Кирчо ми проговори

Да. Невероятно, но факт. Днес сутринта, Кирчо ми проговори.
Чета си пощата аз, а той застанал с гръб към мен и издава звук:
- Маума...
Онемях... А котето продалжава:
- Муахахамиаммма, бррргхххмааааамиу, маамммааа...
След два дни почти денонощно гледане на японски анимета помислих, че да, в Кирчо се е вселила някоя заблудена душа или демон. После помислих, че той толкова много ме обича, че иска да ми го каже. И тамън да го прегърна възхитен, той повърна. Така и така, вече бях онемял, само повдигнах вежди. Търсех подходящата дума, но тя не идваше, затова Кирчо помогна.
- Мияумбля...
- Не, Кирчо, неее - проговорих като по чудо аз, грабнах го и към банята, където той продължи да говори на плочките.
Сега е добре. Пак яде, заклеймен от църквата да не проговаря. Явно и на него празниците му дойдоха в повече.
Аз също съм добре. С малка параноя за миризма на повръщано из къщата. И с разбито сърце. Защото дори да проговори котето, то няма да е за да каже една добра дума... Най-много аз да кажа, някоя нецензурна...