Липсват ми митингите

Мина, продължава, ще продължи. Без мен. Едно "време" - разбирай последните 2-3 години много дейно участвах в еко акциите. Айде не много, но участвах. Това беше моят rage срещу machineите. После изведнъж спрях. Беше ми неловко. Беше ми некомфортно. Беше и глупаво... Нещо ми липсваше.
Не ми липват манифестациите. Явно имам проблем с краката. И в казармата тежко я изкарах маршировката. А по тия павета, ебаси ужаса. И ръцете отмаляват.
Липсват ми митингите. Те бяха за нещо което искахме да се случи. Казвахме и показвахме, че имаме желание да се променим. Променя се народа (разбирай съдържанието), променя се и държавата (разбирай опаковката). Събираха се хората, защото имаха една цел. Както си е и значението на думата. Т.е. случваха се нещата.
После дойде онази зима с демонстрациите. Демонстрираха хората позиция. Демонстрираха против, демонстрираха за какво са за.
Това бе средното положение. Вече не бяхме само За, вече имаше и Против... Някой, нещо, някъде...
Сега дойдоха протестите. Никой не излиза на улицата за да вика - "Демокрация". Тя се оказа не това, което хората са искали. И тъй като старото е лошо, а ново по хубаво от демокрацията няма, протестираме. Сега единственото, което се чува на улицата е - "Долу", "Убийци", "Ченгета"...
Ако се чудите, какво е станало с прасето Прасчо след като напусна фермата на Мия, след онази злопулучна Коледа, той е на улицата, заедно със студентите и майките. Все така розов и мил, но и свиня по принцип. Свикнал е да получава, да иска и да квичи. Естествената му среда е калта, но иска в лукс.
Ех, лукса. Всичко от него тръгна. Аз тръгнах да разправям. Отидох по-миналата година на един от протестите срещу застрояването. А до мен един ме пита:
- Срещу какво сме се събрали да протестираме?
Стана ми неловко. След време пак младежи се сбираме. Пред Президенството един куп баби с нас. Аз викам за Рила, тя за Румен. Аз срещу машините, тя срещу системата - новата за пенсионно осигуряване. Аз срещу индустриалното бъдеще, тя срещу моето детство и настояще. Стана ми некомфортно.
Отидох пак... Май за последно. Отидох да изразя личното си мнение, но вместо това изрази "общото" един задник. Каузата ми изпърдя... И се почуствах глупаво.
Липсва ми групата. Не тълпата... Но най-вероятно ще ми мине, колкото и да продължава това...