Аве Гугъл, пътуващите без карта те поздравяват

На 24 януари открихме сезона на стопа. Аз естествено се успах, и докато на големи глъдки пия кафето събирам багажа. Естествено, когато багаж се събира така, около половината неща, които ти трябват остават в къщи. Както се оказа този път съм забравил едно малко, но съществено нещо - Пътния Атлас...
Студ, облаци и вятър, идеалното време за стърчане на магистралата. До Дряново бяхме за около 3 - няма 4 часа.
Обратния път в понеделник и още в 8 сутринта бяхме на центъра на Велико Търново. Вали като из ведро, а ние пием кафенце на топло.
-Как да излезем на пътя за София - питаме.
-Ми - сочат ни в неопределена посока...
След около 30-40 минути неопределенност в ръкомаханията, аз забелязох, че в кафето има WiFi. Ех, как трепна компютърната ми душа. Влизам в нета и като фен на Гугъл Мапса я имам и в телефона. Незнам как познава местоположението ти, но от центъра на София, веднага точката започна да мига в центъра на Търново. Увеличавам, намалявам и накрая видях, къде трябва да стопираме.

Опцията на Гугъл Мапс "Упътване" все още за България не е много пипната, но работи. Май, по усет повече, но работи.
-До квартал Кольо Фичето и бул. България, какво да хванем - питаме пак.
-5 или 110 - веднага получаваме точен отговор.
Платихме и след малко чакане, бяхме на мястото за стопа. Продължава да вали, но веднага се смилиха над нас.
Не, че нямаше да ми е приятно да пообиколя Търново, но в това време съм много благодарен на Гугъла. Както се казва - Чичко Гугъл знае всичко. И е вярно...

Неразбрано изкуство

"България мисли за...
а) проблема с газа. Ъ си...
б) това, как да се скулпторира в EU...
в) констипацията от протести...
г) бъдещето (т.е. само симулира)

Метро vs Метро

Малко off topic се получи. Говорихме онзи ден с Владо за Софийското метро. Цялото ми детство премина покрай изкопите. Там си играех. И ползвам метрото, от как тръгна, до където стигаше.
Та ги питах Владо и братовчед му, кога казват ще стигаме от Люлин до Младост. Оказа се, аз не знаех, че всъщност първо ще пуснат трасето от Младост до Стадион Юнак. Началото на лятото, някъде...
# Така, така... И Люлин с метро до центъра и Младост... И откъде-накъде Люлинското метро ще ходи до Младост. Младост е доволно голям квартал, да си има собствено метро.
# Поразрових из нета, кога все пак ще ги свържат, тези два лъча, на документи всъщност един. Есента, казва Бойко. Бързо, изненадвам се аз...
# Докато търся инфо за метрото, попадам и на друга есенна новина - за парламентарните избори...
Ех, това софийско метро. Какво по удобно време да свържеш двата най-големи квартала на София, за Обединяване на Софийското Метро, за Обединение на Цяла София.
Браво. Пак ще преизпълним плана, въпреки спънките и лошите японци. Но като изключим японците, плановете за преизпълнение не са на метрото...

Липсват ми митингите

Мина, продължава, ще продължи. Без мен. Едно "време" - разбирай последните 2-3 години много дейно участвах в еко акциите. Айде не много, но участвах. Това беше моят rage срещу machineите. После изведнъж спрях. Беше ми неловко. Беше ми некомфортно. Беше и глупаво... Нещо ми липсваше.
Не ми липват манифестациите. Явно имам проблем с краката. И в казармата тежко я изкарах маршировката. А по тия павета, ебаси ужаса. И ръцете отмаляват.
Липсват ми митингите. Те бяха за нещо което искахме да се случи. Казвахме и показвахме, че имаме желание да се променим. Променя се народа (разбирай съдържанието), променя се и държавата (разбирай опаковката). Събираха се хората, защото имаха една цел. Както си е и значението на думата. Т.е. случваха се нещата.
После дойде онази зима с демонстрациите. Демонстрираха хората позиция. Демонстрираха против, демонстрираха за какво са за.
Това бе средното положение. Вече не бяхме само За, вече имаше и Против... Някой, нещо, някъде...
Сега дойдоха протестите. Никой не излиза на улицата за да вика - "Демокрация". Тя се оказа не това, което хората са искали. И тъй като старото е лошо, а ново по хубаво от демокрацията няма, протестираме. Сега единственото, което се чува на улицата е - "Долу", "Убийци", "Ченгета"...
Ако се чудите, какво е станало с прасето Прасчо след като напусна фермата на Мия, след онази злопулучна Коледа, той е на улицата, заедно със студентите и майките. Все така розов и мил, но и свиня по принцип. Свикнал е да получава, да иска и да квичи. Естествената му среда е калта, но иска в лукс.
Ех, лукса. Всичко от него тръгна. Аз тръгнах да разправям. Отидох по-миналата година на един от протестите срещу застрояването. А до мен един ме пита:
- Срещу какво сме се събрали да протестираме?
Стана ми неловко. След време пак младежи се сбираме. Пред Президенството един куп баби с нас. Аз викам за Рила, тя за Румен. Аз срещу машините, тя срещу системата - новата за пенсионно осигуряване. Аз срещу индустриалното бъдеще, тя срещу моето детство и настояще. Стана ми некомфортно.
Отидох пак... Май за последно. Отидох да изразя личното си мнение, но вместо това изрази "общото" един задник. Каузата ми изпърдя... И се почуствах глупаво.
Липсва ми групата. Не тълпата... Но най-вероятно ще ми мине, колкото и да продължава това...

Новите банкноти след 50-60 години

Ние може сега да си ги псуваме, но след 50-60 годинини, кой знае какво ще пише в учебниците. В историята, в аналите... И нищо чудно да има странни за нас сега лица на банкнотите... Аз лично, не искам да го доживея това време.
Да почнеме от най малката банкнота - 2 лв. или както ще е след години евро лева:

С Новия Паисий променил и дал смисъл на толкова български думи.
5-те лева отново с Иван, но не Милев, а Костов. Символа на политикономиката, валутния борд и още нещо имаше:

Сидеров не е Берон, и вместо Рибен Буквар, скоро ще напише Барутен. Издание само за българчета. И въпреки че, по онова време ще са останали 5-6 (истински българчета), ще е издадена книгата в милионен тираж, да си я имат библиотеките.

Символ на прогреса или простотата е Сидеров, поколенията ще решават.
Достоен замесник на Стамболов е естествено Първанов. Противоречив или не, той е преди всичко президент, българин и ловец. И рибар.

Естествено 50-те лева са за Станишев.
Рокера Социалист, символът на Съвременна България. И Газпроммм... А да, и на Обединена Европейска Русия.

И дааааааааааа, има ли някой който не е познал кой е на 100-те лв?
Неееееее. Дами и господа, Човекът партия, не, Човекът България, Човекът Всичко - Истината, Пътя и Животаааа - Боййййкоооо Борисооооов.

Единствено ако продължава така, не знам, кой какво ще си купува с тези пари. На мен ако ми попаднат, ще ги менкам за арубийски гулдени. На останалите, купете си една изворна вода.

Продавам ЛЕТАТРА 7500 - 2034 г., нов внос

Онзи ден Живко прати един линк, към fishki.net. Три снимки на обяви, който не мога да не споделя.



Дали ще повярвате или не, но това е рекламна кампания. На московска фирма за кредитиране. Незнам доколко успешна, но такова чуство за хумор, не може да се подмине. И дори почерпил челен опит с залепянето на такава обява на Коневръза със скрита камера :)

Бялото слънце на пустинята

Още преди първа тераса групата се разкъса. Снегът бе пърхав и дори снегоходките малко от малко затъваха. Близначките почнаха да изостават, а ние с Били се редувахме да бъдем до тях или начело на колоната. Все пак малко послъгвайки гледайки GPS-а, успях да ги накарам да стигнат до камъка с плочите.
Много пъти съм идвал до тук с деца и всеки път, беше едно и също - голяма драма по пътя и огромен възторг след като стигнем.
Не спираше да вали, слънцето се очертаваше зад облаците, без обаче да се поддаде иззад тях, едно такова бяло-сиво. Огледах се. Една прекрасна бяла пустиня. Над теб няколко върха, всичко останало под теб. Споделих го с тях. Казах, че се чуствам като "шефче". Средно управленско ниво. Всички се изхилиха. Гледах им очите и виждах бялата пустиня в тях. Светеха като малки звездички, малки слънца. Усещах, че са доволни от себе си. И те бяха малки шефчета, но от по-високо управленско ниво.

Прасето, което преживя Коледа

Мия много се гордееше с зелената ферма, която бе създала. Екологично чистите й продукти бяха търсени и известни сред екосредите. Продаваше зеленчуци на много от известните вегетариански ресторанти. Свободно отглежданите кокошки, даваха едни от най-едрите и пълноценни яйца, виждани някога. Млякото от кравите и овцете беше невероятно маслено и от него се правеше изключително вкусно сирене...
Може би всички във фермата помнят, когато в нея дойде Прасчо. Най-сладкото и розово бебе прасенце, с най-милата зурличка и най-сладките малки розови ушета. Всички много му се радваха, когато из локвата се подаваха само големите му очички, целия в кал. Агънцетата си играеха с него, за кравите беше като собствено дете, кокошките и пиленцата ядяха от неговото ядене. Мир и щастие струеше от фермата на Мия, любов и братство. Лятото бе красиво, топло и весело. Животните тичаха из поляните огрени от слънцето, радвайки се на живота, с отворени души за вселената и мирът, който тя носеше в безкрая си. Есента позлати околностите и сърцата на всички, плодородната земя възнагради всички и урожая бе богат. Зимата отмина неусетно в хамбара в песни и закачки. Пролетта благослови отново фермата и всички в нея. Слънцето от начало срамежливо, а после все по смело галеше любимите на Бог същества и ги даряваше с любов и топлина. Лятото отново бе красиво, топло и весело. Есента отново отрупа богато овошки и градини... Зимата грижливо засла земята със снежен юрган за да я предпази от студа. Животните прекарваха весели и безгрижни вечери в хамбара.
Прасчо бе запомнил миналата Коледа с многото украса и веселие, с богато отрупаната трапеза. Тази я чакаше с нетърпение, защото вече нямаше да седи при децата, а при възрастните. И ето че, тази вечер дойде. Хамбара светеше украсен с гирлянди и светещи лампички. Всеки помагаше в приготовленията, всеки бе превъзбуден и сияещ. Около софрата всички се суетяха и смееха.
- Прасчо, мили опита ли от нашето сиренце - обърна се към него кравата Милка, която седеше до него на трапезата.
- Ммм - кимна той с пълна уста.
- Ошафффффффа подай, моля - изпърха коня Колю, от отсреща.
- Пинки, дай да ти сипя от виното - размяташе кана вино, вола Григор - Не си малък, дай още, още. А така.
Вечерта минаваше в шеги и закачки, беше почти перфектна. Мия гледаше с умиление розовото прасенце, как опитваше от всичко, прокарвайки го с вино и ошаф.
В един момент целият смях бе прекъснат от мощно уригване. Всички се обърнаха към малкия Прасчо.
- Миличък, добре ли се? - притеснено попита Мия.
- Ърхх - пак се уригна прасето
- Лошичко ли ти е? Искаш ли водичка?
- Млъкни ма, к***о - изломоти свинята - Аз да не съм патица, та да ми трябва вода, патко. Дай ми вино, ма. Кво си ме зяпнала така. Оди се е**... Нема ли с кой... Ела аз ше те оправя, а мацко, кво ше каеш... Искаш ли да видиме на кой му е по розов гъза...
Мия се разплака и избяга от хамбара...
Лош начин да разбереш, че прасето колкото и да е миличко си остава свиня.
И има причина да не дочаква Коледа...