Ужасно се чуствам, когато разбирам нещо твърде късно. Някакво такова ти е безсилно, горчиво...
Вече почвам всяка година да чакам с нетърпение да отмине януари. Без инциденти... Ако може.
2007-ма лавина ни се усмихна на х.Скакавица и Трифон го хвана на въжето. Още на 1-ви беше. Нищо сериозно уж и бързо ни мина. В края на месеца Филип си отиде. Както дойде Скакавишката лавина, без никой да очаква. Не пострадалия в ръцете ти, а новината от хиляди километра направи бати шока... Загубихме добър приятел...
2008-ма почти на същата дата стана инцидента на х.Плевен. Въпреки че, не познавах момчето изтръпнах. Ужасна годишнина...
Миналата седмица на Дряново си спомнихме отново за Фил. Продължаваше да липсва... Тази седмица разбрах за Виктара...
Същия месец, същите дати и пак горе в планината. Няма значение дали е в Алпите, Стара Планина или Пирин...
Колко по черно, може да стане в сивия ни живот...
И тя - планината, неможе ли да разбере, че въпреки всичко ние си я обичаме. Също толкова много, колкото и останалите си приятели.
За кръглите коли...
Гледайки как колегата паркира преди малко и под въздействието на темата от вчерашния тийм билдинг се замислих защо аджаба колите са правоъгъ...
Планината прибира до себе си, за себе си, завинаги в себе си, онези, които най-много обича. Любимците й. Тя е ревнива. Тя може да убива от ревност. Прегфръща вовеки, Дръзналите. Дръзновени не могат да бъдат всички. Дръзват избраните.
ОтговорИзтриванеЧесто жадна за признание, за да кажат "тя беше Там", често от страх, често от глупост, а понякога и от чисто незнание...често се разхождам, по Ръба. По ръба на Случая. По ръба на своето "мога". Всички джендеми и хали до тук опазили са ме.
Благодарете на Планината, когато ви допуска! Благодарете Й, че и този път ще бъдете!
А това е моята мантра: "Да не оставам никъде по-дълго, от възторга си..." (Асен Татарчев, Втора тераса)
През 2008ма си отдите и познатият в алпийско - катерещите среди дядо Янко - Янко Големахов. На неговата плоча са перифразирани думи на меснер:
-Как се преминава животът?
-Внимателно. Като въжеиграч над бездната.
***
Мила Андонова (Hekasatae)
Дам...
ОтговорИзтриване