Прекарах уикенда в Копривщица с група. В събота пообиколихме музейте и поговорихме с местните баби и дядовци. С тъжно усещане останах след тази обиколка. 6-те къщи - музеи бяха някак си пусти. Не, че нямаше туристи... Имаше много. Но празните стай които трябваше да разказват за Дебелянов, Каблешков, Бенковски, по скоро разказваха за празнотата останала след като градът умира... Един от най-големите градове през 19 век в империята, град родил велики революционери, град слънце... Сега слънцето се е превърнало в бяло джудже. Звезда която умира. И бабите пристъпвайки от студ от крак на крак, някак си просто чакаха времето да мине, гледаха с празни погледи туристите и им беше все тая някой ще ги заговори ли, ще си купи ли нещо от тях, ще им се усмихне ли. Гледаха тъжно и обезверено. Разказват с носталгия за своята младост или за историята на Копривщица, но не правят нещо сегашното ежедневие да се промени. Не може ли! Или не искат, по скоро. Млади хора...рядко се виждат и един от тях това и каза: - Какво очаквате! Копривщица е град музей с хора експонати...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Аз споделих моето мнение. Искам, и ще е приятно да чуя и твоето. Оги