Пердета

Познавам две пердета. И двете велурени.
Понякога ми се иска да са дантелени, но бързо ми минава. Велура е прекрасен. Мил. И чуствен. Дантелата е просто секси. Но не е приятел. Студена е. Велура е друго нещо. Нищо, че изглежда тежък. Не е. Той не пропуска светлината. Пази топло. Абе, шик.
Та за пердетата...
Добри приятелчета. И точно на място. На един и същи прозорец, но колкото и да са близки, все в двата му края. И винаги по един и същи начин. Върже се едното с панделка, върже се и другото. Пусне се едното в танц, хайде и другото по него. Все едно и също ми говорят от двата си края.
Ръм...
Ако дантелата е страст, то велура е фетиш.
Обувки, дрешки, накити. Пердета.
Интересно, че те не го усещат по този начин. Те си имат свой. Чертаят своите слънчеви лъчи минаващи през тях. Избирателно пропускат. И двете са със склонност към изкуството. Имат виждане за светлината. Знаят какво да пропуснат или спрът. Интересно е да ги гледаш. Да им се възхищаваш или да се плашиш от светлосенките които правят. Независимо дали е ден или нощ.
Приятни са на допир. Приятни на вид. Приятни за събеседник.
Какво може да ти каже едно перде? Може много. Какво се случва отвън. Какво не виждат съседите...
Познавам две пердета. И двете велурени. И чат - пат напушени...