Онзи ден видях в метрото един съученик от основното школо. Мина покрай мен, един такъв изтупан, лъскав. Слезе и той на Сердика и пое из Ситито. Запалих цигара и тръгнах към баничарницата за закуска. Пуша и си мисля - "Гледай ти, браво на човека". В ръката ми лаптопа натежава - признак, че и аз имайки предвид знанията и специалноста, която имам съм постигнал нещо. Но в същото време раницата на гърбът ми натежава също. Тя пък пълна с въжета и карабинери от забавата в парка. Всъщност каквото и да съм учил, където и преди да съм работил, сега работното ми място (въпреки лаптопа) е гората, а работодател дечица между 10 и 15 години.
Фу. Наистина се чудя през рамо ли гледам или съвсем съм се обърнал назад. Явно тялото не го чувствам.
Тогава след онази среща почти цял ден си мислех, къде съм и защо съм там :)). Дали трябваше да продължа с работата в печатници и рекламни агенции, с барманството, с дизайна. Колко назад се върнах, като тръгнах преоритетно по чукара. И какво постигнах.
Фу. Вчера видях приятел от гимназията. Разказа как е, работа, семейство. От класа останалите кой за кой се оженил/омъжил, колко деца има, къде работи. Мен продължаваше да ме човърка. Моето не бе похвала, нямаше цел, посока.
Пича се впечатли обаче. Впечатлих се и аз от безсънието в което бях. Колко струва една детска усмивка и колко му трябва на един човек. Една палатка за дом и раница с покъщина.
Фу. Обърнах се, че рамото вече заболя от лаптопа. Стига съм се чудил. Време е да продължа нагоре по склона, че иначе няма да ги стигна лапетата...
hahah
ОтговорИзтриванеv4era edin priqtel koito sledi izkuso Mayanskiq kalendar napomni 4e s nablijavaneto na 6-tata no6t koqto zapo4va oficialno ot noemvri mesec vse pove4e sumneniq i kolebaniq 6te ni obzemat
neka vsi4ki zapazim kurs i po-smelo borim protivore4iqta
6-tata no6t su6to taka e i vremeto v koeto da materializirame, proqvim, praktikuvame i utvurdim nau4enoto i osuznatoto ot 6estiqt den.
vsqkakvi misli i porivi za zavru6tane v korporaciqta sa sme6ni nqma nujda da im obru6tame vnimanie
ili ina4e kazano:
"
ako misli6 za dogodina
sei jito
ako misli6 za sled 5 godini
sadi ovo6ki
ako misli6 za ve4nostta
vuzpitavai deca
"
"
ОтговорИзтриванеako misli6 za dogodina
sei jito
ako misli6 za sled 5 godini
sadi ovo6ki
ako misli6 za ve4nostta
vuzpitavai deca
"
Това е добре казано и много вярно. Незнам дали написаното е свързано с майте, но със сигурност е провокирано от рождения ми ден, който бе наскоро и Христовата възраст в която влязох. На такива ключови дати всеки поглежда на зад.
Според мен всеки трябва да прави това, което го удовлетворява. Най-тъпото нещо е да отиваш на работа с нежелание. За съжаление ми се е случвало, въпреки, че уж работя това, което искам. Така, че няма лошо да натежава раницата, ако човек има желание да я носи :)
ОтговорИзтриванеБорис Борисов
Обсъдихме заедно случката и бе забавно. Все пак 100-те дни вървят, редно е да не очакваш, но следовници отстрани се появяват. Твоите чукари, твоите 100 дни, твойто твое, не на другиго. Всичко с времето си. Случайността е добър повод да похвалим късмета си, заслугите са само затова, че можем да оценим добре положителната случайност, а не че сме я предизвикали. Чукара се катери сам или в компания, но не и случайно! Едно по едно :) D 100- дни не свършват толкова бързо.
ОтговорИзтриванеГеша
:)
ОтговорИзтриване