Герой

- О, Велико Слънце и Ти Корен Даващ Живот, дайте ни Сили, Фруктоза и Живот на Нашите Семки. Нека Бъде Волята Ви и Топлината и Живителният Сок. Амин... -
Грозда повтаряше молитвата си от както бе дошъл в Голямата Шарена Фруктиера, а Божествената ръка идваше и откъсваше едно по едно зърната. Усети как го откъсват и него от дръжката и едвам промълви – “Амин”...
Беше различно това, което бе слушал като малък от Старата Лоза и Нейните стари помощнички Стафидите. Легендите за пътя към Рая, Божествената ръка която ги отделя от Лозата и по късно ги изпраща Отвъд Белите Седефени Порти. О, беше толкова различно! Колкото и да бе слушал, беше се готвил за тези дни, непрекъснато откриваше факти, които не съответстваха на легендите...
- О, Велико Слънце и Ти Корен Даващ Живот – започна своята молитва той, виждайки как Божествените Седефени Порти се отварят пред него – Дай ми Сили, Фруктоза и Живот...
Изведнъж всичко се завъртя и той почуства, че пада в празното пространство, а Белите Седефени Порти изведнъж започнаха да се отдалечават, докато се загубиха в мрака. Падна на твърдо. Усети болка по цялата си ципа. Къде беше, какво ставаше?! В легендите нямаше подобно нещо. С какво бе заслужил Съдба различна от другите, с какво бе Различен от тях? Огледа се. Кафевите Лъскави Полета се простираха надлъж и на шир, пробождани само от Краката На Горния Свят. Нямаше Светлина и Топлина, нямаше ги Боговете. Само сумрак, прах и тези Крака На Горния Свят. Бе готов да започне отново молитвата си, когато Ги забеляза. Две огромни очи които го гледаха в сумрака. Това не бяха очите на Страшните Косове на Смърта, които бе виждал като малък скрит от листата на Старата Лоза. Бяха много по-големи. Изведнъж видя под тях Белите Седефени Порти... Но усещаше с цялото си зърно, че това не са Божествените Седефени Порти, към които трябваше да отиде. Създанието пред него много приличаше на Великите Котки Спасители, които там при Старата Лоза бдяха над мира и защитаваха Гроздовете от Страшните Косове на Смърта. Но това бе по-малко, и въпреки приликата, за разлика от Великите Котки Спасителки изглеждаше злонамерено...
Нямаше време да мисли, трябваше да се търкаля на някъде, да избяга, да спаси нищо не струващата в момента ципа.
Изведнъж страшен удър го подхвърли, завъртя и той мина на милиметри от острите Седефени Порти на Създанието. Затъркаля се към най-близкия от Краката На Горния Свят и се скри зад него. Усети как соковете му избиват по ципата от напрежение и страх. Спомни си за подслушания разговор между два Грозда от други Племена, там на Големия Щанд под Голямото Изкуствено Слънце за Божието Наказание на недесертните еретични племена. Тогава не повярва за Голямата Машина за Души, която поглъщала гроздовете от недесертните племена и затваряла соковете и душите им в Прозрачни Затвори за векове. Не че Съществото, което го преследваше имаше нещо общо с Машината, за която чу, но страхът му изкара спомена за нея.
- Явно няма значение как ще бъде взета душата ти. Божественото Наказание те застига, когато го заслужаваш – промърмори си той. Погледна иззад Крака На Горния Свят, зад който се беше скрил и едва показал се отново бяла вихрушка го изхвърли със страшна сила. Търкаляше се с все сила през Кафявото Лъскаво Поле, оглеждайки се за някакво укритие. Видя два Крака На Горния Свят, близки един до друг, и реши да мине между тях. Минавайки, чу глас:
- Насам. Бързо... – и по посока на гласът се мушна под един заслон. Едвам си поемаше дъх. Беше целият лепкaв от собствените си сокове. Огледа се. Бе заобиколен от многобройно племе дребни червеникави плодчета.
- Кой си ти – излезе напред един по-едър.
- Аз съм Грозде от Грозда на Старата Лоза...
- Ммм... - излезе напред и една стара малка сбръчкана шушулка – Аз познавам твоя вид. Ти си от рода на Мъдрите Стафиди... Добре дошъл при нас Шипките от Големия Червен Панер.
Така гроздето се запозна с племето на Червените Шипки от Големия Червен Панер. Когато той набързо им разказа как се е озовал в Кафявото Лъскаво Поле и какво го преследва, най-старата Шипка каза:
- Когато Бог създаде Големия Червен Панер, за да живее нашето племе в него, той го създаде със нашия цвят и ни даде Спокойствие, за да Узряваме и да се готвим за Денят За Чай. Живеехме в мир и нищо не нарушаваше покоя ни, докато не се появи Божественото Наказание или както ние го знаем Голямата Котка на Боговете. То, както и при теб се появява, отвлича някой от нас и ние повече не го виждаме. Понякога Божествената ръка връща някой от отвлечените, но те са толкова изтискани и разкъсани, че няма надежда за тях. И всички разказват точно същото като теб...
- Значи и тук Божественото Наказание може да ни открие – продължаваше да е притеснено Гроздето – Има ли място, където мога да се скрия от него или то ще ме преследва навсякъде?
Отзад на тълпата се чу глъчка и Шипките бяха разбутани от голям Орех.
- Приятелю, - започна той – Братовчед ми наскоро бе отвлечен от Голямата Котка на Боговете и бе преследван в продължение на много дни и нощи... Но въпреки всичките несгоди и борби и най-вече заради дебелата броня, която ни е дадена от Великия Орех Баща, той се завърна при нас. Та той, приятелю, разказваше, че по време на странстванията си стигнал до земя, където всичко било меко. Ти не си като нас. Твоята ципа е мека и слаба. Няма да издържиш друга среща с Голямата Котка на Боговете. Не и тук в Кафевите Лъскави Полета. Но там ще бъдеш в безопасност.
- Как да стигна до там? – попита гроздето.
- Трябва да преминеш през Кафевите Лъскави Полета покрай Краката На Горния Свят. – обясни Ореха. – Когато те останат зад теб, ще видиш Рамката на Боговете. От нея ще попаднеш в Белите Лъскави Полета, ще минеш покрай Хълмовете на Калта и Миризмата и веднага след тях е втората Рамка на Боговете. След нея всичко става меко... Дори светлината. Но внимавай - Голямата Котка на Боговете може да се появи и да те преследва във всеки един момент...
- Нямам избор – каза Гроздето, знаейки, че има само един опит...
Тръгна малко по-късно. Сбогува се с всички шипки от Големия Червен Панер и здравия Орех. Когато се сбогуваха, Гроздето го погледна, но Ореха мълчаливо отказа. Тук беше неговия дом и въпреки духа и здравината си, той не искаше да се изправи срещу Голямата Котка на Боговете.
Още преди да стигне първия от Краката На Горния Свят видя отново онези очи. Вече за връщане беше късно. Забърза да се скрие от приближаващите Очи. Изведнъж очите изчезнаха, притъмня и към Гроздето нещо огромно и черно се приближи със страшна скорост и се стовари върху него. Ципата се разкъса и соковете се разплискаха... Дори семката се разчупи от удара... Малко преди всичко да изчезне в мрак, Гроздето отново видя онези очи някъде отдалеч. Изглеждаха зли и ехидни. Явно няма значение как ще бъде взета душата ти, Божественото Наказание те застига, когато го заслужаваш....

От своето скривалище Шипките от Големия Червен Панер видяха всичко и оттогава всички знаят онзи Крак На Горния Свят като Гроба На Героя... Както и Легендата за Него...