Родина, сине, родина...

Вчера, а и тази сутрин ръководствата на туристически браншови организации протестират срещу един филм показваш презастрояването и ужаса, които цари по нашите курорти. Как тези репортажи уронвали престижа на родния туризъм.

Както се казва присмял се хърбел на щърбел.

Това което искат тези Ръководители е много смешно и "малко" глупаво.

За хората неразбиращи сложният изказ на hutелиерите ще преведем техният зов - Не показвайте "лайната" които продаваме, защото никой няма да си ги купи като шоколадче...

И тъй като и hutелиерите не разбират езика на обикновенните хора (каквито и те са били, преди да изперът някой и друг милион), да им го кажем с прости думи - Не, аз не искам да ме правят на глупак и да си давам парите за нещо което не заслужава и една трета от тази цена.

Да, можем да сме родолюбци и да държим на произведеното тук и на направеното тук. Да, обичаме родината си и тя наистина е хубава, но трябва ли заради това да си мажем очите с кал. Да казваме на бежавото - розово, на резедавото - тревно зелено. Смешно е много, и глупаво не малко.

Интересно ще е как ще реагира обществото, дали пак ще си примижи очите и съчуствено ще каже - И те са хора и те трябва да ядат... Барман, дай ми, на две на три построен хотел и лошо обслужване за дамата...

Колкото повече гледам, как затъват във фекалии хората около мен, толкова повече си мисля, че живея в страната на глистите. Родина, сине, родина. Как да не я обичаш.

Паметник на глупостта

Попадането на тази фейсбук група, се комбинира с новината за нов паметник от братя Юзеирови. Относно групата, аз първоначално бях шокиран от демагогията и най-вече от популярноста и. Относно братята... объркан, какво искат.

Успокоителното в случая е, че такъв род публикации се дължат на изкуствено създавано етническо напрежение, медиина пропаганда и политически фетишизъм.

България е участвала в пет (5) войни след Освобождението си в които са загинали над 170 000 (сто и седемдесет хиляди) български войни. За тяхната памет из цяла българия има над 2000 (две хиляди) паметника. За запазване на народната памет, грижа за тези паметници и стопанисването им през 2008 има специален закон. Спрямо разпоредбите на този закон, вече има и официален регистър на тези паметници.

Кратка справка по район или война изкарва всички данни за даден паметник, включително и имената на загиналите изписани на него.

Определено имената на загиналите, които видях, говореха за повече дори от два етноса.

И е хубаво да се помни, че загиналите са граждани на страната си - България изпълняващи гражданския си дълг да я защитават, а не полкове българи, турци, цигани, арменци, евреи...

Все пак националното над всичко, а? От едната страна са братята в Попово, от друга образи като националиста явил се на кметските избори на 15-ти с платформата, че ще изгради паметник на Незнайния войн в София - при положение, че в София вече има два (2) такива паметника - Вечния огън и Стелата на Братската могила...

Затова сериозно облислям да се организира нова фейсбук група - АЗ СЪМ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕТНИК НА ГЛУПОСТТА НА БЪЛГАРИНА, за изграждане на паметник подсещащ ни за собствената ни глупост, арогантност и краткотрайна и избирателна памет.

Без да се обижда някой :)))

Беглянки

Отдавна нямах време да пиша тук или на другите места, където споделям, но един филм, които гледах наскоро ме накара да напиша статия за него - Беглянки. Филм за това, че когато бягаш от проблемите си, всъщност бягаш от себе си...

Като написах "статията" и от там интереса ме заведе в Google Analytics-а, от там в Topbloglog-a... И видях, че съвсем скоро блог за руско и източно европейско кино ще задмине Празното място, въпреки че там публикувам рядко и отдавна не го бях правил. То един рейтинг, но така и трябва да бъде. Ще гледам да гледам повече източно европейско кино и да го рекламирам и ревютирам повече. Определено има много интересни и стойностни неща.

Тук нещата са тегави, незнам или няма за какво да пиша... Особено във физическото и ментално - финансово състояние в което съм. И особено след последните избори.

Айде, клас стани, клас мирно... Избягахме от час и ни викат при директорката... Жалко, че няма да ни изключат...

Невър майнд Витоша - Ски форевър

Попаднах на няколко снимки в два различни сайта - За да остане природа в България и сайта на "Витоша ски". Моля, вижте ги внимателно:

Според сайтовете и двете показват едно. Ски писта "Витошко лале". В единия сайт се твърди, че пистата е готова с окосена трева, а в другия, че не е.

Само дето на втората снимка аз не съм сигурен, че е от пистата, неле пък, че добавената с Фотошоп дата е актуална.

"Витоша ски" едно си знае, едно си бае. Интересни са публикациите им на сайта -skivitosha.com. Отново вой до небесата и персонални обвинения към управата на парка и държавните институции. Аз пак да попитам - ако моят балкон е опасен за преминаващите отдолу, държавата ли трябва да си затвори очите и да ми разреши да направя бизнес сграда или нормално би трябвало да ме глоби? Според "Витоша ски" е първото... Ми, България :) Планът за "Алеко" е два пъти по площ по голям от този за Банско. И при положение, че следващите не 10, а 5 години сняг нормален няма да има под 2000 м.н.в. в какво точно инвестира тази фирма? Изкуствения сняг се топи над нулата и за да се задържа са необходими химикали - невероятни цветове във водата на над 1/3 от София от вододайната зона над Алеко.

Изнудването е грозно нещо, но особено актуално в момента в България. Защо и "Витоша ски" да не се възползва от тази мода. А ако на държавата и гражданите им писне, защо просто не прекратят договора на "Витоша ски" и да дадът стопанисването на някой по-съвестен и не толкова алчен. Всъщност стига съм се възмущавал... Прочетете материала на Коалицията - http://forthenature.org/cases/28, там нещата са казани просто и с факти...

Империйката отвръща на пляскането

Вчера се появи инфото, че министър Караджова е отменила положителната оценка за разширяване на ски център Алеко.

Тъй като Дирекцията на парк Витоша е против, това разширяване се опита да мине като част от Общия градоустройствен план на София - WOW както се казва... и евала на главния архитект и стария зам. кмет и сегашен временен...

А днес излезе и стряскащата новина, че тъй като дирекцията и институциите не давали разрешения за строеж, няма да бъдат почистени пистите и приготвени за зимата съоръженията!!! И за това най-вероятно нямало и да работят - вижте статията.

Плачете софиянци... Или се смейте... Зависи, как приемате подобно изнудване.

Сенкью вери мач!... Вот уроды!..

Доста често се присещам разни сцени и фрази от Брат 2. А във филма има много реплики, който могат да те разсмеят до сълзи. Ето няколко, без които не може...

Една от първите естествено е с разговора за Киркоров, където Данаил обяснява:

— Не люблю я Киркорова. Он какой-то весь подпудренный, подкрашенный… одно слово — румын.

— Так он же болгарин…

— Да?! А какая разница…

Или обясненията на таксиметровия шофьор:

- Тормозить ногами надо, а не головой! Были ж люди, как люди - и вдруг все сразу стали кретинами. Парадокс.

Един от най-ярките персонажи във филма беше Фашиста, а сцената във склада му брутална:

- Слушай, а откуда все это?

- Эхо войны.

Но истински шашавите фрази се раждат от сблъсъка на две култури - или с две думи - Братята пристигат в Америка.

- Welcome to the United States.

- Сенкью вери мач!... Вот уроды!..

И освен с граничната полиция, големия брат Виктор Багров (Виктор Сухоруков) се среща и с щатската митница:

- У вас сало, яблоки есть?

- А вам зачем?

- Вы везёте с собой продукты? Яблоки, сало?

- А здесь разве не продают?

- Вы не поняли. Это карантин.

- Болеете?

И украйнската диаспора:

- Слышь, братан, как мне до города добраться?

- На такси.

- Слышь, земляк, а где здесь русские живут?

- Москаль мне не земляк!

И все пак емблематична фраза от и за този филм си остава прости въпрос и още по-простия отговор, при вида на оръжието на масата:

- Вы гангстеры?

- Нет, мы русские.

Съвета е простичък, но ефективен:

Думать меньше надо, а соображать больше.

И друга силна за този филм фраза е, когато Данаил се връща за Даша:

- Русские своих на войне не бросают!

И двата разговора, които дават смисъла на това пътуване и ценностите на персонажите - първия на Данаил с Виктор, а после обобщението на Данаил, когато отива при американеца:

- А в чем сила, брат? Разве в деньгах?

Филма си е сила.

Любими манджи за любими хора

Вчера сутринта денят ми започна с урока по история на Бареков от Сидеров. Определено Бареков има нужда от допълнителни уроци по история, макар да е специалист по всичко. Но, бе абсолютно абсурдно председателя на националистическа партия да обяснява как не е нормално да има такава, просто защото е мюсюлманска. Ок, по конституция не може да има такова нещо и никой не иска. Но пак по конституция, не само в името и в действията на никоя партия не може да има насаждане на верска или друга дискриманиция, нещо което Атака открито прави, но никой не я санкционира или смята това за ненормално.

Днес Бареков беше на мястото на събитието и след обстоен анализ на намерените книги е сезирал полицията в района за неканоничен Коран. Както казахме той е специалист по всичко и такъв анализ не би бил проблем за него. Проблем му е отвреме на време, че не е журналист в нормалния смисъл на думата - т.е. не задава въпроси, а отговори. Та седи той в центъра на събитията и обяснява как се създава етническо напрежение, а отзад една баба го гледа стреснато и не знае за какво говори. Все пак народа гладен не трябва да се държи и той му дава любимата манджа - конфронтацията.

Та и аз като бабата гледам и се чудя за какво говори този напет (от известно време) младеж. Отитвам се да си спомня от всичките пъти дето съм бил в Родопите или Делиормана, къде точно съм го видял или усетил това етническо и верско напрежение. Дали, когато като съм закъсвал вечер и са ми предлагали подслон и храна. Или когато съм питал за пътя за ме пратили нанякъде на турски. Дали са отказали по нощите да станат и да ми помогнат. Явно съм бил в друга България... Не тази от новините. И определено не тази от парламента. Защо ли, си спомням как като войник в Ракитовско, помаците се качваха горе в дълбокия сняг, да ме проверят жив ли съм, да ми донесът храна и новини. И как заедно празнувахме и Рамазан и Коледа. Определено съм в друга България.

А като заговорихме за конституция, малко преди чл. 11 дето се говори за партиите има и един друг -чл.6-ти, но да не задълбаваме. Ние сме държава на партиите и техните лидери, не на граждани. Все пак те готвят любимите манджи за нас любимите хора...

Обществен експеримент

Преди малко попаднах на фен страницата на Мартин Карбовски в Фейсбука. Тъй като за известните личности си има категории, той е сложен като писател. Дори в инфото са изброени творбите му. Това са книгите "Дефлорация", "Едно", „Обществен експеримент“, "Пътеписите" и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“...
Невероятен. Истински. Строг и справедлив. Фронтовак.

Каквото и да се каже за писателя Карбовски е... излишно

от 15 до 17

Преди години (а и сега донякъде) всяко дете знае датата 9-ти септември. Това е хубаво, донякъде. Помним историята или поне фрагменти от нея.

Какво е станало на 9-ти? В резултат на военен преврат, от "гората" слизат нелегалните - хора криминално, политическо или естетически неразбрани от власта или в конфликт с нея заради горе изброеното... Така наречените партизани. Някой обаче знае ли какво значи партизанин? До създаването на въоръжени отряди от социалистите, "партизанщина" е еквивалент на сегашната парламентарна шуробаджанащина - т.е. хора, които чрез връзки с власта, добиват ръководни постове и доходи. В съвременното интерпретиране на партизанската война все по често се използва думата тероризъм.

Интересно е и началото на партизанското движение в България. Иван Козарев - бивш затворник и член на БКП живеещ в нелегалност през 41 при опит да бъде арестуван, убива 2-ма от полицаите и става първия партизанин. Както се казва, неволята учи...

Но не 9-ти оказва влияние на съдбата на България. Може би не знаете, но освен празник на София 17 септември е денят в който България е обявена за Народна Република през 1946. И страната става НаРъБа.

На 16 септември пък 1944 излиза първия брой на Работническо дело. Този вестник и привързването към Народното създават следващите 45 години. Защото и сега партизани слизат от Балкана след всеки избори, гордо заметнали пушки на рамо и адмистирани със здравец зад ухото.

Третата дата, която остава в сянка, забравена или по-скоро изтрита умишлено е 15 септември. 15 септември 1939 година. Датата в която България обявява неутралитет към безумието наречено Втора Световна. И успява да го задържи цели две години...

А иначе в старото четене на историята до Победата сме били лоши, а в новото време сме били сложни :))) Това е защото продължаваме да интерпретираме историята, а не да я четем...

След 9-ти

Аз ям на обяд кюлчета злато

Диамантен десерт, нефтена сметана

Името ми е Велзевул - хазяин на стратосферата

Аз съм нереално готин - респектът ми е без мярка.

Припев:

В лявата ръка - “Сникърс”, в дясната ръка - “Марс”

Мой ПиАр мениджър е Карл Маркс

В лявата ръка - “Сникърс”, в дясната ръка - “Марс”

Мой ПиАр мениджър е Карл Маркс

Капитал! Капитал! Капитал! Капитал!

Аз ям градове, изпивам морета

Брадата ми закрива небето

Гръм и мълнии, мъгли и дъждове

Ботушите ми лижат министри и вождове

Припев

В лявата ръка - “Сникърс”, в дясната ръка - “Марс”

Мой ПиАр мениджър е Карл Маркс

Лицето ми - Мадона, отвътре от изгнили круши

Всички на колене! Оркестър, туш!

Капитал! Капитал! Капитал! Капитал!

Поглед през рамо

Фу. Чудя се, гледам назад през рамо или напълно обърнат. Вперил съм поглед в гледката и нещо дребно ме гложди. Най-абсурдното е, че незнам надолу ли гледам или нагоре. Съвсем обърках нещата. Явно ще трябва да почна от начало.

Онзи ден видях в метрото един съученик от основното школо. Мина покрай мен, един такъв изтупан, лъскав. Слезе и той на Сердика и пое из Ситито. Запалих цигара и тръгнах към баничарницата за закуска. Пуша и си мисля - "Гледай ти, браво на човека". В ръката ми лаптопа натежава - признак, че и аз имайки предвид знанията и специалноста, която имам съм постигнал нещо. Но в същото време раницата на гърбът ми натежава също. Тя пък пълна с въжета и карабинери от забавата в парка. Всъщност каквото и да съм учил, където и преди да съм работил, сега работното ми място (въпреки лаптопа) е гората, а работодател дечица между 10 и 15 години.

Фу. Наистина се чудя през рамо ли гледам или съвсем съм се обърнал назад. Явно тялото не го чувствам.

Тогава след онази среща почти цял ден си мислех, къде съм и защо съм там :)). Дали трябваше да продължа с работата в печатници и рекламни агенции, с барманството, с дизайна. Колко назад се върнах, като тръгнах преоритетно по чукара. И какво постигнах.

Фу. Вчера видях приятел от гимназията. Разказа как е, работа, семейство. От класа останалите кой за кой се оженил/омъжил, колко деца има, къде работи. Мен продължаваше да ме човърка. Моето не бе похвала, нямаше цел, посока.

Пича се впечатли обаче. Впечатлих се и аз от безсънието в което бях. Колко струва една детска усмивка и колко му трябва на един човек. Една палатка за дом и раница с покъщина.

Фу. Обърнах се, че рамото вече заболя от лаптопа. Стига съм се чудил. Време е да продължа нагоре по склона, че иначе няма да ги стигна лапетата...

Земля в илюминаторе

Вчера паметен ден се оказа...

Точно така. Познахте ги. Това са Белка и Стрелка.

Преди 49 години тези две кучета са били цели два дена в космоса. Според историята.

Ето съвременно виждане за нещата:

Рилска сапунка

От седмица - две все по-често чувам по телевизията или попадам в нета на статии, като тази - Седемте езера станаха къпални.

След пускането на лифта изведнъж всички станаха много угрижени и постфактум поклащат глава - "М, да. Ми то, много грозно стана... "

Класика в жанра. Докато някой безчинства или нарушава закони, другите гледат на другата страна и не ги интересува, дотолкова доколкото не ги засяга пряко. Когато организациите обединени в защита на Рила протестираха и алармираха, обществото ни гледаше с насмешка и коментираше под мустак - "Тия с вятърни мелници мерят сили..." Сега какво стана. Обществото стана гражданско, самосъзнанието осъзнато. Но след дъжд качулка.

Защото това си е чисто лицемерие. И не гражданското общество се държи като такова, а новата власт вари компоти. Къде бяха гражданите, експертите, кметовете, който сега са в Министерски съвет, когато безаконието сечеше гори? Пак имаха глас и власт, но тогава не ги засягаше.

И защо след като има доказано нарушение, не бъде премахнато и района възтановен? Виновните ще бъдат "наказани", но на тяхно място ще бъдат поставени нови хора, защото може и да е незаконна инвестицията, но носи доходи...

И хайде да не се вади на умряло куче нож, а да се поработи върху това да се спрат другите такива безумия, независимо хората извършващи ги приближени на коя власт са. Защото турските сериали са за определена аудитория и с определен стил. Който не е подходящ за представянето на държава за каквато се имаме.

Обратното броене започва...

Като седнах да пиша по темата днес, веднага се сетих за вица, в който се спори черно-белият телевизор всъщност цветен ли е. Вицът завършваше с "Черното цвят ли е? А бялото? Значи е цветен..." Същата ситуация идва и на кметските избори в София - "Подкрепя ли го ГЕРБ? Работил ли е с Борисов преди? Значи ще спечели..."
От днес до 15 ноември темата за кметските избори ще преобладава тук, а и на други места в нета.
При мен, защото ми пука за този град, живо се интересувам от това какво ще стане и как.
След като толкова години приоритет бяха не хората, живеещи тук - София, а хората, живеещи там - ул. Московска, крайно време е да се сменят нещата.
Сега на София й трябва човек, който познава града, има социална политика, има визия за следващите години, "зелен" е (т.е. еко) и иска да работи за града си.
Както започнах с вица обаче, ГЕРБ нямат точно този тип кандидат, а де факто те май-май ще решат избора. Засега най-спряганото име за кандидат на ГЕРБ е това на главния архитект на града Диков. Което си има и плюсовете и минусите.
Кандидат, който преди години даде много надежди на по-младите и готовите за реформи софиянци е Мартин Заимов, но изказванията му сега, колкото са позитивни, толкова и могат да отдръпнат хората от него. Какво означава - ще се кандидатирам, само ако ми се гарантира, че ще спечеля?
На тези избори трябва решаващият глас и подкрепа да са не на ГЕРБ, а на Зелените. София отдавна узря за зелена политика и определено е готова и най-вече има НУЖДА от зелено управление.
Колкото и от Зелените да познавам или припознавам, аз лично се сещам само за едно име, което е подходящо за кмет на столицата. И се надявам той да се съгласи да направи тази "саможертва". А най се надявам, освен младите и еко настроените, и останалите партии да го подкрепят. Все пак никой не може да оспори опита, който е натрупал, идеята, която защитава, погледа, който има... Гледайки София от Витоша...

Жълти линии навсякъде

Днес като добавка към второто кафе, седнах да прегледам новините в сайта на bTV, че не можах да догледам сутрешния блок. И веднага попаднах на новото откриване на улица. Бойко макар и вече премиер, не забравя старите навици и слава и отново е на челна позиция за приемането на поздрави. А приятелите от bTV сайта взели, че сложили и снимка на асфалт с жълта маркировка, та се присетих за последната велоалея... Но като изключим случайната снимка, другите съвпадения са доста добри. Участъка който се открива е с дължина "2780 м. На нея е положена нова асфалтова настилка (44 921 кв. м), монтирани са нови бордюри, коригирани са съществуващите шахти и съоръжения на подземните комуникации, изградени са асфалтови тротоари и нова светофарна уредба и е положена хоризонтална пътна маркировка. ... Общата стойност на строителните работи е 1 685 297 млн. лв."
За сравка алеята по канала е с дължина 3700м. и с ширина 2м. и вложени средства от около 1,7 милиона лева. Това че е с километър по дълга не добавя нищо в направените средства, при полежение, че вместо с асфалт е направена с плочки... Та затова чуството, че с тия велоалеи ни правят нещо на балами си остава.
А относно жълтата боя... Тя действа... Върши работа с други думи. И скоро очаквам тази снимка с този текст:
"Магистралата стига до морето. Премиера Борисов със замах довърши работата точеща се от години"

Blogofractal

Толкова неща за споделяне и подреждане...

http://xkcd.com/124/

Защо няма да гласувам

Всички приканват да се гласува, но... както обикновенно има едно но.
Едни знаят за кого ще дадът своя глас, но го дават заради лидера на тази партия, не заради идеите които би трябвало да следва всяка партия. Други се кумят, чакат да видят кой какво, или пък чакат оферта.
Аз няма да гласувам. Защо ли? Хм. Да, видим.
Под №1 са ПП „Ред, законност, справедливост”... Трябва ли да коментирам. Какво значи "Спри Доганизацията". Партия, която не казва с какво е по добра, а казва с какво другите са по лоши не е партия, а антисоциална и дескриминационна организация. От това ли имаме нужда.
Под №2 бюлетина е ЛИДЕР. С новото време. Въпроса е нови лидери ли идват с новото време или стари лидери използват Новото време. Това го знае само Ковачки... Както се вижда от плакати и кампания - Лидер, който е с неизвесните политици, но с парите доминира в тази коалиция над Новото време с имена, но без пари.
ГЕРБ е под №3. За небрежния генерал България свършва там, до където стига боклука на София. Незнам с какви други управления сравнява своето, но опредено е в заблуда човека. Определено е в моя негативен списък след това което стана с боклука, велоалеите и трафика на София. Не може за национални парламентарни избори да се изкарват като постижения на партията 5те спирки на метрото. Все пак метрополитена се строи от както бях на 7. Евентуално, когато 19та метростанция, чиито строеж Бат Бойко откри скоро, бъде готова и свърже центъра на София с Международния Телепорт след има няма десетина години, Борисов може спокойно да се тупне по гърдите и да се оттегли спокоен. И тогава да ги говори нещата, дето сега са му в устата.
ДПС - №4. Доган е човекът символ на корупцията. Все още припомня, срещу какво се е "борил" през 80-те, но сега той е основата на злоупотребите с власт, корупция и копуването на гласове. Жалко, че заради един човек, етикет се слага на цял етнос. И че този етност, вместо да се срамува от него, се страхува...
За „Атака”, която е под №5 в избирателните бюлетини, какво да кажем... Национализъм, ксенофобия, омраза. Това обаче е България на един болен мозък, не България в която живеем. Сидерове е закъснял с 80 години. Определено, когато скитам из Делиормана, пътешествам из Родопите или пия бира в Стария Пловдив виждам, че това за което той говори и иска е смешно.
№6 - Коалиция за България или за по кратко БСП. Незнам, какво е социалното в политиката на социалистическата партия. Вместо фокуса им да е върху това, което могат да направят и те имат анти еди-кой си кампания. И те, като Сидеров живеят през 40-те години на миналия век. Пропагандата "Защо да сме социалисти" и реклами в стил "На всеки километър" ме връща към онези отдавна отминали дни на Септември и Благоев. Сергей, 20ти век отдавна свърши... Това не е начина да набираш електорат. По добре затвори, те ще те наберът.
Под №7- Съюз на патриотичните сили „Защита”. Той е е правоприемник на учредения през декември 1998 г. в Пловдив Съюз на патриотичните сили и войните от запаса. Сайта им започва с думите - "Между Национализъм и патриотизъм разлика няма". Тези хора в час ли са?
№8 - НДСВ. Отново големи обещания, от малки хора. Отново трябва да верваме и да чакаме. Движение, което беше създадено временно, и времето му отдавна изтече. Основен мотив в предизборната им кампания е "България има личности". Така е, и не само в НДСВ, а личностите там показаха, че много могат да говорят за себе си (още повече да работят за себе си - справка Черноморието, Банско, Пампорово) и малко да правят по въпроса с държавата...
Под №9 ще е бюлетината на Коалиция БЗНС. Земеделците отдавна не са това за което се представят. Факт за това е, че не можаха да съберът достатъчно подписи за регистрацията на коалицията си и на 15-ти миналия месец, решението за регистрация и участие в изборите е анулирано...
Под №10 ще е бюлетината на Българската лява коалиция. Това е обединение на „Българската левица", „Отечествена партия" и „Партия на българските комунисти". Уоу. Хубаво е да има и такива неща, но не в изборните списъци, а в туристическия каталог.
Под №11- Партия на либералната алтернатива и мира (ПЛАМ). Партията за която нищо не се знае... Регистрирани през 2007, все неизвесни имена, а както се оказва и с вписаните им данни не са коректни. За сметка на това за разлика от БЗНС тези мили хора са събрали над 16000 подписа на "симпатизанти". Да гласуваш в тъмното, за някой събрал някак си няколко подписа, не е оферта.
№12 - ПП „Зелените”. Голяма болка. Доколко зелената идея има място в политиката или какво прави политиката със зелената идея. В листите са все младежи познати от протести, критични маси, еко акции и доброволни събирания. Хубави хора, но тяхното място е на улицата, в планината, в НПО-то. Там са техните оръжия. В парламента тези хора са безсилни... И от зелени ще станат резедави...
Под № 13- ПД „Социалдемократи” е начело с Николай Камов - може би най-интернет представения лидер на партия. Последователите на Дертлиев се разделиха с БСП коалицията, но продължават да си остават част от това пространство. Още повече, като им се разгледат позициите и декларациите, те като свикнали да са малка партия в опозиция, се и държът като такава. Имат опозиционна декларация за всичко, от плоския данък и вота на недоверие до топлото и захарта. След Зелените, тези малки мили хора биха трогнали сърцето ми най-много. Но съм по корав отколкото изглеждам.
Под № 14-ВМРО- Българско национално сдружение. Или ВМРО на Каракачанов. Първо това не трябва да е партия за избори или поне да си сменят името, и второ Каракачанов се коалира с РЗС и вече е с тяхната бюлетина...
Под №15-Политическа партия „Другата България”. Партията с, да не кажем най-кратката история. Регистрирани са в края на април, т.е. преди два месеца. Искат да вкарат емигранти в Народното Събрание. Въпрос към тях. Емигрант, вече диагноза или етнос е. Тъй като в Конституцията си пише за българските граждани и техните права. И да, след като избраните емигранти дойдът в парламента, емигранти ли си остават или продължават да са си онези същите български граждани, които винаги са си били. Експеримента с юпита и "забравили" български език веднъж го гледахме, нема нужда от втори дубъл.
Под №16- Обединение на българските патриоти (ОБП). След войните от запаса, ето втора партия, в основата на която седи мъдроста на вековете. ОБП е основана от Съюза на българските командоси, които имат и „Национална доктрина за геополитическо и геоикономическо развитие на България през XXI век"... Тръпки ме побиват...
Под №17- Политическа партия „Национално движение за спасение на отечеството”. Хм. Мотото на партията е "Да гласуваме за себе си". Най-вероятно и така ще стане. Да им пожелаем успех.
Под №18- Български национален съюз. На къде марширува Боян Расате всички знаем. Той обаче, май не знае, че партизаните отдавна слязоха от Балкана и нещо повече - повечето от тях отдавна починаха. Крайно време е отговорния му родител да излезе на балкона и да прекъсне тази вече досадна игра на "Стражари и апаши", да си го прибере в къщи, да да го нахрани с една дебело намазана филия с лютеница "Хоро", след което да го сложи да си легне, без да гледа филм за войната...
Под №19- Синята коалиция. Предизборните клипове на Костов и Мозер за хубавото бъдеще направо сцепват мрака. Много добре влизат в рекламните блокове между гръцките и турски сериали. Както казват в тази коалиция - Време е. Въпроса обаче е, че тяхното време нещо отдавна мина. Време е за добрите, казвате. Ми, дайте им път.
Под № 20- Коалиция за Родината. Отново бивши военни. О.З. генерали и други чинове от армията са над 70% от електората на тази партия. Изборната ситуация за тази партия ще бъде нещо средно между "Тримата от запаса" и "Маневри на петия етаж". О.з. редничеството ми не ме обвързва с тази партия и казармените порядки в пладформата им.
Това е избора в деня за Парламентарни избори. Чух призиви да се гласува за по малкото зло. Ми... Така като ги гледате, коя е по малкото. И кое? Злото или Съдържанието!
За съжаление българския парадокс отново е налице - Изборите, които минават под слогана, че купуването на гласове е престъпление, разчитат единствено, на него. Ехо, нали било престъпление.
Престъпление е да си дадеш гласа на вятъра...

Абсолютно съм за...

тази идея:
Лудо Пиле

В рамките на Беглика Фест `09 ще се проведе Фестивал на свободния полет -„ЛУДО ПИЛЕ”. Той се организира за всички, които някога са мечтали да полетят. Всеки от участниците в състезанието ще има възможността да изпробва изработения от него костюм или летателен апарат, политайки от рампата над язовир "Голям Беглик".

Вижте цялата информация на адреса на феста и започвайте да мислите как и с какво да полетите.

Пред/след изборно

Утре се гласува. От плакатите на улицата, от рекламите по телевизията и радиото бяхме залети от обещания и призиви. Но днес в трамвая видях истинския слоган за предизборната кампания на коя да е от нашите партии. На автомата за билети с големи букви пишеше "Напред и надолу"... Просто и истинско.
Без значение пред или след изборно.

Нищо лично, просто бизнес

Вчера следобяд намерих на страниците на 24 часа следната статия:

Нещо лично от г-н Филип Цанов, председател на сдружение "Природата за хората". Нещо лично, и много грозно. Защото когато не знаеш какво говориш, може много глупости да кажеш.
Според статията това сдружение е изкарало стотици хора на Алеко да чистят в събота.
Може. Но в събота, бе Денят на природните паркове и във всички тях се чисти. На Алеко инициативата бе миналата година. И аз бях там. Помня. Но ако искам да ми е удобно с автобуса и да ме видят повече хора пак там бих отишъл. Не е хубаво да си приписваш чужди заслуги.
Казва, че боклукът идвал от туристите, защото нямало кошчета да го хвърлят там. Амиии, май не е точно така г-не. Боклукът в кошчета или не, няма място в планината. Ако си турист не го хвърляш и си го сваляш. Ти незнам (разбрах всъщост), какъв си, но нито си за природата, нито си турист.
Нямало и табели по пътеките на Витоша... Интересно къде стигна до този факт. Аз лично съм участвал като доброволец в подновяване на маркировката на Платото.
Общо взето цялата статия е срещу управата на парка. Нищо конкретно, просто лайна във вентилатора.
Всъщост има ли смисъл да се ядосвам за мнението на човек, който лиже шефски задници. Изказва се некомпетентно, обвинява и обижда за интригата. Май не.
Г-н Цанов иска писти и лифтове, но нека си го каже, както си е. Без да се крие зад "природозащита". Защото такава при него и "неговата" организация такава няма. На сайта на сдружението, в секцията членове има две имена. Неговото и на Вежди Рашидов. И двамата са свързани с ПИБ и Витоша ски. Оттам нататък статията и мнението публикувани във весника вече не са лични... Това е просто бизнес...

ОБИКОЛКА НА ЧЕРНО МОРЕ

Днес получих мейл с инфо за една инициатива която заслужава не възхищение само, а и подкрепа във всякаквите и форми. За обиколката с колело на Черно море от Вячеслав Стоянов - бесарабски българин, завършил и живеещ в България. 7000 километра, един човек, едно колело. И за каузата на рециклирането.
Пуснах информацията във ВелоТолеранс, но се и усетих, че нито в Блогсферата, нито в Топблог този сайт не излиза. Затова пиша и тук. Защото за тази инициатива трябва да знаят, колкото се може повече хора.
Да стискаме палци пътуването да мине безпроблемно и да му пожелаем успех.
Посетете сайта на Вячеслав и научете повече за начинанието.

София, глобалното затопляне и световния империализъм

Един отговор от блога на Пейо ми показа тази анкета и осмисли вярата ми в Че Гевара. Световния империализъм не спи. Той мисли глобално за малките неща. Осъзнай се. Стани член на БСП и прости на Бойко... И най-вече не вярвай в инсинуациите за Световната Финансова криза.

6-9

Ето малко със закъснение малко снимки от парада на 6-ти и "Цвете за Гошо" на 9-ти...
За парада, какво можем да кажем...
Ми. Добре, че имаше военни оркестри от други страни, та да запълнят малко, а и да дадът малко цвят.
Иначе впечатлението, което остави военната ни техника е, че от всичко си имаме по две. Едно за действие и едно за backup. Два джипа, два камиона, два БТР-а, два танка от два вида, два хеликоптера, два истребителя и за съжаление един Хамър и един спец отряд :)) Това в кръга на шегата, разбира се.
Интересното е, че почти същото може да се каже и за "феста" в Южния парк. По две песни на група и то кавъри... От всички групи събота и неделя само две изпълниха песни на Жоро Минчев. То не бяха Металици, Нирвани и други неродни групи, които всички харесваме, ама да си имаме и повода...
А пиша след три дни, защото последните два се разправям с кърлежа, който си донесох от парка. И в двата дни на феста, аз бях оптимиста в компанията, който обясняваше, че очаквайки толкова много хора организаторите не може да не са се погрижили за този маааалък проблем. Пък и един път не съобщиха от сцената, ние сами да вземем мерки за да се предпазим. Карай, Джони... Ама ако и вие сте били там, я се поогледайте...

Победа

Днес цял ден спорим с майка ми, дали племеничката ми Виктория има имен ден. Може да е Георги, но е Победоносец, казвам аз. А тя, след 6 години "спам" от моя страна, вече започна да се представя с хубавото си българско име - Победа...
На 9-ти пак ще и честитя... Професионално... Ден на Европа. На надежди...

Remix

Онзи ден на съседната маса имаше един куп млади социалисти събрани за конференция. Млади готини хора. Седяха, ядоха и пиха на фона на музика от Паша Христова до Моранди. Но най-издивяха на един за мен нов хит, или поне нов в аранжимента, защото текста беше познат - от филма на "Всеки километър".
Нямам нищо против ремикса или социалистите, но това се питам в такива случаи. Те ли не трябва да помнят миналото или ние не трябва да ги обременяваме с него. Защото те имат една идея и тя е различна от това което родителите ни помнят... Една идея - ремикс на старото парче...

За Борисов - Борисова, за мен - Шуменско

Докъде стигнахме... Желанието да излезеш измежду четри стени, да се видиш с приятели на чист въздух и да пиеш бира в незадимено пространство вече е нарушение.
Незнам кой е решил, че сме създадени да живеем ограничени от стени...
Аз искам на вън. И няма закон, който да ме спре да се радвам на зеленото.
Бирата е само повод.

Платени убийци

Незнам как, но от Замундата и хоп седях на следната новина от 22.03:
"Тази сутрин в редакцията на Дарик радио беше получено писмо със заплахи към журналиста Мартин Карбовски. В писмото се казва: ”Искам да ви предупредя, че имам предложение за 50 хиляди лева да ви тегля куршума.... ”.
В писмото мъжът, които се представя като Мартин Хубенов Петков, обяснява, че е платен убиец, който живее в България с фалшива самоличност и има оръжие. Заплахите към Карбовски завършват така „Предупреждавам ви, не оставяйте нещата, аз да ги решавам, защото тогава ще бъде лошо”.
Писмото е написано на пишеща машина, а адресът на подателя е Домът за временно пребиваващи граждани в столичния квартал „Красна поляна”."
Днес (23.03) "писателя" е задържан...
Най-вероятно другата седмица ще е гост на "ОФ"...
Криза е. Всеки оцелява както може. И 44-годишния Т.Ж., бтв - известен на полицията и Карбовски...
Важното е да обясниш, че живееш в България. Независимо дали си с фалшива самоличност или си светла личност. С оръжие наужким или с масмедия.
Важното е да завършиш с фразата:
„- Предупреждавам ви, не оставяйте нещата, аз да ги решавам, защото тогава ще бъде лошо”.
Хм. Защо всъщост не завършва така "Отечествен Фронт"? Странно, нали!

Храна за рибки

Тези дни започнах да разбирам, защо преди да умрът хората ги обзема нечовешко спокойствие. Все пак и аз съм "социален" труп.
Докато стотинките и приятелите ми изчезваха в бездната, а аз отчаяно се опитвах да запазя малко от едните или другите, бях в паника. Бях уплашен, обезсърчен и притеснен. Какво ще правя когато загубя, малкото което имам.
Сега знам.
Тези дни изгледах поредните серии аниме. Бях няколко дни в свят с чудовища, демони и герои.
Сега съм в реалния свят. Пак със същите чудовища и герои. И виждам, че сам по себе си човека е демон. Храни се с чуждите страхове и бесове. С чуждата мъка.
Като деца получаваме любов и грижи, но колкото повече растем, толкова малко ни е тя. И затова започваме да мразим. За да си набавим необходимите духовни калории. За да израстем силни и оцеляващи.
Хубавото е, че един ден растежа спира. Остава навика. Да храниш рибките. Да се храниш с останалите рибки.
Но и това се променя. Ако имаш волята да излезеш на сушата.

Аз съм българин...

Независимо къде си роден, дори да имаш само капка българска кръв, то ти си българин. Няма значение дали живееш в столицата, малкото село или в чужбина. Да си българин е трудно и уникално. Не всеки може да бъде такъв. Ето за пример македонците... Не издържаха. Предадоха се. Предадоха и българското. В тях. Предците ми избягали от там преди век, но аз съм българин. И се гордея се с това.
Да си българин е особена принадлежност и чуство. Понякога чуството е за вина, но пак примесена с гордост.
Българина ще оцелее на всякъде по света. Да си българин е много яко.
Аз съм българин. Мога да изтискам от паста за зъби малко повече от колкото има, навивайки края и. Мога и да се къпя с един шамплоан, поне месец след като е свършил.
Аз съм българин, и защитавам българското, но не искам да ходя в казармата. Не искам и да живея в тази страна.
Аз съм българин и мога да отида до Испания или Австрия, да обиколя магазините, и да се върна духовно богат и горд, че съм разгледал всички витрини.
Аз съм българин и мога да отида и в Тайланд, като на края на първата седмица персонала на хотела, ще използва изрази като "Майка ти", "Българи, юнаци" и "Стоичков".
Аз съм българин, и мога ако искам да не пия ракия. Ама въобще, да не пия. Никаква ракия, докато не свърши вносния алкохол с който черпят.
Аз съм българин и мога да псувам кмета за състоянието на улиците. Докато го псувам, карам като Фитипалди и после ремонта на колата се точи месеци.
Аз съм българин и когато вдигнат цената на хляба излизам да протестирам. След протеста изпивам парите за хляб за следващия месец. За мен бирата е течна баничка.
Аз съм българин и мога да пуша в салона за непушачи. Мога да си купувам пиене в деня преди изборите. Мога да избирам пиейки. Мога да пуша, докато пия, мога да пуша докато ям. Ям докато пия - т.е. мезя.
Аз съм българин. Цял живот мога да мечтая за Мерцедес S класа, да имам, да видя, да пипна. И като я видя на улицата и я пипна да остане резка от ключове по боята.
Аз съм българин. Аз мога да съм у дома навсякъде. Мога да побългаря всеки инструмент или машина.
Аз съм българин и винаги мога да си докарам тен по време на болничен.
Аз съм българин и зная къде на битака да си купя швейцарски часовник. Мога и да продам за 10 лв.
Аз съм българин и знам много народни и възрожденски песни, но ги пея само, когато съм на маса или под нея пиян.
Аз съм българин и затова мога цяла вечер в дискотеката да танцувам с красиви момичета. А сутринта да си тръгна с най-грозната, защото е добър човек. Оправна. Може да измие чиниите, да изпере, да изглади.
Аз съм българин и винаги ставам на крака, когато чуя химна. Мога да пригласям само на припева и само по време на футболен мач.
На всеки мач на националния отбор аз съм българин преди всичко. След мача те не са българи.
Аз съм българин и много пикая. Пикая в къщи, в бара след третата бира, пикая край пътя, на магистралата, във тоалетната на влака. Нали е забранено, къде другаде да пуша.
Аз съм българин и мога да карам през ноща без фарове. За да не ме хване КАТ, че съм пиян.
Аз съм българин и мога да пиша с един пръст по клавиатурата. На латиница.
Аз съм българин и мога всичко да оправя и ремонтирам. Ако след втория юмрук не се оправи, ритам го веднъж и проработва.
Аз съм българин и затова на моята шофорска книжка съм с възрожденска брада. Стилът и зависи от броя на кафетата за полицаите.
Аз съм българин и обичам планините, полята, реките български. Обичам да ги гледам от колата или влака. Обичам и БДЖ-то. Няма друго такова БДЖ по света.
Аз съм българин и винаги мога да си вкарам кола от Германия. Ако трябва да изнасям, винаги мога да подаря танк на някой македонец.
Аз съм българин и мога да ползвам Windows безплатно. Ако се повреди, винаги мога да взема друг лицензен ключ от приятел.
Аз съм българин и пазя природата. Прибирам боклука в раницата. За който няма раница се поставят кошчета за боклук в планините и по "девствените" плажове, около които се изграждат почивни и СПА комплекси. Да си отговорен е изморително.
Аз съм българин и обичам животните. Винаги каня на празниците я прасенце, я пиле, я някое аганце.
Аз съм българин и зная "Аз съм българче" цялото. До втори клас. След това "Българи юнаци" е достатъчно за индентифициране на националната ми принадлежност.
Аз съм българин и съм горд с това.
Най съм горд от факта, че съм горд.
Все пак аз, както казах, съм българин...

Бате и батковото...

Днес ще има флаш моб.
Защото уволнили Тома Белев - директора на парк Витоша.
Когато уволняват човек, на чието място аз бих си тръгнал обиден години по-рано, трябва да се замислим. Човек, които отстояваше идеи, въпреки натиск и унижения.
Направиха Витоша природен парк, но Томата го опази. Горското раздадоха права за пистите, той вдигна шум за морените. Сега точно за тях го уволняват, че той не бил контролирал нещата в парка.
Браво на горското. Браво на Юруков. Заслужи си повишението от Станишев.
И какво става сега с парка... Дали няма горското да го вземе под крилото си. Едни такъв осиротял парк...
Бтв, една новина от миналия месец мина метър, по между другото... Че горските стопанства ще се регистрират по Търговския закон. В новината за реформите в ДАГ се казва още - "Юруков уточни, че регистрирането им като стопански субекти ще позволи привличането на чуждестранни инвеститори и създаването на публично-частни партньорства." От този тип, които трябва на Витоша ски да направи Алеко ЕВРОПЕЙСКИ СКИ И ТУРИСТИЧЕСКИ КУРОРТ. Че може ли китната ни столица без такава перла в короната. Все пак зад Витоша ски и Юлен стоят едни и същи хора. Най-вероятно хората заради, които ще бъдат уволнени и директорите на парковете Странджа и Врачански балкан. И заради, които Кара дере ще бъде махнато от Натура 2000...
- Бате, бате Жоре. Като порасна, като тебе ли ще стана голям...
- И по голям ще станеш, ако слушаш Серго... Само слушай батко си...

Мадабгаскар

Днес съвсем случайно се заговорихме за пътното движение и аз нали нямам телевизор и не следя новините, пак начих нещо ново от преди сигурно година - две. Че пешеходните пътеки не са с предимство. Било отнето в закона, за да не рискуват излишно пешеходците, защото не всеки шофьор давал предимство на зебрите.
Не знам дали на 100% е вярно, това което ми казаха, нямам и желание да се ровя в нета за повече инфо.
Не съм възмутен, огорчен или изненадан. В БГ-то пешеходците и велосипедистите са нисша каста, а кравата от която се боза е на почит. Тъмна Индия, с две думи.
И не е важно както се казваше в едно любимо филмче - Ти си различен от другите зебри защото си черен на бели раета, а другите са бяли на черни раета. За Спас зебрата е просто раирано магаре, и не може да бъде приятел с лъва.
Лъва е пич. И винаги е прав. Задължително трябва и да е сит.
Останалото са филми за деца...

Pasaremos

Тази вечер излизайки за бира, си сложих лятната шапка. Хвърлих бегъл поглед в огледалото и осъзнах, че е време да си оправя брадата. Приличах на туко-що слязал от Сиера Маестра партизанин. Купих бирата и с нея една пурета. И като се прибрах направих няколко снимки.




Мисля, че резултата е повече от задоволителен.
Благодаря на фотографа Гери :)
Pasaremos

Да почерпя, а!

Днес получих втората серия смс-и с пожелания за "живо и здраво име"...
Днес е Св. Фотий и празнували всички със светлина в името. На 2 януари пък беше Св. Силвестър и пак получавах поздравления. Пак им светнало нещо...
Аз не отговарям... Смея ли. До края на годината още поне три пъти ще получавам поздравления. Не вярвате... Така е, ето и справка:
2 Януари - Св. Силвестър - Горан, Момчил, Серафим, Огнян
6 Февруари - Св. Фотий- Огнян, Пламен, Пламена, Светла, Светлана
8 Септември - Рождество на Пресвета Богородица - Огнян, Огняна
8 Ноември - Архангеловден - Ангел, Михаил, Гавраил, Мила, Емилия, Огнян, Пламен, Ради
20 Декември - Игнажден - Игнат, Огнян, Пламен, Пламена
Съжалявам, не мога да си го позволя...
Дайте да се разберем. Ще празнувам на 4 май. Не, защото е денят на труда в Замбия или ден на младежта в Китай.
А защото е Международен ден на пожарникаря. И аз ще пия, а те (пожарникарите) ще черпят. Да си седя кротко... Щото с това име... Пак ще светне на някой.

Черни Януари

Ужасно се чуствам, когато разбирам нещо твърде късно. Някакво такова ти е безсилно, горчиво...
Вече почвам всяка година да чакам с нетърпение да отмине януари. Без инциденти... Ако може.
2007-ма лавина ни се усмихна на х.Скакавица и Трифон го хвана на въжето. Още на 1-ви беше. Нищо сериозно уж и бързо ни мина. В края на месеца Филип си отиде. Както дойде Скакавишката лавина, без никой да очаква. Не пострадалия в ръцете ти, а новината от хиляди километра направи бати шока... Загубихме добър приятел...
2008-ма почти на същата дата стана инцидента на х.Плевен. Въпреки че, не познавах момчето изтръпнах. Ужасна годишнина...
Миналата седмица на Дряново си спомнихме отново за Фил. Продължаваше да липсва... Тази седмица разбрах за Виктара...
Същия месец, същите дати и пак горе в планината. Няма значение дали е в Алпите, Стара Планина или Пирин...
Колко по черно, може да стане в сивия ни живот...
И тя - планината, неможе ли да разбере, че въпреки всичко ние си я обичаме. Също толкова много, колкото и останалите си приятели.

Аве Гугъл, пътуващите без карта те поздравяват

На 24 януари открихме сезона на стопа. Аз естествено се успах, и докато на големи глъдки пия кафето събирам багажа. Естествено, когато багаж се събира така, около половината неща, които ти трябват остават в къщи. Както се оказа този път съм забравил едно малко, но съществено нещо - Пътния Атлас...
Студ, облаци и вятър, идеалното време за стърчане на магистралата. До Дряново бяхме за около 3 - няма 4 часа.
Обратния път в понеделник и още в 8 сутринта бяхме на центъра на Велико Търново. Вали като из ведро, а ние пием кафенце на топло.
-Как да излезем на пътя за София - питаме.
-Ми - сочат ни в неопределена посока...
След около 30-40 минути неопределенност в ръкомаханията, аз забелязох, че в кафето има WiFi. Ех, как трепна компютърната ми душа. Влизам в нета и като фен на Гугъл Мапса я имам и в телефона. Незнам как познава местоположението ти, но от центъра на София, веднага точката започна да мига в центъра на Търново. Увеличавам, намалявам и накрая видях, къде трябва да стопираме.

Опцията на Гугъл Мапс "Упътване" все още за България не е много пипната, но работи. Май, по усет повече, но работи.
-До квартал Кольо Фичето и бул. България, какво да хванем - питаме пак.
-5 или 110 - веднага получаваме точен отговор.
Платихме и след малко чакане, бяхме на мястото за стопа. Продължава да вали, но веднага се смилиха над нас.
Не, че нямаше да ми е приятно да пообиколя Търново, но в това време съм много благодарен на Гугъла. Както се казва - Чичко Гугъл знае всичко. И е вярно...

Неразбрано изкуство

"България мисли за...
а) проблема с газа. Ъ си...
б) това, как да се скулпторира в EU...
в) констипацията от протести...
г) бъдещето (т.е. само симулира)

Метро vs Метро

Малко off topic се получи. Говорихме онзи ден с Владо за Софийското метро. Цялото ми детство премина покрай изкопите. Там си играех. И ползвам метрото, от как тръгна, до където стигаше.
Та ги питах Владо и братовчед му, кога казват ще стигаме от Люлин до Младост. Оказа се, аз не знаех, че всъщност първо ще пуснат трасето от Младост до Стадион Юнак. Началото на лятото, някъде...
# Така, така... И Люлин с метро до центъра и Младост... И откъде-накъде Люлинското метро ще ходи до Младост. Младост е доволно голям квартал, да си има собствено метро.
# Поразрових из нета, кога все пак ще ги свържат, тези два лъча, на документи всъщност един. Есента, казва Бойко. Бързо, изненадвам се аз...
# Докато търся инфо за метрото, попадам и на друга есенна новина - за парламентарните избори...
Ех, това софийско метро. Какво по удобно време да свържеш двата най-големи квартала на София, за Обединяване на Софийското Метро, за Обединение на Цяла София.
Браво. Пак ще преизпълним плана, въпреки спънките и лошите японци. Но като изключим японците, плановете за преизпълнение не са на метрото...

Липсват ми митингите

Мина, продължава, ще продължи. Без мен. Едно "време" - разбирай последните 2-3 години много дейно участвах в еко акциите. Айде не много, но участвах. Това беше моят rage срещу machineите. После изведнъж спрях. Беше ми неловко. Беше ми некомфортно. Беше и глупаво... Нещо ми липсваше.
Не ми липват манифестациите. Явно имам проблем с краката. И в казармата тежко я изкарах маршировката. А по тия павета, ебаси ужаса. И ръцете отмаляват.
Липсват ми митингите. Те бяха за нещо което искахме да се случи. Казвахме и показвахме, че имаме желание да се променим. Променя се народа (разбирай съдържанието), променя се и държавата (разбирай опаковката). Събираха се хората, защото имаха една цел. Както си е и значението на думата. Т.е. случваха се нещата.
После дойде онази зима с демонстрациите. Демонстрираха хората позиция. Демонстрираха против, демонстрираха за какво са за.
Това бе средното положение. Вече не бяхме само За, вече имаше и Против... Някой, нещо, някъде...
Сега дойдоха протестите. Никой не излиза на улицата за да вика - "Демокрация". Тя се оказа не това, което хората са искали. И тъй като старото е лошо, а ново по хубаво от демокрацията няма, протестираме. Сега единственото, което се чува на улицата е - "Долу", "Убийци", "Ченгета"...
Ако се чудите, какво е станало с прасето Прасчо след като напусна фермата на Мия, след онази злопулучна Коледа, той е на улицата, заедно със студентите и майките. Все така розов и мил, но и свиня по принцип. Свикнал е да получава, да иска и да квичи. Естествената му среда е калта, но иска в лукс.
Ех, лукса. Всичко от него тръгна. Аз тръгнах да разправям. Отидох по-миналата година на един от протестите срещу застрояването. А до мен един ме пита:
- Срещу какво сме се събрали да протестираме?
Стана ми неловко. След време пак младежи се сбираме. Пред Президенството един куп баби с нас. Аз викам за Рила, тя за Румен. Аз срещу машините, тя срещу системата - новата за пенсионно осигуряване. Аз срещу индустриалното бъдеще, тя срещу моето детство и настояще. Стана ми некомфортно.
Отидох пак... Май за последно. Отидох да изразя личното си мнение, но вместо това изрази "общото" един задник. Каузата ми изпърдя... И се почуствах глупаво.
Липсва ми групата. Не тълпата... Но най-вероятно ще ми мине, колкото и да продължава това...

Новите банкноти след 50-60 години

Ние може сега да си ги псуваме, но след 50-60 годинини, кой знае какво ще пише в учебниците. В историята, в аналите... И нищо чудно да има странни за нас сега лица на банкнотите... Аз лично, не искам да го доживея това време.
Да почнеме от най малката банкнота - 2 лв. или както ще е след години евро лева:

С Новия Паисий променил и дал смисъл на толкова български думи.
5-те лева отново с Иван, но не Милев, а Костов. Символа на политикономиката, валутния борд и още нещо имаше:

Сидеров не е Берон, и вместо Рибен Буквар, скоро ще напише Барутен. Издание само за българчета. И въпреки че, по онова време ще са останали 5-6 (истински българчета), ще е издадена книгата в милионен тираж, да си я имат библиотеките.

Символ на прогреса или простотата е Сидеров, поколенията ще решават.
Достоен замесник на Стамболов е естествено Първанов. Противоречив или не, той е преди всичко президент, българин и ловец. И рибар.

Естествено 50-те лева са за Станишев.
Рокера Социалист, символът на Съвременна България. И Газпроммм... А да, и на Обединена Европейска Русия.

И дааааааааааа, има ли някой който не е познал кой е на 100-те лв?
Неееееее. Дами и господа, Човекът партия, не, Човекът България, Човекът Всичко - Истината, Пътя и Животаааа - Боййййкоооо Борисооооов.

Единствено ако продължава така, не знам, кой какво ще си купува с тези пари. На мен ако ми попаднат, ще ги менкам за арубийски гулдени. На останалите, купете си една изворна вода.

Продавам ЛЕТАТРА 7500 - 2034 г., нов внос

Онзи ден Живко прати един линк, към fishki.net. Три снимки на обяви, който не мога да не споделя.



Дали ще повярвате или не, но това е рекламна кампания. На московска фирма за кредитиране. Незнам доколко успешна, но такова чуство за хумор, не може да се подмине. И дори почерпил челен опит с залепянето на такава обява на Коневръза със скрита камера :)

Бялото слънце на пустинята

Още преди първа тераса групата се разкъса. Снегът бе пърхав и дори снегоходките малко от малко затъваха. Близначките почнаха да изостават, а ние с Били се редувахме да бъдем до тях или начело на колоната. Все пак малко послъгвайки гледайки GPS-а, успях да ги накарам да стигнат до камъка с плочите.
Много пъти съм идвал до тук с деца и всеки път, беше едно и също - голяма драма по пътя и огромен възторг след като стигнем.
Не спираше да вали, слънцето се очертаваше зад облаците, без обаче да се поддаде иззад тях, едно такова бяло-сиво. Огледах се. Една прекрасна бяла пустиня. Над теб няколко върха, всичко останало под теб. Споделих го с тях. Казах, че се чуствам като "шефче". Средно управленско ниво. Всички се изхилиха. Гледах им очите и виждах бялата пустиня в тях. Светеха като малки звездички, малки слънца. Усещах, че са доволни от себе си. И те бяха малки шефчета, но от по-високо управленско ниво.

Прасето, което преживя Коледа

Мия много се гордееше с зелената ферма, която бе създала. Екологично чистите й продукти бяха търсени и известни сред екосредите. Продаваше зеленчуци на много от известните вегетариански ресторанти. Свободно отглежданите кокошки, даваха едни от най-едрите и пълноценни яйца, виждани някога. Млякото от кравите и овцете беше невероятно маслено и от него се правеше изключително вкусно сирене...
Може би всички във фермата помнят, когато в нея дойде Прасчо. Най-сладкото и розово бебе прасенце, с най-милата зурличка и най-сладките малки розови ушета. Всички много му се радваха, когато из локвата се подаваха само големите му очички, целия в кал. Агънцетата си играеха с него, за кравите беше като собствено дете, кокошките и пиленцата ядяха от неговото ядене. Мир и щастие струеше от фермата на Мия, любов и братство. Лятото бе красиво, топло и весело. Животните тичаха из поляните огрени от слънцето, радвайки се на живота, с отворени души за вселената и мирът, който тя носеше в безкрая си. Есента позлати околностите и сърцата на всички, плодородната земя възнагради всички и урожая бе богат. Зимата отмина неусетно в хамбара в песни и закачки. Пролетта благослови отново фермата и всички в нея. Слънцето от начало срамежливо, а после все по смело галеше любимите на Бог същества и ги даряваше с любов и топлина. Лятото отново бе красиво, топло и весело. Есента отново отрупа богато овошки и градини... Зимата грижливо засла земята със снежен юрган за да я предпази от студа. Животните прекарваха весели и безгрижни вечери в хамбара.
Прасчо бе запомнил миналата Коледа с многото украса и веселие, с богато отрупаната трапеза. Тази я чакаше с нетърпение, защото вече нямаше да седи при децата, а при възрастните. И ето че, тази вечер дойде. Хамбара светеше украсен с гирлянди и светещи лампички. Всеки помагаше в приготовленията, всеки бе превъзбуден и сияещ. Около софрата всички се суетяха и смееха.
- Прасчо, мили опита ли от нашето сиренце - обърна се към него кравата Милка, която седеше до него на трапезата.
- Ммм - кимна той с пълна уста.
- Ошафффффффа подай, моля - изпърха коня Колю, от отсреща.
- Пинки, дай да ти сипя от виното - размяташе кана вино, вола Григор - Не си малък, дай още, още. А така.
Вечерта минаваше в шеги и закачки, беше почти перфектна. Мия гледаше с умиление розовото прасенце, как опитваше от всичко, прокарвайки го с вино и ошаф.
В един момент целият смях бе прекъснат от мощно уригване. Всички се обърнаха към малкия Прасчо.
- Миличък, добре ли се? - притеснено попита Мия.
- Ърхх - пак се уригна прасето
- Лошичко ли ти е? Искаш ли водичка?
- Млъкни ма, к***о - изломоти свинята - Аз да не съм патица, та да ми трябва вода, патко. Дай ми вино, ма. Кво си ме зяпнала така. Оди се е**... Нема ли с кой... Ела аз ше те оправя, а мацко, кво ше каеш... Искаш ли да видиме на кой му е по розов гъза...
Мия се разплака и избяга от хамбара...
Лош начин да разбереш, че прасето колкото и да е миличко си остава свиня.
И има причина да не дочаква Коледа...