)
Шипка (Драгор)
Шипка (Малорад)
Шурданица (Георги Дамяново)
Ювентус (Малчика)
Юнак 2000 (Ардино)
Ястреб (Кошарица)
.........
От друга страна една друга новина изглежда просто като ПР съобщение - "Затворникът Димитър Желязков - Очите купонясва във фолкклуб Еди кой си, открит часове преди това". "На официалното откриване на новия атракцион от 7 заведения "Атриум", Желязков и придружаващите го мъже са си платили вход като редови посетители и дори са били проверени за оръжие, казват от управата."
Нищо изненадващо, фрапиращо, смутно... Някой изненадан!? От какво... Някой притеснен!? Защо! Смутени? Няма... Мани го Митьо Очите, ще кажете, той ясен (лидер на организирана престъпна банда за разпространение на наркотици. Осъден на 4,5 години затвор!!!!) дайте пак за Илия Калънов (макар и той ясен - футболен хулиган)... Фен на кой отбор, беше... Хахахахаха...
Защо трябва да плачем, като може да се смеем... Нали?
ноември 06, 2008
Герой
- О, Велико Слънце и Ти Корен Даващ Живот, дайте ни Сили, Фруктоза и Живот на Нашите Семки. Нека Бъде Волята Ви и Топлината и Живителният Сок. Амин... -
Грозда повтаряше молитвата си от както бе дошъл в Голямата Шарена Фруктиера, а Божествената ръка идваше и откъсваше едно по едно зърната. Усети как го откъсват и него от дръжката и едвам промълви – “Амин”...
Беше различно това, което бе слушал като малък от Старата Лоза и Нейните стари помощнички Стафидите. Легендите за пътя към Рая, Божествената ръка която ги отделя от Лозата и по късно ги изпраща Отвъд Белите Седефени Порти. О, беше толкова различно! Колкото и да бе слушал, беше се готвил за тези дни, непрекъснато откриваше факти, които не съответстваха на легендите...
- О, Велико Слънце и Ти Корен Даващ Живот – започна своята молитва той, виждайки как Божествените Седефени Порти се отварят пред него – Дай ми Сили, Фруктоза и Живот...
Изведнъж всичко се завъртя и той почуства, че пада в празното пространство, а Белите Седефени Порти изведнъж започнаха да се отдалечават, докато се загубиха в мрака. Падна на твърдо. Усети болка по цялата си ципа. Къде беше, какво ставаше?! В легендите нямаше подобно нещо. С какво бе заслужил Съдба различна от другите, с какво бе Различен от тях? Огледа се. Кафевите Лъскави Полета се простираха надлъж и на шир, пробождани само от Краката На Горния Свят. Нямаше Светлина и Топлина, нямаше ги Боговете. Само сумрак, прах и тези Крака На Горния Свят. Бе готов да започне отново молитвата си, когато Ги забеляза. Две огромни очи които го гледаха в сумрака. Това не бяха очите на Страшните Косове на Смърта, които бе виждал като малък скрит от листата на Старата Лоза. Бяха много по-големи. Изведнъж видя под тях Белите Седефени Порти... Но усещаше с цялото си зърно, че това не са Божествените Седефени Порти, към които трябваше да отиде. Създанието пред него много приличаше на Великите Котки Спасители, които там при Старата Лоза бдяха над мира и защитаваха Гроздовете от Страшните Косове на Смърта. Но това бе по-малко, и въпреки приликата, за разлика от Великите Котки Спасителки изглеждаше злонамерено...
Нямаше време да мисли, трябваше да се търкаля на някъде, да избяга, да спаси нищо не струващата в момента ципа.
Изведнъж страшен удър го подхвърли, завъртя и той мина на милиметри от острите Седефени Порти на Създанието. Затъркаля се към най-близкия от Краката На Горния Свят и се скри зад него. Усети как соковете му избиват по ципата от напрежение и страх. Спомни си за подслушания разговор между два Грозда от други Племена, там на Големия Щанд под Голямото Изкуствено Слънце за Божието Наказание на недесертните еретични племена. Тогава не повярва за Голямата Машина за Души, която поглъщала гроздовете от недесертните племена и затваряла соковете и душите им в Прозрачни Затвори за векове. Не че Съществото, което го преследваше имаше нещо общо с Машината, за която чу, но страхът му изкара спомена за нея.
- Явно няма значение как ще бъде взета душата ти. Божественото Наказание те застига, когато го заслужаваш – промърмори си той. Погледна иззад Крака На Горния Свят, зад който се беше скрил и едва показал се отново бяла вихрушка го изхвърли със страшна сила. Търкаляше се с все сила през Кафявото Лъскаво Поле, оглеждайки се за някакво укритие. Видя два Крака На Горния Свят, близки един до друг, и реши да мине между тях. Минавайки, чу глас:
- Насам. Бързо... – и по посока на гласът се мушна под един заслон. Едвам си поемаше дъх. Беше целият лепкaв от собствените си сокове. Огледа се. Бе заобиколен от многобройно племе дребни червеникави плодчета.
- Кой си ти – излезе напред един по-едър.
- Аз съм Грозде от Грозда на Старата Лоза...
- Ммм... - излезе напред и една стара малка сбръчкана шушулка – Аз познавам твоя вид. Ти си от рода на Мъдрите Стафиди... Добре дошъл при нас Шипките от Големия Червен Панер.
Така гроздето се запозна с племето на Червените Шипки от Големия Червен Панер. Когато той набързо им разказа как се е озовал в Кафявото Лъскаво Поле и какво го преследва, най-старата Шипка каза:
- Когато Бог създаде Големия Червен Панер, за да живее нашето племе в него, той го създаде със нашия цвят и ни даде Спокойствие, за да Узряваме и да се готвим за Денят За Чай. Живеехме в мир и нищо не нарушаваше покоя ни, докато не се появи Божественото Наказание или както ние го знаем Голямата Котка на Боговете. То, както и при теб се появява, отвлича някой от нас и ние повече не го виждаме. Понякога Божествената ръка връща някой от отвлечените, но те са толкова изтискани и разкъсани, че няма надежда за тях. И всички разказват точно същото като теб...
- Значи и тук Божественото Наказание може да ни открие – продължаваше да е притеснено Гроздето – Има ли място, където мога да се скрия от него или то ще ме преследва навсякъде?
Отзад на тълпата се чу глъчка и Шипките бяха разбутани от голям Орех.
- Приятелю, - започна той – Братовчед ми наскоро бе отвлечен от Голямата Котка на Боговете и бе преследван в продължение на много дни и нощи... Но въпреки всичките несгоди и борби и най-вече заради дебелата броня, която ни е дадена от Великия Орех Баща, той се завърна при нас. Та той, приятелю, разказваше, че по време на странстванията си стигнал до земя, където всичко било меко. Ти не си като нас. Твоята ципа е мека и слаба. Няма да издържиш друга среща с Голямата Котка на Боговете. Не и тук в Кафевите Лъскави Полета. Но там ще бъдеш в безопасност.
- Как да стигна до там? – попита гроздето.
- Трябва да преминеш през Кафевите Лъскави Полета покрай Краката На Горния Свят. – обясни Ореха. – Когато те останат зад теб, ще видиш Рамката на Боговете. От нея ще попаднеш в Белите Лъскави Полета, ще минеш покрай Хълмовете на Калта и Миризмата и веднага след тях е втората Рамка на Боговете. След нея всичко става меко... Дори светлината. Но внимавай - Голямата Котка на Боговете може да се появи и да те преследва във всеки един момент...
- Нямам избор – каза Гроздето, знаейки, че има само един опит...
Тръгна малко по-късно. Сбогува се с всички шипки от Големия Червен Панер и здравия Орех. Когато се сбогуваха, Гроздето го погледна, но Ореха мълчаливо отказа. Тук беше неговия дом и въпреки духа и здравината си, той не искаше да се изправи срещу Голямата Котка на Боговете.
Още преди да стигне първия от Краката На Горния Свят видя отново онези очи. Вече за връщане беше късно. Забърза да се скрие от приближаващите Очи. Изведнъж очите изчезнаха, притъмня и към Гроздето нещо огромно и черно се приближи със страшна скорост и се стовари върху него. Ципата се разкъса и соковете се разплискаха... Дори семката се разчупи от удара... Малко преди всичко да изчезне в мрак, Гроздето отново видя онези очи някъде отдалеч. Изглеждаха зли и ехидни. Явно няма значение как ще бъде взета душата ти, Божественото Наказание те застига, когато го заслужаваш....
От своето скривалище Шипките от Големия Червен Панер видяха всичко и оттогава всички знаят онзи Крак На Горния Свят като Гроба На Героя... Както и Легендата за Него...
Грозда повтаряше молитвата си от както бе дошъл в Голямата Шарена Фруктиера, а Божествената ръка идваше и откъсваше едно по едно зърната. Усети как го откъсват и него от дръжката и едвам промълви – “Амин”...
Беше различно това, което бе слушал като малък от Старата Лоза и Нейните стари помощнички Стафидите. Легендите за пътя към Рая, Божествената ръка която ги отделя от Лозата и по късно ги изпраща Отвъд Белите Седефени Порти. О, беше толкова различно! Колкото и да бе слушал, беше се готвил за тези дни, непрекъснато откриваше факти, които не съответстваха на легендите...
- О, Велико Слънце и Ти Корен Даващ Живот – започна своята молитва той, виждайки как Божествените Седефени Порти се отварят пред него – Дай ми Сили, Фруктоза и Живот...
Изведнъж всичко се завъртя и той почуства, че пада в празното пространство, а Белите Седефени Порти изведнъж започнаха да се отдалечават, докато се загубиха в мрака. Падна на твърдо. Усети болка по цялата си ципа. Къде беше, какво ставаше?! В легендите нямаше подобно нещо. С какво бе заслужил Съдба различна от другите, с какво бе Различен от тях? Огледа се. Кафевите Лъскави Полета се простираха надлъж и на шир, пробождани само от Краката На Горния Свят. Нямаше Светлина и Топлина, нямаше ги Боговете. Само сумрак, прах и тези Крака На Горния Свят. Бе готов да започне отново молитвата си, когато Ги забеляза. Две огромни очи които го гледаха в сумрака. Това не бяха очите на Страшните Косове на Смърта, които бе виждал като малък скрит от листата на Старата Лоза. Бяха много по-големи. Изведнъж видя под тях Белите Седефени Порти... Но усещаше с цялото си зърно, че това не са Божествените Седефени Порти, към които трябваше да отиде. Създанието пред него много приличаше на Великите Котки Спасители, които там при Старата Лоза бдяха над мира и защитаваха Гроздовете от Страшните Косове на Смърта. Но това бе по-малко, и въпреки приликата, за разлика от Великите Котки Спасителки изглеждаше злонамерено...
Нямаше време да мисли, трябваше да се търкаля на някъде, да избяга, да спаси нищо не струващата в момента ципа.
Изведнъж страшен удър го подхвърли, завъртя и той мина на милиметри от острите Седефени Порти на Създанието. Затъркаля се към най-близкия от Краката На Горния Свят и се скри зад него. Усети как соковете му избиват по ципата от напрежение и страх. Спомни си за подслушания разговор между два Грозда от други Племена, там на Големия Щанд под Голямото Изкуствено Слънце за Божието Наказание на недесертните еретични племена. Тогава не повярва за Голямата Машина за Души, която поглъщала гроздовете от недесертните племена и затваряла соковете и душите им в Прозрачни Затвори за векове. Не че Съществото, което го преследваше имаше нещо общо с Машината, за която чу, но страхът му изкара спомена за нея.
- Явно няма значение как ще бъде взета душата ти. Божественото Наказание те застига, когато го заслужаваш – промърмори си той. Погледна иззад Крака На Горния Свят, зад който се беше скрил и едва показал се отново бяла вихрушка го изхвърли със страшна сила. Търкаляше се с все сила през Кафявото Лъскаво Поле, оглеждайки се за някакво укритие. Видя два Крака На Горния Свят, близки един до друг, и реши да мине между тях. Минавайки, чу глас:
- Насам. Бързо... – и по посока на гласът се мушна под един заслон. Едвам си поемаше дъх. Беше целият лепкaв от собствените си сокове. Огледа се. Бе заобиколен от многобройно племе дребни червеникави плодчета.
- Кой си ти – излезе напред един по-едър.
- Аз съм Грозде от Грозда на Старата Лоза...
- Ммм... - излезе напред и една стара малка сбръчкана шушулка – Аз познавам твоя вид. Ти си от рода на Мъдрите Стафиди... Добре дошъл при нас Шипките от Големия Червен Панер.
Така гроздето се запозна с племето на Червените Шипки от Големия Червен Панер. Когато той набързо им разказа как се е озовал в Кафявото Лъскаво Поле и какво го преследва, най-старата Шипка каза:
- Когато Бог създаде Големия Червен Панер, за да живее нашето племе в него, той го създаде със нашия цвят и ни даде Спокойствие, за да Узряваме и да се готвим за Денят За Чай. Живеехме в мир и нищо не нарушаваше покоя ни, докато не се появи Божественото Наказание или както ние го знаем Голямата Котка на Боговете. То, както и при теб се появява, отвлича някой от нас и ние повече не го виждаме. Понякога Божествената ръка връща някой от отвлечените, но те са толкова изтискани и разкъсани, че няма надежда за тях. И всички разказват точно същото като теб...
- Значи и тук Божественото Наказание може да ни открие – продължаваше да е притеснено Гроздето – Има ли място, където мога да се скрия от него или то ще ме преследва навсякъде?
Отзад на тълпата се чу глъчка и Шипките бяха разбутани от голям Орех.
- Приятелю, - започна той – Братовчед ми наскоро бе отвлечен от Голямата Котка на Боговете и бе преследван в продължение на много дни и нощи... Но въпреки всичките несгоди и борби и най-вече заради дебелата броня, която ни е дадена от Великия Орех Баща, той се завърна при нас. Та той, приятелю, разказваше, че по време на странстванията си стигнал до земя, където всичко било меко. Ти не си като нас. Твоята ципа е мека и слаба. Няма да издържиш друга среща с Голямата Котка на Боговете. Не и тук в Кафевите Лъскави Полета. Но там ще бъдеш в безопасност.
- Как да стигна до там? – попита гроздето.
- Трябва да преминеш през Кафевите Лъскави Полета покрай Краката На Горния Свят. – обясни Ореха. – Когато те останат зад теб, ще видиш Рамката на Боговете. От нея ще попаднеш в Белите Лъскави Полета, ще минеш покрай Хълмовете на Калта и Миризмата и веднага след тях е втората Рамка на Боговете. След нея всичко става меко... Дори светлината. Но внимавай - Голямата Котка на Боговете може да се появи и да те преследва във всеки един момент...
- Нямам избор – каза Гроздето, знаейки, че има само един опит...
Тръгна малко по-късно. Сбогува се с всички шипки от Големия Червен Панер и здравия Орех. Когато се сбогуваха, Гроздето го погледна, но Ореха мълчаливо отказа. Тук беше неговия дом и въпреки духа и здравината си, той не искаше да се изправи срещу Голямата Котка на Боговете.
Още преди да стигне първия от Краката На Горния Свят видя отново онези очи. Вече за връщане беше късно. Забърза да се скрие от приближаващите Очи. Изведнъж очите изчезнаха, притъмня и към Гроздето нещо огромно и черно се приближи със страшна скорост и се стовари върху него. Ципата се разкъса и соковете се разплискаха... Дори семката се разчупи от удара... Малко преди всичко да изчезне в мрак, Гроздето отново видя онези очи някъде отдалеч. Изглеждаха зли и ехидни. Явно няма значение как ще бъде взета душата ти, Божественото Наказание те застига, когато го заслужаваш....
От своето скривалище Шипките от Големия Червен Панер видяха всичко и оттогава всички знаят онзи Крак На Горния Свят като Гроба На Героя... Както и Легендата за Него...
Кандидат - президенти да ги....
Днес съвсем случайно видях, че в духа на избороте в Щатите, един младеж е предложил и моята персона за кандидат - президент. Незнам дали се е трогнал от моята непринудена детска простота или просто му липсва Буш-младши в надпреварата, но вече е свирено...
Не ме познава той, може би затова излиза с такова предложение. Или може би знае, че не питая нищо хубаво към Америка и американците. Имах ли малко власт там, веднага щях да направя няколко кардинални промени. Първо щях да оutsource -на цялото производство и мениджмънт на KFC, McDonald's, Burger King и други емблематични хранително-вкусови марки в Африка. Така мазнините, генно-модифицираните лайна и други тайни съставки ще се сведът до минимум. Да видят Американците какво ядът в Третия свят, а пък Третия свят да налее малко. Второ, директно на 100% оutsource на Microsoft в Азия. Така и така хардуера се прави там, и софтуера да си е там. Третия оutsource е на Холивуд в Индия. Те индииците не знам доколко са програмисти, но всичките са актьори. Толкова с икономиката. Банките няма какво да ги пращаме в Европа и в Близкия изток сега им е добре.
После почваме да правим териториална реформа. Какви са тия 50 Щата. Връщаме веднага Аляска на Русия с най-краткото извинително писмо - "Грешката е наша". Може да няма вече много там, но те и без това руснаците държът на площа, не на съдържанието. После връщаме Източните Щати на британците. Лично ще настоявам Робърт Карлайл да е губернатор. Връщаме Средния Запад на индианците и те правят Лас Вегас столица. Връщаме Тексас на Мексико, че тексасците са много сериозни, Севера на Канада да ги направят хора и да ги научат да говорят. Даваме независимост на Ню Йорк, най-много като последен жест може да го направим център на света и да го побратимим с Габрово, че Узана му е в землището.
Всички американски жени, включително и Статуята на свободата се връщат във Франция, да видят, че има и мъже, а мъжете се пращат в Аржентина, да видят, че има истински говеда. Всички щатски войски се правят строителни, а НАСА се приватизира. Това е. С каквото остане мисля мога да се справя и с импровизация...
Така че, то майтапа си е майтап, ма на гол гъз си е ... с цялата си непринудена детска простота.
Не ме познава той, може би затова излиза с такова предложение. Или може би знае, че не питая нищо хубаво към Америка и американците. Имах ли малко власт там, веднага щях да направя няколко кардинални промени. Първо щях да оutsource -на цялото производство и мениджмънт на KFC, McDonald's, Burger King и други емблематични хранително-вкусови марки в Африка. Така мазнините, генно-модифицираните лайна и други тайни съставки ще се сведът до минимум. Да видят Американците какво ядът в Третия свят, а пък Третия свят да налее малко. Второ, директно на 100% оutsource на Microsoft в Азия. Така и така хардуера се прави там, и софтуера да си е там. Третия оutsource е на Холивуд в Индия. Те индииците не знам доколко са програмисти, но всичките са актьори. Толкова с икономиката. Банките няма какво да ги пращаме в Европа и в Близкия изток сега им е добре.
После почваме да правим териториална реформа. Какви са тия 50 Щата. Връщаме веднага Аляска на Русия с най-краткото извинително писмо - "Грешката е наша". Може да няма вече много там, но те и без това руснаците държът на площа, не на съдържанието. После връщаме Източните Щати на британците. Лично ще настоявам Робърт Карлайл да е губернатор. Връщаме Средния Запад на индианците и те правят Лас Вегас столица. Връщаме Тексас на Мексико, че тексасците са много сериозни, Севера на Канада да ги направят хора и да ги научат да говорят. Даваме независимост на Ню Йорк, най-много като последен жест може да го направим център на света и да го побратимим с Габрово, че Узана му е в землището.
Всички американски жени, включително и Статуята на свободата се връщат във Франция, да видят, че има и мъже, а мъжете се пращат в Аржентина, да видят, че има истински говеда. Всички щатски войски се правят строителни, а НАСА се приватизира. Това е. С каквото остане мисля мога да се справя и с импровизация...
Така че, то майтапа си е майтап, ма на гол гъз си е ... с цялата си непринудена детска простота.
ноември 05, 2008
Социализация на задници
Ех, разкопаха го Стамболийски. Не истинския, булеварда. Той онзи така се върти в гроба завалията, че и него е добре да го по разкопаят малко. "Булеварда разкопаха, трамвая спряха, мила моя майно льо", както се пееше в една стара песен. И днес волю - неволю от центъра реших да хвана маршрутка. Не съм го правил от месец, откак спрях да ходя до Младост... Но пък до Младост беше лесно. Качвам се в полупразната кола, сядам отзад с тапите в ушите и слизам почти на крайна дестинация. Сега обаче до шофьора, плътно допрян до няколко задника. Социализират се гъзовете...
Ако трябва да сме в духа на писанието за кръглите коли, веднага мога да заключа, отсека и докажа -маршрутките трябва да са триъгълни. И веднага вадя три довода.
1. Друго си е да засечеш друга кола като леко мушнеш ъгълче (острия, задължително остър ъгъл между катета и хипотенузата) пред нея. И после да ти гледат голямата хипотенуза и псуват.
2. Още по голям кеф е да пуснеш пасажера по ъглополовящата. Още повече, че центъра на ъглополовящите е и център на кръг-лите идиоти на който ни правят. В триъгълна маршрутка има два идеални ъгъла където да се изсипват всички на завоите и безметежно пространство където пасажерите да описват окръжности.
3. Триъгълната кола най ще отива на манталитета и външния вид на шофьорите си - абсолютни тъпоъгълници. Вписват се идеалллно.
Дотук с приликите и разликите с триъгълниците. Мен ми е по скоро чудно защо няма прилики между маршрутките и градския транспорт. За приликите между таксиметровите шофьори и тези на маршрутка може да се пише много. Аз знам само, че ако таксиджиите са хванали Господ за шлифера и възвестяват справедливост и силата на Божия гняв, то шофьорите на маршрутки са Архангелите на Апокалипсиса. Конниците на пришествието, възвестителите на Армагедона. Това най-вече заради мащабите и количествата с които работят.
Но това което днес ми направи лошо впечатление докато се возех с Чичака с Главно Б и малко х е, че никъде няма описание на фирмата стопанисваща линията. Нямаше телефон, сайт или лице с което да се свържеш за нередност, препоръка или не дай си (няма такъв прецедент, а като гледам няма и да има) ПОХВАЛА. Никъде, поне като в такситата не видях име на шофьора, от кое село е и какъв камион е карал преди. Няма... Няма контрол, няма отношение. Знам, че хората се возят с тях защото е сравнително бързо, евтино и "удобно". Макар с тези задръствания вече да не е по бързо от колкото пеша, евтино да, но къде ти е билетчето - застраховка, ако стане нещо КОМПАНИЯТА (обикновено ЕТ) не поема отговорност или каквото и да е, а за удобно... Ми казах, не ща да ми се социализира задника или аз да се чувствам такъв. По лошо, наврян в кучия гъз. А на пичовете им раздали телефони, и няма грам срам или някакви такива нормални усещания, та крещи по него - "Пешо бе, кой е с 15-ката, мина пред мен ще ми земе хората, не сам напра'ил и 50 лв. Празен карам"... А отзад още маааааааксимум за един-двама и никой с билетче. Е, последния идиот от село да хвана за един курс да се повози, пак ще слезе обиден. От отношение, шум и дискомфорт. Но нейсе, ние българите сме непукисти... Не знаеш някой ден няма ли да се наложи ТИ да подкараш маршрутка. Затова трябва разбиране. Но най вече респект. Хората се респектират като си простоватичък, но целеустремен. И мен ме кефи, но не е нужно да ходя да уча на West, та да знам че когато искам с мен добре да се отнасят и аз трябва да бъда добър към другите...И това се чудя ние българите, хора ли сме или шофьори на маршрутка...
Ако трябва да сме в духа на писанието за кръглите коли, веднага мога да заключа, отсека и докажа -маршрутките трябва да са триъгълни. И веднага вадя три довода.
1. Друго си е да засечеш друга кола като леко мушнеш ъгълче (острия, задължително остър ъгъл между катета и хипотенузата) пред нея. И после да ти гледат голямата хипотенуза и псуват.
2. Още по голям кеф е да пуснеш пасажера по ъглополовящата. Още повече, че центъра на ъглополовящите е и център на кръг-лите идиоти на който ни правят. В триъгълна маршрутка има два идеални ъгъла където да се изсипват всички на завоите и безметежно пространство където пасажерите да описват окръжности.
3. Триъгълната кола най ще отива на манталитета и външния вид на шофьорите си - абсолютни тъпоъгълници. Вписват се идеалллно.
Дотук с приликите и разликите с триъгълниците. Мен ми е по скоро чудно защо няма прилики между маршрутките и градския транспорт. За приликите между таксиметровите шофьори и тези на маршрутка може да се пише много. Аз знам само, че ако таксиджиите са хванали Господ за шлифера и възвестяват справедливост и силата на Божия гняв, то шофьорите на маршрутки са Архангелите на Апокалипсиса. Конниците на пришествието, възвестителите на Армагедона. Това най-вече заради мащабите и количествата с които работят.
Но това което днес ми направи лошо впечатление докато се возех с Чичака с Главно Б и малко х е, че никъде няма описание на фирмата стопанисваща линията. Нямаше телефон, сайт или лице с което да се свържеш за нередност, препоръка или не дай си (няма такъв прецедент, а като гледам няма и да има) ПОХВАЛА. Никъде, поне като в такситата не видях име на шофьора, от кое село е и какъв камион е карал преди. Няма... Няма контрол, няма отношение. Знам, че хората се возят с тях защото е сравнително бързо, евтино и "удобно". Макар с тези задръствания вече да не е по бързо от колкото пеша, евтино да, но къде ти е билетчето - застраховка, ако стане нещо КОМПАНИЯТА (обикновено ЕТ) не поема отговорност или каквото и да е, а за удобно... Ми казах, не ща да ми се социализира задника или аз да се чувствам такъв. По лошо, наврян в кучия гъз. А на пичовете им раздали телефони, и няма грам срам или някакви такива нормални усещания, та крещи по него - "Пешо бе, кой е с 15-ката, мина пред мен ще ми земе хората, не сам напра'ил и 50 лв. Празен карам"... А отзад още маааааааксимум за един-двама и никой с билетче. Е, последния идиот от село да хвана за един курс да се повози, пак ще слезе обиден. От отношение, шум и дискомфорт. Но нейсе, ние българите сме непукисти... Не знаеш някой ден няма ли да се наложи ТИ да подкараш маршрутка. Затова трябва разбиране. Но най вече респект. Хората се респектират като си простоватичък, но целеустремен. И мен ме кефи, но не е нужно да ходя да уча на West, та да знам че когато искам с мен добре да се отнасят и аз трябва да бъда добър към другите...И това се чудя ние българите, хора ли сме или шофьори на маршрутка...
октомври 31, 2008
За кръглите коли...
Гледайки как колегата паркира преди малко и под въздействието на темата от вчерашния тийм билдинг се замислих защо аджаба колите са правоъгълни, а не кръгли. Кръгът е по-съвършенната форма, но...
1. Когато слагаш правоъгълниците един до друг, можеш да го направиш така че да няма празно пространство. При къгчетата винаги има. Ако колите ни бяха кръгли, щеше да има много място за кашпи, но това не е рентабилно (виж сх. 1) в светът който живеем... ТОВА Е, НЯМА МЯСТО! Друг е въпроса, че не седят стилно на правите ни пътища.
2. Поради правоъгълната си форма колите се движат основно напред - назад по тясната си страна. Добре се вижда когато завива. Ако бяха кръгли или поне елипсовидни щяха да се движат по свободно във всяка посока и никога няма да се разбира една кола завива или се движи направо (виж сх. 2). ТОВА Е ЛОШО! И в момента шофьорите са като мухи без глави, и брауновото движение е в основата на движението по улиците.
3. Два кръга един до друг имат само една допирна точка. Два правоъгълника един до друг има цяла обща страна. ТОВА Е ЯКО! Или на прост език преведено в контекста - От кръгла кола можеш да говориш само с един и то не на фул контакт, а при правоъгълните коли в едно задръстване всеки може да контактува със всеки (виж сх. 3).
4. Поне аз като си представям кръгла кола, схемата на хората вътре според мен би била 1-2-1.. Както ги рисуват атомите. С цел оптимизация на пространството би трябвало всяка седалка да гледа навън, примерно. Това би означавало, че най задната гледа назад. ТОВА Е УЖАСНО! Има много хора на които им става лошо от това (виж сх. 4).
сх.4
5. Ако т.4 е вярна, тогава спането, секса и особено оралната любов по време на движение, в колата става по трудна от колкото е в момента. ТОВА Е НЕПРИЕМЛИВО! Освен за любителите на поза 69 (виж сх.5 ), но само когато колата е спряла.
6. Катастрофите... В момента правоъгълните коли вседствие на катастрофа придобиват трапецовидни или други паралелепипедни форми, като в повечето случай някаква част от колата остава не засегната. При удар кръглите коли биха придобили формата на кифла. Особено при удар между кръгло Punto и кръгло Cherokee... Това означава към 100% демидж. ТОВА ВЕЧЕ Е СТРАШНО! За Punto-то... (виж сх. 6)
7. Кръглите коли не могат да се бутат целенасочено в една посока, като затънат в някоя локва. Поради формата си е неизбежен натиск към центъра на кръга, а не по посока на движението... ТОВА Е ГЛУПАВО! Според сх. 7
8. Представете си и как ще се сменят гумите на кръгла кола. Вдигаш я от едната страна и тя се търкулва. Това са много голями материални и евентуални човешки загуби. Правоъгълната кола може да си я сложиш на чомпек, кръглата не... (виж сх. 8) ТОВА Е СТРАННО!
9. Кръглата кола може да бъде стилна, правоъгълната е практична. В света който живеем, кръглата го духа. ТОВА Е НОРМАЛНО! Никой не си купува кола защото изглежда сладко, а се купува за да върши работа. Е, има и изключения. Но те не правят разлика между кръла и правоъгълна кола и си я (им я) купуват според цвета на маникюра (сх. 9).
10. 9 причини са достатъчни... ТОВА Е ДЕМОКРАЦИЯ
1. Когато слагаш правоъгълниците един до друг, можеш да го направиш така че да няма празно пространство. При къгчетата винаги има. Ако колите ни бяха кръгли, щеше да има много място за кашпи, но това не е рентабилно (виж сх. 1) в светът който живеем... ТОВА Е, НЯМА МЯСТО! Друг е въпроса, че не седят стилно на правите ни пътища.
2. Поради правоъгълната си форма колите се движат основно напред - назад по тясната си страна. Добре се вижда когато завива. Ако бяха кръгли или поне елипсовидни щяха да се движат по свободно във всяка посока и никога няма да се разбира една кола завива или се движи направо (виж сх. 2). ТОВА Е ЛОШО! И в момента шофьорите са като мухи без глави, и брауновото движение е в основата на движението по улиците.
3. Два кръга един до друг имат само една допирна точка. Два правоъгълника един до друг има цяла обща страна. ТОВА Е ЯКО! Или на прост език преведено в контекста - От кръгла кола можеш да говориш само с един и то не на фул контакт, а при правоъгълните коли в едно задръстване всеки може да контактува със всеки (виж сх. 3).
4. Поне аз като си представям кръгла кола, схемата на хората вътре според мен би била 1-2-1.. Както ги рисуват атомите. С цел оптимизация на пространството би трябвало всяка седалка да гледа навън, примерно. Това би означавало, че най задната гледа назад. ТОВА Е УЖАСНО! Има много хора на които им става лошо от това (виж сх. 4).
сх.4
5. Ако т.4 е вярна, тогава спането, секса и особено оралната любов по време на движение, в колата става по трудна от колкото е в момента. ТОВА Е НЕПРИЕМЛИВО! Освен за любителите на поза 69 (виж сх.5 ), но само когато колата е спряла.
6. Катастрофите... В момента правоъгълните коли вседствие на катастрофа придобиват трапецовидни или други паралелепипедни форми, като в повечето случай някаква част от колата остава не засегната. При удар кръглите коли биха придобили формата на кифла. Особено при удар между кръгло Punto и кръгло Cherokee... Това означава към 100% демидж. ТОВА ВЕЧЕ Е СТРАШНО! За Punto-то... (виж сх. 6)
7. Кръглите коли не могат да се бутат целенасочено в една посока, като затънат в някоя локва. Поради формата си е неизбежен натиск към центъра на кръга, а не по посока на движението... ТОВА Е ГЛУПАВО! Според сх. 7
8. Представете си и как ще се сменят гумите на кръгла кола. Вдигаш я от едната страна и тя се търкулва. Това са много голями материални и евентуални човешки загуби. Правоъгълната кола може да си я сложиш на чомпек, кръглата не... (виж сх. 8) ТОВА Е СТРАННО!
9. Кръглата кола може да бъде стилна, правоъгълната е практична. В света който живеем, кръглата го духа. ТОВА Е НОРМАЛНО! Никой не си купува кола защото изглежда сладко, а се купува за да върши работа. Е, има и изключения. Но те не правят разлика между кръла и правоъгълна кола и си я (им я) купуват според цвета на маникюра (сх. 9).
10. 9 причини са достатъчни... ТОВА Е ДЕМОКРАЦИЯ
октомври 29, 2008
От Юч Бунар до Коньовица само хасвалт...
Ок. Гледахме го и Дзифт. Незнам уморен ли бях, или просто филма бе прочит на най-основните моменти в книгата. Геройте бяха много cool. Говореха много як жаргон. Жаргон, който така и не разбрах на 40-те ли беше, на 60-те, или на 90-те... Явно изказа на българите не е мръднал последните 70 години. И за какво. Майката си е майка, свършването - свършване, а crew-то - crew... Сюжета също беше cool. Което се подчертаваше от черно-бялата визия. И с малки лирични отклонения, относно времето в което се развива. Но с голям акцент. Съветските песнички от радиото и лозунгите по стените всеки удобен случай се подчертаваха. Пропагандата трябваше да се усеща през целия филм, макар че аз неразбрах защо. Заради духът на времето в което действието се развиваше! Или песента с която завърши филма... Ми прост съм и неразбирам връзката между това че България е хубава, Русия още повече, а главния герой е мъртъв... Абе лирично отклонение. Като се замисля последните 20 години, тия лирични отклонения са основни в нашето кино. Но както се казваше в един мой любим филм - The Sixties are over... MAN!... И тъй като това беше проста история разказана по още по прост начин, но с много сложни технически средства единственото което ще запомня от филма е образа на Джоко Росич, който не бях гледал отдавна и който не става за поп и един лозунг... за ръцете и краката...
Все пак не съжалявам. Дадох си парите за български филм. Направих го и за "Светът е голям". Съпортнахме нашето кино. Така трябва.
Но все пак искам и това освен морална, да ми носи и естетска наслада. Като гледам да съм съпричастен, горд или засрамен. От последните няколко български филма не бих могъл. При тях е все тая. Историята поне в "Дзифт" не ми е близка. Нито е на баща ми или дядо ми. Може би на нечии дядо, но на моя не.
А има толкова много теми които бих почуствал близко и в личен, и в национален план. Затова мога да мечтая за български филми каквито имаше преди 20 години или ще има с теми за историята ни, природата, културата или Човека живеещ тук.
Искам да гледам филм за траките, техните съкровища и градове, маски и царе, за Севт, Спартак и Орфей (HBO и Холивуд да го духат).
Искам филм за Кубрат или кан Тервел и първия в света антитерорист Елемаг (Брус умри най сетне)...
За Асен и Петър (Мел Гибсън режисьор, режисьор...).
За Самуил...и защо и какво трябва да помним... (не са били 300, но са били жертвоготовни).
За Крали Марко и Шишман (мани я историческата истина... легендата е по добра от тази за Beowulf).
За Владислав Варненчик (нещо ала Вайда)...
За Ботев и Раковски (без Каприо).
За Крушовската република (и как великите дела се раждат в малките села).
За Сръбско-Българската или Междусъюзническата войни (по текста на песента на Черно фередже) и за подвига Одрин...
Искам за Дан Колов (с Трите Хикса подържаща роля).
За детството на Симеон II (какво ли би минало на едно дете през главата в тези времена).
За Димитър Списаревски (който още свети в небето над София), Джон Атанасов и дори Георги Иванов (хора с живот екшън...).
Искам най-много филм за Юлия, Яна и Дончо Папазови.
За хората които се върнаха след 90-та или заминаха след това (ТрейнсБГпотинг)...
Теми има, много и чудни. Истории за живота и от живота. И за малко от тях в тълковния речник пише просто - ...Хасвалт...
октомври 27, 2008
Пердета
Познавам две пердета. И двете велурени.
Понякога ми се иска да са дантелени, но бързо ми минава. Велура е прекрасен. Мил. И чуствен. Дантелата е просто секси. Но не е приятел. Студена е. Велура е друго нещо. Нищо, че изглежда тежък. Не е. Той не пропуска светлината. Пази топло. Абе, шик.
Та за пердетата...
Добри приятелчета. И точно на място. На един и същи прозорец, но колкото и да са близки, все в двата му края. И винаги по един и същи начин. Върже се едното с панделка, върже се и другото. Пусне се едното в танц, хайде и другото по него. Все едно и също ми говорят от двата си края.
Ръм...
Ако дантелата е страст, то велура е фетиш.
Обувки, дрешки, накити. Пердета.
Интересно, че те не го усещат по този начин. Те си имат свой. Чертаят своите слънчеви лъчи минаващи през тях. Избирателно пропускат. И двете са със склонност към изкуството. Имат виждане за светлината. Знаят какво да пропуснат или спрът. Интересно е да ги гледаш. Да им се възхищаваш или да се плашиш от светлосенките които правят. Независимо дали е ден или нощ.
Приятни са на допир. Приятни на вид. Приятни за събеседник.
Какво може да ти каже едно перде? Може много. Какво се случва отвън. Какво не виждат съседите...
Познавам две пердета. И двете велурени. И чат - пат напушени...
Понякога ми се иска да са дантелени, но бързо ми минава. Велура е прекрасен. Мил. И чуствен. Дантелата е просто секси. Но не е приятел. Студена е. Велура е друго нещо. Нищо, че изглежда тежък. Не е. Той не пропуска светлината. Пази топло. Абе, шик.
Та за пердетата...
Добри приятелчета. И точно на място. На един и същи прозорец, но колкото и да са близки, все в двата му края. И винаги по един и същи начин. Върже се едното с панделка, върже се и другото. Пусне се едното в танц, хайде и другото по него. Все едно и също ми говорят от двата си края.
Ръм...
Ако дантелата е страст, то велура е фетиш.
Обувки, дрешки, накити. Пердета.
Интересно, че те не го усещат по този начин. Те си имат свой. Чертаят своите слънчеви лъчи минаващи през тях. Избирателно пропускат. И двете са със склонност към изкуството. Имат виждане за светлината. Знаят какво да пропуснат или спрът. Интересно е да ги гледаш. Да им се възхищаваш или да се плашиш от светлосенките които правят. Независимо дали е ден или нощ.
Приятни са на допир. Приятни на вид. Приятни за събеседник.
Какво може да ти каже едно перде? Може много. Какво се случва отвън. Какво не виждат съседите...
Познавам две пердета. И двете велурени. И чат - пат напушени...
Есенна хибернизация
Студено е.
Опипвам кафеварката да ми се стоплят ръцете. Котето гледа жално, по скоро за храна, отколкото за кафе.
- Скоро Кирчо, скоро - му казвам, имайки в предвид, че скоро ще стане кафето... Не че ще му дам да яде.
Кирчо отива да си играе в стаята... Въпроса с храната беше принципен, не че беше гладен.
Поглеждам през прозореца. Облаци, жълти листа, гарги... Есен... Ех, тази есен. Ако пролетта ти изкарва пишката, както изкарва зелените листа по дърветата, то есента я прибира на скришно... За зимата... Има някакъв остатачен инстинкт за секс за стопляне, но не е същото... Сещам се онази песен - Най-обичам зимно време, жълти фигурки да правя... То какво друго да правиш освен това...
Опааа, кафето е готово. Сипвам, пари, ммммм, чудно.
На Кирчо не му е интересно сам в стаята. Ще ме гледа как пия кафе. Гледа ме. И аз го гледам. Скоро си омръзваме. Той пак запрашва към стаята, аз се облягам на балконската врата. Да не влиза хладно вътре, затова... Студ. Няма и какво да се воайорства. Всеки се е изолирал в собствената си тухлена черупка. Няколко светещи правоъгълничета. С пердета. Ни вопъл, ни стон, ни врява...
Идеално време за пътуване през времето и пространството. Вадя ракията от хладилника. И отивам да се хибернитирам... За поколенията.
Опипвам кафеварката да ми се стоплят ръцете. Котето гледа жално, по скоро за храна, отколкото за кафе.
- Скоро Кирчо, скоро - му казвам, имайки в предвид, че скоро ще стане кафето... Не че ще му дам да яде.
Кирчо отива да си играе в стаята... Въпроса с храната беше принципен, не че беше гладен.
Поглеждам през прозореца. Облаци, жълти листа, гарги... Есен... Ех, тази есен. Ако пролетта ти изкарва пишката, както изкарва зелените листа по дърветата, то есента я прибира на скришно... За зимата... Има някакъв остатачен инстинкт за секс за стопляне, но не е същото... Сещам се онази песен - Най-обичам зимно време, жълти фигурки да правя... То какво друго да правиш освен това...
Опааа, кафето е готово. Сипвам, пари, ммммм, чудно.
На Кирчо не му е интересно сам в стаята. Ще ме гледа как пия кафе. Гледа ме. И аз го гледам. Скоро си омръзваме. Той пак запрашва към стаята, аз се облягам на балконската врата. Да не влиза хладно вътре, затова... Студ. Няма и какво да се воайорства. Всеки се е изолирал в собствената си тухлена черупка. Няколко светещи правоъгълничета. С пердета. Ни вопъл, ни стон, ни врява...
Идеално време за пътуване през времето и пространството. Вадя ракията от хладилника. И отивам да се хибернитирам... За поколенията.
октомври 23, 2008
Rage срещу the Machine
Млад "блогър" съм. Пописвам по малко, разглеждам плахо и все проверявам влизал ли е някой да види какво ли съм писъл... Трепет, някакъв усещам в мен... Но то с тепет не става, та реших да видя как е по другите "челните" най-известните и посещавани блогове. Да поема челен опит и SEO оптимизация...Четох, четох, четох... не че нямах работа, но четох, четох, четох... Интересно беше. Хората пишат, и то за абсолютно всичко. Ето примерно тема на деня "Пиле прелетело" и разцъква всеки:
- В каква държава живеем... Няма оправия с тия пилета...
- Как за едни пилета можело да летят, а по белите страни пресичали щраусите улицата пешеходно...
- Защо червените пилета така летят, пък жълтите иначе...
- Колко пилета трябват да сменят крушка, без да се смята това дето е прелетело само да ги види какво правят...
- Защо всъщност пилетата летят... Дам...
То това моито място вярно празно, но се оказа че е пълно с такива места... И по-празни има...
Но друго ми направи впечатление докато "сърфирах" из блоговото пространство днес... Как колкото повече разсъждаваш над темата колко са нефелни другите, толкова повече фенове имаш... Аз също съм добър в намирането на кусури, та и моя блог ще потръгне... Трябва просто да следя новините. Ррррр. Да чета весници, да гледам телевизия, да следя блоговете... Какви ли жертви още ще трябва да правя. Обществените личности, институциите и държавата са най-добрите жертви. Те каквото и да направят, винаги им се намира издънка - Защо така, а не иначе; Защо сега, а не преди време; Защо изобщо правят или казват това, а не замълчът... Не, последното е крайно, че и блогърите губят актив... Позитивно трябва, позитивно...
Позитивно казано с две изречения, престарах ги малко нещата... Има какво да се чете, а блоговете дето ги насолих не са толкова много. Даже това сега заради един-два конкретно го написах... Но ми направиха много лошо впечатление. А, че имаха много фенове вярно... Но не може и да има rage, и да не си срещу machine-ата...
октомври 20, 2008
Град музей, хора експонати
Прекарах уикенда в Копривщица с група. В събота пообиколихме музейте и поговорихме с местните баби и дядовци. С тъжно усещане останах след тази обиколка. 6-те къщи - музеи бяха някак си пусти. Не, че нямаше туристи... Имаше много. Но празните стай които трябваше да разказват за Дебелянов, Каблешков, Бенковски, по скоро разказваха за празнотата останала след като градът умира... Един от най-големите градове през 19 век в империята, град родил велики революционери, град слънце... Сега слънцето се е превърнало в бяло джудже. Звезда която умира. И бабите пристъпвайки от студ от крак на крак, някак си просто чакаха времето да мине, гледаха с празни погледи туристите и им беше все тая някой ще ги заговори ли, ще си купи ли нещо от тях, ще им се усмихне ли. Гледаха тъжно и обезверено. Разказват с носталгия за своята младост или за историята на Копривщица, но не правят нещо сегашното ежедневие да се промени. Не може ли! Или не искат, по скоро. Млади хора...рядко се виждат и един от тях това и каза: - Какво очаквате! Копривщица е град музей с хора експонати...
октомври 17, 2008
През Юли спасение дебне от всякъде
Гледам "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" и някакво дежаву леко ми диша в ухото. Познато ми е, правя асоциации и нещо ме драска под лъжичката. Сетих се накрая. Гледайки "Светът е голям" през цялото време си припомнях "Im Juli" на Фатих Акин.
Откривах още и още сродни неща между двата филма. Не само "германецът" тръгнал към Босфора, не само истините които откриваш по пътя или целта... Имаше и още нещо. Онова малкото, дето тия на запад няма да го усетят изобщо. Нещо изключително източно европейско. Балканското отношението към живота, любовта и всичко останало... Онова пътуване, което е живота ни. Не напред. А някак си назад... Те затова и Балканите нямат бъдеще. Защото живеят за и в миналото.
Откривах още и още сродни неща между двата филма. Не само "германецът" тръгнал към Босфора, не само истините които откриваш по пътя или целта... Имаше и още нещо. Онова малкото, дето тия на запад няма да го усетят изобщо. Нещо изключително източно европейско. Балканското отношението към живота, любовта и всичко останало... Онова пътуване, което е живота ни. Не напред. А някак си назад... Те затова и Балканите нямат бъдеще. Защото живеят за и в миналото.
Желания
Говориме си снощи с Нинката, кой какво искал да направи. И казва тя, че списъка е особено важен, че хем носи веднъж удоволствие като го правиш, хем втори път като задраскваш нещо от него. Позамислих се аз... Никога не съм си правил списък с нещата които искам да направя или местата които искам да посетя. Винаги всичко е ставало на прима виста. Е, почти винаги. В това със списъка има идея, викам си. Дай да пробваме.
И почвам:
I. Искам да направя.
1. Да посадя поне 10 дръвчета....
2. Да отворя бар...
3. Семейство...
Хм. Дотук добре, но да помислим пак... Това с дръвчетата хубаво, но защо 10! Задрасквам 10 и пиша... Колко да напиша? 20! Не са ли много? Дългосрочно погледнато не, но все пак. Задрасквам 20... 15? Бройката ограничава... Без нея пък става размито. Ебати желанието... По 1 на година? Да звучи по-добре... Тази година свърши още малко, брой ли се?!
Драскам, пиша, драскам... Накрая остава само - ...дръвчета... Ще ги имам предвид... Задрасквам ги. По натам какво писахме... Бара, да.... Отварянето, хем лесно, хем не. То после с поддръжката става по тегаво. Бизнес е това... Стиска ли ми... Искам много. Е, ясно. Ще го отвориме... Драскам и това... Номер 3 - Семейство.... Брррр. Криза на 30те ли имам! Семейство като такова имам със сестра ми и племеницата... Първо да открия жената за която ще се оженя... Глупаво и някак си така написано депресарско желание. Драскам...
I. Искам да направя... И отдолу драскано, драскано, драскано... Не става...
Сетих се Нинката каза, че ще си прави татуировка. Яка идея. Но... Аз май не искам да си правя... Оставям го така... Добре... Дай II...
II. Искам да отида:
1. Искам.. Искам... А де. Кое е първо... Индия, Монголия... Алтай... Ррррр. Чакай справка с Google Maps. Я... Ето една добра идея... Южна Америка. То като се замислиш, където и да посочиш на картата все е оферта. Ново място, приключения... Труден избор... Дали да не оставя този списък на Случайноста. Тя сигурно има такъв за мен. Излизам на стоп и... Както стана с Турция... Стопираш и без да се усетиш си някъде далеч. Далеч и от първоначалната идея, далеч от всякакви планове... И в тая графа само драсканици, дееба...
Я да пробваме със само Искам:
Такааа... Какво Искам. Без да се замислям знам - Да си живея както ми харесва...
Това вече го правя и като гледам ще продължа. Направо го драскам като осъществено.
В крайна сметка какво остана от списъка... Една плетеница от мастило... Лабиринт. На които не му търся изхода... Защото това е живота ми и определено... не искам да излизам...
И почвам:
I. Искам да направя.
1. Да посадя поне 10 дръвчета....
2. Да отворя бар...
3. Семейство...
Хм. Дотук добре, но да помислим пак... Това с дръвчетата хубаво, но защо 10! Задрасквам 10 и пиша... Колко да напиша? 20! Не са ли много? Дългосрочно погледнато не, но все пак. Задрасквам 20... 15? Бройката ограничава... Без нея пък става размито. Ебати желанието... По 1 на година? Да звучи по-добре... Тази година свърши още малко, брой ли се?!
Драскам, пиша, драскам... Накрая остава само - ...дръвчета... Ще ги имам предвид... Задрасквам ги. По натам какво писахме... Бара, да.... Отварянето, хем лесно, хем не. То после с поддръжката става по тегаво. Бизнес е това... Стиска ли ми... Искам много. Е, ясно. Ще го отвориме... Драскам и това... Номер 3 - Семейство.... Брррр. Криза на 30те ли имам! Семейство като такова имам със сестра ми и племеницата... Първо да открия жената за която ще се оженя... Глупаво и някак си така написано депресарско желание. Драскам...
I. Искам да направя... И отдолу драскано, драскано, драскано... Не става...
Сетих се Нинката каза, че ще си прави татуировка. Яка идея. Но... Аз май не искам да си правя... Оставям го така... Добре... Дай II...
II. Искам да отида:
1. Искам.. Искам... А де. Кое е първо... Индия, Монголия... Алтай... Ррррр. Чакай справка с Google Maps. Я... Ето една добра идея... Южна Америка. То като се замислиш, където и да посочиш на картата все е оферта. Ново място, приключения... Труден избор... Дали да не оставя този списък на Случайноста. Тя сигурно има такъв за мен. Излизам на стоп и... Както стана с Турция... Стопираш и без да се усетиш си някъде далеч. Далеч и от първоначалната идея, далеч от всякакви планове... И в тая графа само драсканици, дееба...
Я да пробваме със само Искам:
Такааа... Какво Искам. Без да се замислям знам - Да си живея както ми харесва...
Това вече го правя и като гледам ще продължа. Направо го драскам като осъществено.
В крайна сметка какво остана от списъка... Една плетеница от мастило... Лабиринт. На които не му търся изхода... Защото това е живота ми и определено... не искам да излизам...
октомври 11, 2008
Неродена мома
Обикновенно хората свързват 9-те месеца с бременноста и раждането на дете. При мен дете не се роди, даже направо... провали се възможноста това да стане понатам с това момиче.
Разпадна се една връзка която за тези месеци, беше за мен в зародиша си... Но не можа да се роди и порасне в нещо по-голямо. В такива случаи винаги си задаваш въпроса - пропиляно ли е това време, загубено... не оползотворено... И ако отговора е да, много жалко. Значи наистина е нямала смисъл тази връзка...
Аз с удоволствие ще си спомням за тези дни... Ще разказвам истории, ще показвам снимки. Това е моя живот... Живея така, че да не се срамувам от това което съм направил и постигнал.
А в неродената мома нищо срамно няма, има само много тъга...
Разпадна се една връзка която за тези месеци, беше за мен в зародиша си... Но не можа да се роди и порасне в нещо по-голямо. В такива случаи винаги си задаваш въпроса - пропиляно ли е това време, загубено... не оползотворено... И ако отговора е да, много жалко. Значи наистина е нямала смисъл тази връзка...
Аз с удоволствие ще си спомням за тези дни... Ще разказвам истории, ще показвам снимки. Това е моя живот... Живея така, че да не се срамувам от това което съм направил и постигнал.
А в неродената мома нищо срамно няма, има само много тъга...
октомври 08, 2008
Хем Creative, хем Director
Днес си говорихме в една рекламна агенция по (или по скоро за) работа и ме питаха как си представям работата и задълженията на Creative Director-а. Бе, позамислих се... Хем creative, пък и хем director.
И им казах:
- Най криейтив на Director-a трябва да е да измисли, кой от дизайнерите аджаба ще направи поръчката... Естествено като има наблюдение кой как работи...
Шефа се позамисли и ми даде втори шанс:
- А стимулирането на креативноста?
- Мамка му - помислих си - тези савсем сериозно питат...
- Да, понякога въображението трябва да се стимулира със свежи идеи и поглед отстрани... Но, по трудно май е да ги накараш да направят това което клиента иска... А за това е важен най-вече creative-а на creative director-a…
- Та?...
- Има си начини - замислих се за моята работа като дизайнер - И те са хора, разбират като им говориш...
На седмица излизат над 150 обяви за търсене на дизайнери... И за всяка се пращат по 20 CV-та! Много дизайнери и всичките със скрит или явен потенциал. Но... Вървя си по улицата и си мисля, за тоя криейтив, верно к’ъв е... Гледам ги рекламите и там го няма...
Та какъв Creative в тая България... Та чак и Director да трябва...
И им казах:
- Най криейтив на Director-a трябва да е да измисли, кой от дизайнерите аджаба ще направи поръчката... Естествено като има наблюдение кой как работи...
Шефа се позамисли и ми даде втори шанс:
- А стимулирането на креативноста?
- Мамка му - помислих си - тези савсем сериозно питат...
- Да, понякога въображението трябва да се стимулира със свежи идеи и поглед отстрани... Но, по трудно май е да ги накараш да направят това което клиента иска... А за това е важен най-вече creative-а на creative director-a…
- Та?...
- Има си начини - замислих се за моята работа като дизайнер - И те са хора, разбират като им говориш...
На седмица излизат над 150 обяви за търсене на дизайнери... И за всяка се пращат по 20 CV-та! Много дизайнери и всичките със скрит или явен потенциал. Но... Вървя си по улицата и си мисля, за тоя криейтив, верно к’ъв е... Гледам ги рекламите и там го няма...
Та какъв Creative в тая България... Та чак и Director да трябва...
Клинтън хотел
Тамън го написах съждението за Creative Director-а, приключих работа и си тръгнах. Обади се Чохата да мина през тях и аз тръгнах нагоре по България. Вървя си, момчетата от Z-Rock ме вкарват в джунглата и съвсем не ебавам, че някакви ми викат от един бус. Усетих ги де, свалих слушалките и те питат:
- За НДК?
- Ми това е пътя да...
- Некъф хотел Клинтън...
- Точно. Само направо давай...
Тръгват те, аз си слагам слушалките и продължавам. Момчетата от Z-Rock пуснали песничка, не пречат на мислите със простотиики и аз вървя и си мисля (то това май ми се отдава, ако мога и да го работя) верно защо не се казва хотела Клинтън.
Ми то... и Хилтън седи разкрачен... и Клинтън като отворена книга...
- За НДК?
- Ми това е пътя да...
- Некъф хотел Клинтън...
- Точно. Само направо давай...
Тръгват те, аз си слагам слушалките и продължавам. Момчетата от Z-Rock пуснали песничка, не пречат на мислите със простотиики и аз вървя и си мисля (то това май ми се отдава, ако мога и да го работя) верно защо не се казва хотела Клинтън.
Ми то... и Хилтън седи разкрачен... и Клинтън като отворена книга...
октомври 07, 2008
Администратори да ги...
Говориме си сега с Valqk-а за всичките тия интернет проекти дето ги почваме и сега висят някак си... и БГОутдора и Около София, че и РеЕволюшъна...
То май от кака Тони снощи тръгна всичко.
Общо взето колкото и да си твои идеите или мечтите, пак за да се превърнат в това което искаш трябва освен желание и работа, отвреме на време и малко да са споделени. Защото ти не ги правиш на 100% за теб. Отваряш ги. А когато една идея се приеме от друг при сърце, значи е проработила... Та така с кака Тони си говорехме... За клуба, за клубния сайт, за други такива... ПК-то е като БГОутдора... Една идея за която трябва повече от един човек, да съпреживяват и работят. Не потребители или членове... Такива дал бог. И аз съм потребител. Но ползването на дадена информация, не ме прави част от нея. Както и членуването в дадена група не ме прави част от нея, ако не се чуствам част от хората в нея.
В крайна сметка извода е само един ... Да си администратор означава не да триеш или ограничаваш спама, потребителите или темите, а да даваш права и свободата хората да споделят идеите си и да ги реализират... Да ги направиш администратори...
А мойте проекти нека си висят. Чакат и да узряват някой ден ще се намери този за които, няма да са просто нечии проекти... А малко от малко и негови.
То май от кака Тони снощи тръгна всичко.
Общо взето колкото и да си твои идеите или мечтите, пак за да се превърнат в това което искаш трябва освен желание и работа, отвреме на време и малко да са споделени. Защото ти не ги правиш на 100% за теб. Отваряш ги. А когато една идея се приеме от друг при сърце, значи е проработила... Та така с кака Тони си говорехме... За клуба, за клубния сайт, за други такива... ПК-то е като БГОутдора... Една идея за която трябва повече от един човек, да съпреживяват и работят. Не потребители или членове... Такива дал бог. И аз съм потребител. Но ползването на дадена информация, не ме прави част от нея. Както и членуването в дадена група не ме прави част от нея, ако не се чуствам част от хората в нея.
В крайна сметка извода е само един ... Да си администратор означава не да триеш или ограничаваш спама, потребителите или темите, а да даваш права и свободата хората да споделят идеите си и да ги реализират... Да ги направиш администратори...
А мойте проекти нека си висят. Чакат и да узряват някой ден ще се намери този за които, няма да са просто нечии проекти... А малко от малко и негови.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
За кръглите коли...
Гледайки как колегата паркира преди малко и под въздействието на темата от вчерашния тийм билдинг се замислих защо аджаба колите са правоъгъ...