Тези дни започнах да разбирам, защо преди да умрът хората ги обзема нечовешко спокойствие. Все пак и аз съм "социален" труп.
Докато стотинките и приятелите ми изчезваха в бездната, а аз отчаяно се опитвах да запазя малко от едните или другите, бях в паника. Бях уплашен, обезсърчен и притеснен. Какво ще правя когато загубя, малкото което имам.
Сега знам.
Тези дни изгледах поредните серии аниме. Бях няколко дни в свят с чудовища, демони и герои.
Сега съм в реалния свят. Пак със същите чудовища и герои. И виждам, че сам по себе си човека е демон. Храни се с чуждите страхове и бесове. С чуждата мъка.
Като деца получаваме любов и грижи, но колкото повече растем, толкова малко ни е тя. И затова започваме да мразим. За да си набавим необходимите духовни калории. За да израстем силни и оцеляващи.
Хубавото е, че един ден растежа спира. Остава навика. Да храниш рибките. Да се храниш с останалите рибки.
Но и това се променя. Ако имаш волята да излезеш на сушата.
За кръглите коли...
Гледайки как колегата паркира преди малко и под въздействието на темата от вчерашния тийм билдинг се замислих защо аджаба колите са правоъгъ...
Яко! :)
ОтговорИзтриване