Още преди първа тераса групата се разкъса. Снегът бе пърхав и дори снегоходките малко от малко затъваха. Близначките почнаха да изостават, а ние с Били се редувахме да бъдем до тях или начело на колоната. Все пак малко послъгвайки гледайки GPS-а, успях да ги накарам да стигнат до камъка с плочите.
Много пъти съм идвал до тук с деца и всеки път, беше едно и също - голяма драма по пътя и огромен възторг след като стигнем.
Не спираше да вали, слънцето се очертаваше зад облаците, без обаче да се поддаде иззад тях, едно такова бяло-сиво. Огледах се. Една прекрасна бяла пустиня. Над теб няколко върха, всичко останало под теб. Споделих го с тях. Казах, че се чуствам като "шефче". Средно управленско ниво. Всички се изхилиха. Гледах им очите и виждах бялата пустиня в тях. Светеха като малки звездички, малки слънца. Усещах, че са доволни от себе си. И те бяха малки шефчета, но от по-високо управленско ниво.
За кръглите коли...
Гледайки как колегата паркира преди малко и под въздействието на темата от вчерашния тийм билдинг се замислих защо аджаба колите са правоъгъ...
-
Независимо къде си роден, дори да имаш само капка българска кръв, то ти си българин. Няма значение дали живееш в столицата, малкото село или...
-
Всички приканват да се гласува, но... както обикновенно има едно но. Едни знаят за кого ще дадът своя глас, но го дават заради лидера на таз...
Доста време на бях ходила на Мальовица -след гадните пожари по клека не ми се гледаше тая "язвена гледка". До това лято, когато установих, че върха е станал по-висок, пътеката по-стръмна... брей, да му се невиди :)
ОтговорИзтриване