Прасето, което преживя Коледа

Мия много се гордееше с зелената ферма, която бе създала. Екологично чистите й продукти бяха търсени и известни сред екосредите. Продаваше зеленчуци на много от известните вегетариански ресторанти. Свободно отглежданите кокошки, даваха едни от най-едрите и пълноценни яйца, виждани някога. Млякото от кравите и овцете беше невероятно маслено и от него се правеше изключително вкусно сирене...
Може би всички във фермата помнят, когато в нея дойде Прасчо. Най-сладкото и розово бебе прасенце, с най-милата зурличка и най-сладките малки розови ушета. Всички много му се радваха, когато из локвата се подаваха само големите му очички, целия в кал. Агънцетата си играеха с него, за кравите беше като собствено дете, кокошките и пиленцата ядяха от неговото ядене. Мир и щастие струеше от фермата на Мия, любов и братство. Лятото бе красиво, топло и весело. Животните тичаха из поляните огрени от слънцето, радвайки се на живота, с отворени души за вселената и мирът, който тя носеше в безкрая си. Есента позлати околностите и сърцата на всички, плодородната земя възнагради всички и урожая бе богат. Зимата отмина неусетно в хамбара в песни и закачки. Пролетта благослови отново фермата и всички в нея. Слънцето от начало срамежливо, а после все по смело галеше любимите на Бог същества и ги даряваше с любов и топлина. Лятото отново бе красиво, топло и весело. Есента отново отрупа богато овошки и градини... Зимата грижливо засла земята със снежен юрган за да я предпази от студа. Животните прекарваха весели и безгрижни вечери в хамбара.
Прасчо бе запомнил миналата Коледа с многото украса и веселие, с богато отрупаната трапеза. Тази я чакаше с нетърпение, защото вече нямаше да седи при децата, а при възрастните. И ето че, тази вечер дойде. Хамбара светеше украсен с гирлянди и светещи лампички. Всеки помагаше в приготовленията, всеки бе превъзбуден и сияещ. Около софрата всички се суетяха и смееха.
- Прасчо, мили опита ли от нашето сиренце - обърна се към него кравата Милка, която седеше до него на трапезата.
- Ммм - кимна той с пълна уста.
- Ошафффффффа подай, моля - изпърха коня Колю, от отсреща.
- Пинки, дай да ти сипя от виното - размяташе кана вино, вола Григор - Не си малък, дай още, още. А така.
Вечерта минаваше в шеги и закачки, беше почти перфектна. Мия гледаше с умиление розовото прасенце, как опитваше от всичко, прокарвайки го с вино и ошаф.
В един момент целият смях бе прекъснат от мощно уригване. Всички се обърнаха към малкия Прасчо.
- Миличък, добре ли се? - притеснено попита Мия.
- Ърхх - пак се уригна прасето
- Лошичко ли ти е? Искаш ли водичка?
- Млъкни ма, к***о - изломоти свинята - Аз да не съм патица, та да ми трябва вода, патко. Дай ми вино, ма. Кво си ме зяпнала така. Оди се е**... Нема ли с кой... Ела аз ше те оправя, а мацко, кво ше каеш... Искаш ли да видиме на кой му е по розов гъза...
Мия се разплака и избяга от хамбара...
Лош начин да разбереш, че прасето колкото и да е миличко си остава свиня.
И има причина да не дочаква Коледа...