Гледам "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" и някакво дежаву леко ми диша в ухото. Познато ми е, правя асоциации и нещо ме драска под лъжичката. Сетих се накрая. Гледайки "Светът е голям" през цялото време си припомнях "Im Juli" на Фатих Акин.
Откривах още и още сродни неща между двата филма. Не само "германецът" тръгнал към Босфора, не само истините които откриваш по пътя или целта... Имаше и още нещо. Онова малкото, дето тия на запад няма да го усетят изобщо. Нещо изключително източно европейско. Балканското отношението към живота, любовта и всичко останало... Онова пътуване, което е живота ни. Не напред. А някак си назад... Те затова и Балканите нямат бъдеще. Защото живеят за и в миналото.
За кръглите коли...
Гледайки как колегата паркира преди малко и под въздействието на темата от вчерашния тийм билдинг се замислих защо аджаба колите са правоъгъ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Аз споделих моето мнение. Искам, и ще е приятно да чуя и твоето. Оги