Бай Миле, Аз и Спас

Днес целия ден прекарах с колегата насам-натам. Онзи същия дето, докато го гледах как паркира се замислих за кръглите коли. Та цял ден с него в колата кръстосвахме София.
Незнам дали знаете, голяма работа е това колата. Вали, седиш и е сухо. Студено е, седиш и е топло. Навън тишина, седиш и музиката дъни. Далече е, седиш и се возиш. Освен комуналните, са застъпени и битовите услуги. Пие ти се кафе, взимаш, слагаш в поставката и пиеш. Пуши ти се, спираш където и да е, излизаш на банкета и пушиш. За колегата ми колата, офиса и кухнята у тях са трите места където живота му минава. Но не минава скучно. Удачно съчетани, като деня, ноща и сумрака, той дава своя дозор и следи за мира във вселената. Ето днес се случиха две леки сътресения в тази вселена, но той успя и двете да ги овладее. Първо сутринта, аз закъснях и бях строго спешен да се ява в офиса за да откорегирам появилия се проблем. Отидах, гладен и само на едно кафе, абе кисел като... няма такъв плод.
"Какъв е проблема" - питам и усещам срив в цялата система. В която и да е система. "Не работи копчето на скенера. Нали това копче му се натискаше" - и показва едно от трите копчета на машината. Огледах хубаво картинките на тях и се съгласих, че е това, и пуснах сканиране през инсталираната за това програма. Светът за момента бе спасен. Вечерта тръгваме и той се обажда на бебчо.
"Какво ще вечеряме, бебчо... Как така не знаеш... Ми, хубаво. Като наближа, пак ще ти се обадя да видя какво си измислила...". Изобщо нещата се държат изкъсо, строго, но мъдро. За други подучути разговори и сриворе в системата сега няма да разправям. За друго бях тръгнал да разправям, за това как се возихме в колата с наш Спас.
Добър шофьор е той. Кара я колата, не се лигави. Оборотите при него са като лихвени проценти в банка последните месеци. Конете под капака трошът бутала, рипат, скачат дрогирани от високото октаново число. Абе, "кефи" се човека. Аз лично продължавам да чакам срив в системата. Която и да е система. Дотук с карането добре, но и той като повечето шофьори има идеята, че само той може да кара. Незнам какви са вашите впечатления, от шофьорите по принцип или вие като такива, но има някаква корупционна схема в цялата работа. Всеки учи, кара, пръска пари. Взима книжка с един до хиляда опита и зора, и пак се оказва, че шофьора на съседната кола не може да кара. Е как става това. Или всеки лъже или всеки се лъже за другия.
"-Абе, ей, Бай Хуй гледай къде караш" - реди колегата, някакъв който се изнася.
"-Къде тръгна бе, Бай Хуй" - недоумява колега, гледайки някакъв дето иска де се престрои.
"-Нема аванта. Ей, Бай Хуй, ше чакаш" -строг, но справедлив е Спас.
Нема фандък за никой. Пред Спас всички са равни. Най-равен е той естествено. И много милно му е да разправя между два коментара към поредните байовци, как като дошъл в София, хората не карали така. А пък в Габрово как карали. Нищо общо. Знам. Често ходя. Имам много приятели от там. Все готини хора. И Спас е хубав човек, но по своемо. Чудя се аз ли да му кажа, че за Бай Хуй, той е Бай Миле. И че, докато за Милета като него всички са Хуйове, той си остава Бай Миле в трафика, както и всички за него Бай Хуйове.
Интересно ми беше това пътуване из София с кола. Бях като дете тръгнало с родителите си за морето или вилата, залепен за прозореца, или ако трябва да сме по рационални и в тон с писаното, бях като в секс шоп. На където и да се обърна само... Вибратори и ... Абе. Experience голям.
И какъв толеранс като пешеходец и колоездач да чакам аз от хора, който сами себе си не уважават. Или може би се? Като се замисля, да всъщност. Бай се уважително обращение. А Хуй! Има ли по-голям от пишката... Дискусия?
Не съм шофьор, прост съм и не разбирам.
Но пък ако знаете колко ми е хубаво така...
И да ви кажа така ми е по-добре.