От Юч Бунар до Коньовица само хасвалт...

Ок. Гледахме го и Дзифт. Незнам уморен ли бях, или просто филма бе прочит на най-основните моменти в книгата. Геройте бяха много cool. Говореха много як жаргон. Жаргон, който така и не разбрах на 40-те ли беше, на 60-те, или на 90-те... Явно изказа на българите не е мръднал последните 70 години. И за какво. Майката си е майка, свършването - свършване, а crew-то - crew... Сюжета също беше cool. Което се подчертаваше от черно-бялата визия. И с малки лирични отклонения, относно времето в което се развива. Но с голям акцент. Съветските песнички от радиото и лозунгите по стените всеки удобен случай се подчертаваха. Пропагандата трябваше да се усеща през целия филм, макар че аз неразбрах защо. Заради духът на времето в което действието се развиваше! Или песента с която завърши филма... Ми прост съм и неразбирам връзката между това че България е хубава, Русия още повече, а главния герой е мъртъв... Абе лирично отклонение. Като се замисля последните 20 години, тия лирични отклонения са основни в нашето кино. Но както се казваше в един мой любим филм - The Sixties are over... MAN!... И тъй като това беше проста история разказана по още по прост начин, но с много сложни технически средства единственото което ще запомня от филма е образа на Джоко Росич, който не бях гледал отдавна и който не става за поп и един лозунг... за ръцете и краката...
Все пак не съжалявам. Дадох си парите за български филм. Направих го и за "Светът е голям". Съпортнахме нашето кино. Така трябва.
Но все пак искам и това освен морална, да ми носи и естетска наслада. Като гледам да съм съпричастен, горд или засрамен. От последните няколко български филма не бих могъл. При тях е все тая. Историята поне в "Дзифт" не ми е близка. Нито е на баща ми или дядо ми. Може би на нечии дядо, но на моя не.
А има толкова много теми които бих почуствал близко и в личен, и в национален план. Затова мога да мечтая за български филми каквито имаше преди 20 години или ще има с теми за историята ни, природата, културата или Човека живеещ тук.
Искам да гледам филм за траките, техните съкровища и градове, маски и царе, за Севт, Спартак и Орфей (HBO и Холивуд да го духат).
Искам филм за Кубрат или кан Тервел и първия в света антитерорист Елемаг (Брус умри най сетне)...
За Асен и Петър (Мел Гибсън режисьор, режисьор...).
За Самуил...и защо и какво трябва да помним... (не са били 300, но са били жертвоготовни).
За Крали Марко и Шишман (мани я историческата истина... легендата е по добра от тази за Beowulf).
За Владислав Варненчик (нещо ала Вайда)...
За Ботев и Раковски (без Каприо).
За Крушовската република (и как великите дела се раждат в малките села).
За Сръбско-Българската или Междусъюзническата войни (по текста на песента на Черно фередже) и за подвига Одрин...
Искам за Дан Колов (с Трите Хикса подържаща роля).
За детството на Симеон II (какво ли би минало на едно дете през главата в тези времена).
За Димитър Списаревски (който още свети в небето над София), Джон Атанасов и дори Георги Иванов (хора с живот екшън...).
Искам най-много филм за Юлия, Яна и Дончо Папазови.
За хората които се върнаха след 90-та или заминаха след това (ТрейнсБГпотинг)...
Теми има, много и чудни. Истории за живота и от живота. И за малко от тях в тълковния речник пише просто - ...Хасвалт...