Желания

Говориме си снощи с Нинката, кой какво искал да направи. И казва тя, че списъка е особено важен, че хем носи веднъж удоволствие като го правиш, хем втори път като задраскваш нещо от него. Позамислих се аз... Никога не съм си правил списък с нещата които искам да направя или местата които искам да посетя. Винаги всичко е ставало на прима виста. Е, почти винаги. В това със списъка има идея, викам си. Дай да пробваме.
И почвам:
I. Искам да направя.
1. Да посадя поне 10 дръвчета....
2. Да отворя бар...
3. Семейство...
Хм. Дотук добре, но да помислим пак... Това с дръвчетата хубаво, но защо 10! Задрасквам 10 и пиша... Колко да напиша? 20! Не са ли много? Дългосрочно погледнато не, но все пак. Задрасквам 20... 15? Бройката ограничава... Без нея пък става размито. Ебати желанието... По 1 на година? Да звучи по-добре... Тази година свърши още малко, брой ли се?!
Драскам, пиша, драскам... Накрая остава само - ...дръвчета... Ще ги имам предвид... Задрасквам ги. По натам какво писахме... Бара, да.... Отварянето, хем лесно, хем не. То после с поддръжката става по тегаво. Бизнес е това... Стиска ли ми... Искам много. Е, ясно. Ще го отвориме... Драскам и това... Номер 3 - Семейство.... Брррр. Криза на 30те ли имам! Семейство като такова имам със сестра ми и племеницата... Първо да открия жената за която ще се оженя... Глупаво и някак си така написано депресарско желание. Драскам...
I. Искам да направя... И отдолу драскано, драскано, драскано... Не става...
Сетих се Нинката каза, че ще си прави татуировка. Яка идея. Но... Аз май не искам да си правя... Оставям го така... Добре... Дай II...
II. Искам да отида:
1. Искам.. Искам... А де. Кое е първо... Индия, Монголия... Алтай... Ррррр. Чакай справка с Google Maps. Я... Ето една добра идея... Южна Америка. То като се замислиш, където и да посочиш на картата все е оферта. Ново място, приключения... Труден избор... Дали да не оставя този списък на Случайноста. Тя сигурно има такъв за мен. Излизам на стоп и... Както стана с Турция... Стопираш и без да се усетиш си някъде далеч. Далеч и от първоначалната идея, далеч от всякакви планове... И в тая графа само драсканици, дееба...
Я да пробваме със само Искам:
Такааа... Какво Искам. Без да се замислям знам - Да си живея както ми харесва...
Това вече го правя и като гледам ще продължа. Направо го драскам като осъществено.
В крайна сметка какво остана от списъка... Една плетеница от мастило... Лабиринт. На които не му търся изхода... Защото това е живота ми и определено... не искам да излизам...