Любими манджи за любими хора

Вчера сутринта денят ми започна с урока по история на Бареков от Сидеров. Определено Бареков има нужда от допълнителни уроци по история, макар да е специалист по всичко. Но, бе абсолютно абсурдно председателя на националистическа партия да обяснява как не е нормално да има такава, просто защото е мюсюлманска. Ок, по конституция не може да има такова нещо и никой не иска. Но пак по конституция, не само в името и в действията на никоя партия не може да има насаждане на верска или друга дискриманиция, нещо което Атака открито прави, но никой не я санкционира или смята това за ненормално.

Днес Бареков беше на мястото на събитието и след обстоен анализ на намерените книги е сезирал полицията в района за неканоничен Коран. Както казахме той е специалист по всичко и такъв анализ не би бил проблем за него. Проблем му е отвреме на време, че не е журналист в нормалния смисъл на думата - т.е. не задава въпроси, а отговори. Та седи той в центъра на събитията и обяснява как се създава етническо напрежение, а отзад една баба го гледа стреснато и не знае за какво говори. Все пак народа гладен не трябва да се държи и той му дава любимата манджа - конфронтацията.

Та и аз като бабата гледам и се чудя за какво говори този напет (от известно време) младеж. Отитвам се да си спомня от всичките пъти дето съм бил в Родопите или Делиормана, къде точно съм го видял или усетил това етническо и верско напрежение. Дали, когато като съм закъсвал вечер и са ми предлагали подслон и храна. Или когато съм питал за пътя за ме пратили нанякъде на турски. Дали са отказали по нощите да станат и да ми помогнат. Явно съм бил в друга България... Не тази от новините. И определено не тази от парламента. Защо ли, си спомням как като войник в Ракитовско, помаците се качваха горе в дълбокия сняг, да ме проверят жив ли съм, да ми донесът храна и новини. И как заедно празнувахме и Рамазан и Коледа. Определено съм в друга България.

А като заговорихме за конституция, малко преди чл. 11 дето се говори за партиите има и един друг -чл.6-ти, но да не задълбаваме. Ние сме държава на партиите и техните лидери, не на граждани. Все пак те готвят любимите манджи за нас любимите хора...