Белият балет

Ей, чакахме го тоя сняг. Но нали вали на изток от Калотина, беше изненада за всички. Сериозно, и аз бях шокиран.
Хубаво бе, че прекарах почивните дни далеч от София и с почти пролетно време и се подготвих психически. Понеделник сутрин изпих кафето с дълбокомислен поглед взрян в побелелите покриви, загасих поредната си закуска и обух високите обувки. И бодро закрачих по Несторов - разбирай Гешов. Хехеееееееее, ех де. Ма то ходенето на работа можело и забавно да бъде. Ма, то лъзгаво, бе... И нанагорно... Их дееба. Когато стигнах "Цар Борис" бях като дебютант на Еверест. Неимоверно щастлив и потен, но без сериозни наранявания.
- Ей сега ще изкочат, отнякъде - мислех си през целия път. Но не ги видях, де. Ще кажете, че си въобразявам, но бога ми няма кога друг път. Сега са излезли по улиците и дебнат за нови таланти. Не "Денсинг Старс Трек"-овете. Агентите на цирк Балкански. Сега с новия сняг и лед изгряват звездите на вишата акробатика - от малките деца, горди със свойте майки, през ученички достойни за Московския балет, до най-опитните, ерудирани и вече примирили се пенсионери. Те последните, смятат тази зима може би за последен сезон и много се стараят да не изпуснат шанса си и гипса. За разлика от мен и останалите участници в надпреварата за нови таланти в акробатиката, които залагаме на традиционното и караме на класическа програма, пенсинерите в желанието си да впечатлят цирковите съгледвачи правят уникални номера. Само тази зима и само сега, можем да видим: Баланс върху лед на баба с летни гуменетки и две, повтарям ДВЕ 10 литрови туби вода. Дядо с очила и куче на едната страна и бастун на другата. Дядото с шлифера и различните обувки, който се разбъркват и трябва да познаем коя, коя е. Могъщата лелка камикадзе и автомобилите, пресичаща на червено и нямаща шанс да стигне другия тротоар без да се хлъзне. Бабата с четри годишната си вничка, която на всеки 2 метра пада, пее и кълне, а детето обикаля около нея и крещи от кеф. И други такива самородни таланти.
Аз се съсредотичих, концентрирах и мобилизирах. Леда го финтирах от единия до другия край на тротоара. Тук прескоча, там приплъзна, абе класа. Не за цирка, направо за белия балет си бях. Що не бяхте там да видите... Ми не може да се опише. Красотата. И аз звяра. Няма такива думи. Тук искам да кажа, че това българите са много странно нещо. В смисъл, имаше някакъв фал. Аз правя изкуство по леда, а една бабка ме издебва и се опитва да ме спъне с бастуна си. Ебе, грозна работа. Не бяхте там, така че не казвайте, че се опитвала да се подпре на бастуна си. Не се или не успя. да остане права и да ме спъне... Отидох на работа горд от себе си и обувките си.
Но знам, че в Реал няма да ме вземат. Подозирам, че и пенсионерите нямат големи шансове за цирк "Балкански". Знам също, че тротоарите се чистят от сняг и лед от етажните собствености. Но Гешов, алеята на Борис и още 1000 такива места на кой са отговорност, незнам. Не го знае и бабата от 2 стая на Травматологията в Пирогов. И както й е казал доктора на визитацията:
- Ма ти си си виновна, бе бабе... На къде тръгна в това време... Борисово...

КОНКУРС

VS

Здравейте,
Искам да обява конкурс за снимка.
Условия за участие:
- Снимката да е направена на територията на гр. София.
- Да съдържа един от изброените елемента - Пътен знак А20 ; Пътен знак В9; Пътни знаци Г14/Г16.
- Награда на публиката - снимка съдържаща пътен знак А21
- Специална награда за снимката съдържаща на едно пътни знаци А20 и А21

Изпращайте снимките на ogi.stoyanov@gmail.com, kenoby@bgoutdoor.com, admin@bgoutdoor.com
Всички снимки ще бъдат качени в галерията на bgoutdoor.com

Голямото търсене започва. Включи се сега!

Бай Миле, Аз и Спас

Днес целия ден прекарах с колегата насам-натам. Онзи същия дето, докато го гледах как паркира се замислих за кръглите коли. Та цял ден с него в колата кръстосвахме София.
Незнам дали знаете, голяма работа е това колата. Вали, седиш и е сухо. Студено е, седиш и е топло. Навън тишина, седиш и музиката дъни. Далече е, седиш и се возиш. Освен комуналните, са застъпени и битовите услуги. Пие ти се кафе, взимаш, слагаш в поставката и пиеш. Пуши ти се, спираш където и да е, излизаш на банкета и пушиш. За колегата ми колата, офиса и кухнята у тях са трите места където живота му минава. Но не минава скучно. Удачно съчетани, като деня, ноща и сумрака, той дава своя дозор и следи за мира във вселената. Ето днес се случиха две леки сътресения в тази вселена, но той успя и двете да ги овладее. Първо сутринта, аз закъснях и бях строго спешен да се ява в офиса за да откорегирам появилия се проблем. Отидах, гладен и само на едно кафе, абе кисел като... няма такъв плод.
"Какъв е проблема" - питам и усещам срив в цялата система. В която и да е система. "Не работи копчето на скенера. Нали това копче му се натискаше" - и показва едно от трите копчета на машината. Огледах хубаво картинките на тях и се съгласих, че е това, и пуснах сканиране през инсталираната за това програма. Светът за момента бе спасен. Вечерта тръгваме и той се обажда на бебчо.
"Какво ще вечеряме, бебчо... Как така не знаеш... Ми, хубаво. Като наближа, пак ще ти се обадя да видя какво си измислила...". Изобщо нещата се държат изкъсо, строго, но мъдро. За други подучути разговори и сриворе в системата сега няма да разправям. За друго бях тръгнал да разправям, за това как се возихме в колата с наш Спас.
Добър шофьор е той. Кара я колата, не се лигави. Оборотите при него са като лихвени проценти в банка последните месеци. Конете под капака трошът бутала, рипат, скачат дрогирани от високото октаново число. Абе, "кефи" се човека. Аз лично продължавам да чакам срив в системата. Която и да е система. Дотук с карането добре, но и той като повечето шофьори има идеята, че само той може да кара. Незнам какви са вашите впечатления, от шофьорите по принцип или вие като такива, но има някаква корупционна схема в цялата работа. Всеки учи, кара, пръска пари. Взима книжка с един до хиляда опита и зора, и пак се оказва, че шофьора на съседната кола не може да кара. Е как става това. Или всеки лъже или всеки се лъже за другия.
"-Абе, ей, Бай Хуй гледай къде караш" - реди колегата, някакъв който се изнася.
"-Къде тръгна бе, Бай Хуй" - недоумява колега, гледайки някакъв дето иска де се престрои.
"-Нема аванта. Ей, Бай Хуй, ше чакаш" -строг, но справедлив е Спас.
Нема фандък за никой. Пред Спас всички са равни. Най-равен е той естествено. И много милно му е да разправя между два коментара към поредните байовци, как като дошъл в София, хората не карали така. А пък в Габрово как карали. Нищо общо. Знам. Често ходя. Имам много приятели от там. Все готини хора. И Спас е хубав човек, но по своемо. Чудя се аз ли да му кажа, че за Бай Хуй, той е Бай Миле. И че, докато за Милета като него всички са Хуйове, той си остава Бай Миле в трафика, както и всички за него Бай Хуйове.
Интересно ми беше това пътуване из София с кола. Бях като дете тръгнало с родителите си за морето или вилата, залепен за прозореца, или ако трябва да сме по рационални и в тон с писаното, бях като в секс шоп. На където и да се обърна само... Вибратори и ... Абе. Experience голям.
И какъв толеранс като пешеходец и колоездач да чакам аз от хора, който сами себе си не уважават. Или може би се? Като се замисля, да всъщност. Бай се уважително обращение. А Хуй! Има ли по-голям от пишката... Дискусия?
Не съм шофьор, прост съм и не разбирам.
Но пък ако знаете колко ми е хубаво така...
И да ви кажа така ми е по-добре.

зеленая трава

Космонавта е голем човек. Но явно, наркотиците там горе са им малко. Ето какви песнички си пеят, там горе докато ги друса абсиденцията:

Земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе
Земля в иллюминаторе видна
Как сын грустит о матери как сын грустит о матери
Грустим мы о Земле она одна
А звезды тем не менее а звезды тем не менее
Чуть ближе но все так же холодны
И как в часы затмения и как в часы затмения
Ждем света и земные видим сны
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава
А мы летим орбитами путями не избитыми
Прошит метеоритами простор
Оправдан риск и мужество космическая музыка
Вплывает в деловой наш разговор
В какой-то дымке матовой
Земля в иллюминаторе
Вечерняя и ранняя заря
А сын грустит о матери а сын грустит о матери
Ждет сына мать а сыновей Земля
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава
И снится нам не рокот космодрома
Ни эта ледяная синева а снится нам трава
Трава у дома зеленая зеленая трава

Страшна история...

Как да караме колело в София!

Всички в офиса, а и много приятели постоянно ме питат как може да се кара колело в София. Ужасен трафик, нетолерантни условия, мърсотия... Да ужасно е. Но има 4 основни правила, към които придържайки се успявам да оцелея и да превърна карането на колело в удоволствие. Ето ги и тях.
1. Първо и основно правило е, когато бързаш за работа или среща карай по улицата, когато караш за забавление - по тротоара.
Защо ли! Елементарно. Целодневно по улиците има задръствания и колони от автомобили. Когато бързаш, не винаги може да следиш останалите участници в движението. Колите в задръстване не са обаче такива. Стационарно разположени в различни точки на столицата, те не участват в движението, а просто дават заслон на излезлите от вкъщи шофьори. В тях те пият кафе, закусват, преглеждат пресата, създават социални контакти и (или) комуни, или просто са се спасили от стреса в домът им. Всяка една кола е собствен свят. И шофьорите рядко го напускат. Този стационарен свят е идеален и безопасен за динамичния колоездач. Защитени отвсякъде в този метален кордон, без проблем може да стигнете от точка А до точка Б. Както казах, принципно шофьорите си седят в колите и всичко е ОК. Единствената опасност се появява когато те решат да излязат от своя свят в истинския. Отварянето на вратата е преломен момент, както в живота на шофьора, така и в този на велосипедиста. Отварянето й може да наруши баланса между световете и да доведе до катаклизми. Beware from doors или пазете се от вратите...
А когато караме за удоволствие сме на тротоара. Пак защо? Какво по голямо удоволствие от карането в динамична и променяща се среда. Това е изпитание както за рефлексите, така и за ума и волята на колоездача. Те са навсякъде, появяват се и изчезват без логика и закон, сменят посока на движението и спират и тръгват внезапно. Постоянно ги следиш, заобикаляш и дебнеш. Карането всред пешеходци е истински шедьовър, високо спортно майсторство и незабравимо екстремно изживяване.
2. Не използвай светлини или знаци за ранно предупреждение.
В уличното движение колоездача се явява последната брънка от хранителната верига. Лесна плячка за таксита, маршрутки и камиони. Както и за по малките хищници и пешеходните лешояди. Дори за автобусите на природен газ, тролеите и уж миролюбивите трамваи. Светлините отпред и отзад на колелото издават местонахождението ти и с това спомагат на преследващият те лесно да предвиди действията ти или маршрута, и да те засече. Спотайвайте се в сенките, изненадващо изскачайте пред или зад колите, шмугвайте се между паркираните автомобили, сменяйте посоката изненадващо, крийте се в дупките и шахтите, където те не могат да ви последват. Сянката ви е приятел, там са вашите рароги и курдуши и те са там за да ви помагат...
Не съобщавайте с ръцете движението си на автомобилистите. Първо, няма да го разберат - това е непонятна система за комуникация за тях. Още повече, техния език е друг и може да помислят, че ги обиждате. Второ - няма да го повярват. Те са недоверчиви същества. Никога няма да повярват, че го правите от уважение към правилата за движение. За тях вие ги лъжете и заблуждавате, за да намалят или се отклонят от курса си. Трето - може да е рисковано за самите ви крайници. колите не спазват дистанция и може да усетите предното стъкло или броня давайки знак с ръка, че завивате. Запомнете. Те може да са по-големи, по-бързи и по-зли, но уповавайки се на основното правило за изкуствен подбор ние може да оцелеем и еволюираме.
3. Карайте без каска
Каската е основно средство за лична защита и безопасност при карането на колело, независимо дали в градски или извънградски условия. Изключа я София. В този град липсата на каска гарантира вашата сигурност. Още от дълбока древност дали гръцките митове за Персей или по късно германските и скандинавските притчи за вълшебните шлемове на богове или нибелунги разказват за силата която те ти дават. Правят те непобедим или невидим, по умен и по бърз.
В по нови времена поради средищното си положение и влиянията на много и различни народи минавали през територията на днешна София, по тези места съществуват вярванията, че каската - шлема те прави безсмъртен. И най-вероятно има доза истина в това. Слагайки каска, софийските колоездачи придобиват неподозирана смелост, храброст, могат да се превръщат във всякакви животни от амеба до сив носорог - тарантлия, стават стотици пъти по бързи и по разкази на очевидци - невидими.
Защо тогава велосипедистите не господстват над тези земи и пътища, при положение че разполагат с такива митологични сили. Много преди светът да бъде създаден такъв какъвто го знаем днес, след Големия взрив на внос на употребявани автомобили, Боговете създали една сила която ръководи светът - Челният удар. В района на София има много писмени и други исторически сведения за Челен удар с и без наличието на каска. Едно от най-ярките от тях е свързано с битката на Шишман с турците в софийското поле. Въпреки наличието на шлем Шишман претърпява разгром. Има все още местности и паланки носещи имена от този исторически момент - Кокаляне, Железница, Кривина, Мусачево, Враждебна, Чепинци, Войнеговци, Подгумер, Обеля, Световрачане, Кътина, Владо Тричков, Мрамор, Житен и Надежда I и II.
Но да не се отклоняваме. В нашия случай не говорим за нещата които ни правят безсмъртни, а за нещата които ни дават безопасност. В случая ние искаме да караме колело безопасно, но човек лесно се възгордява и си вярва, т.е. губи реалната преценка за нещата, заради ъпгрейда който си е направил. Затова без ъпгрейди и яваш-яваш...
4. Карайте със слушалки в ушите...
Както преди милиони години големите и тромави динозаври господствали над света изчезнали за да го отстъпят на бозайниците, така и времето на големите шумни и миризливи машини отминава. На голямата сцена излизат по-малките, гъвкави и екологични средства за придвижване. Въпреки че са по-големи, някои марки коли и техните шофьори не са по-глупави, отколкото си мислим. Те реално осъзнават, че тяхното време отминава. Те се чувстват застрашени и притиснати от времето и обстоятелствата. И отчаяно се стремят да забавят момента на края. Затова се оборудват с всякакви системи за озвучаване, светлини и други средства за шум и привличане на вниманието. Всички ние караме колела с целеустременост и концентрация. Тяхната задача е да ни разсеят, да ни разконцентрират, да ни отклонят от маршрута. Също като сирените които с вълшебния си глас се опитвали да прилъжат Одисей. Но както гръцкия герой и спътниците му се спасили слагайки тапи в ушите си и ние така можем да пренебрегнем музикалните, гласови и други капани и да продължим по пътя си. Още повече, че в съвременния свят в който живеем тапите са свързани към радиото или mp3-ката и спирайки външните шумове, вкарват в главата ни любими мелодии и гласове, спомагайки колоезденето наистина да бъде приятно.
Та затова така...
Най-важно е да се знае, че карането на колело в София е като кимането и поклащането на глава за ДА и НЕ в България. Т.е. рискувате да останете неразбрани, ако го пробвате някъде другаде по този начин.

Криминали

Сутринта в 10.00 Ботева разби ефира на Z Rock с новината за задържания за футболно хулиганство по време на мача "Ореляк" (Лъжница) -"Барса"(Борово). Влизам от офиса из разни портали и... това крими новина номер 1 навсякъде. Определено крими новина, няма резултат от срещата, както и други резултати от групата. Брей. Или пича знае как да се бие или скоро не е имало случай на футболно хулиганство, и нема такъв криминал. Или май хората се забавляват с имената на отборите... Особено този от с. Борово. Стигам до туй заключение като чета коментарите под новината. Ако ви забавляват подобни имена, ето още няколко отбора, на който дербитата предполагам се следят със същия интерес, без да обиждам никой...
Алмус беер (Сталийска махала)
Атлетик (Благоевград)
Атлетик (Куклен)
Аугуста (Хърлец)
Аякс (Ореш)
Балкан (Горна Брезница)
Бергман (Гърчиново)
Борислав (Първомай)
Ботев (Бърдарски геран)
Буря (Баячево)
Вихър (Жегларци)
Вихър 2000 (Айтос)
Големец (Старцево)
Голоя (Лозарево)
Граничар (Кирково)
Дева (Мало Конаре)
Добр. спортист (Стефан Караджа)
ЕКИУ Калояново (Калояново)
Заря (Крушари
Здравец (Груево)
Земеделец-Елит (Козловец)
Игълс (Братаница)
Изтребител (Буховци)
Изтребител (Ново Делчево)
ИМ (Долни Вит)
Искра (Черноочене)
Искра 41 (Бенковски)
Искър 2005 (Лакатник)
ИТД Гигант (Съединение)
Кабиюк (Коньовец)
Калабак (Самуилово)
Керчан (Априлово)
Коматево 2001 (кв.Коматево,Пд)
Комитите (Кулата)
Копие (Копиловци)
Космос (Браничево)
Космос (Куртово Конаре)
Левски (Паталеница
Левски 2005 (Крумовград)
Ленчо (Якимово)
Лидер 2004 (Ягодово)
Локо 2006 (Пловдив)
Любимец (Търнава)
Миньор (Смоляновци)
Обединение (Василево)
Олимпик (Барутин)
Олимпик (Владимирово)
Олимпик 2 (Троян)
Олимпик 2000 (Тетевен)
Орел (Глухар)
Орел (Лебница)
Партизани (Макреш)
Перперикон (Перперек)
Планинец (Момчиловци)
Победа (Царацово)
Порто (Портитовци)
Пъргавина (Голямо ново)
Реал (Пловдив)
Рейнджърс (Доспат)
Риболовец (Съединение)
Родопи 1935 (Момчилград)
Родопски сокол (Кърджали)
Рома (Давидово)
Светкавица (Гюльовца)
Светкавица II (Търговище)
Секирово(кв.Секирово,Раковски)
Селяк (Стубел)
Септември (Жабокрът)
Септември (Краводер)
Сион (Каблешково)
Скала (Бов)
Скрита сила (Мъдрево)
Слави мес (Ловеч)
Сливнишки герой 1923(Сливница)
Сокол (Зърнево)
Сокол (Марково)
Стрела (Дъбник)
Стрела (Пресяк)
Стрела (Тодорово)
Струмска слава 1956(Търновлаг)
Торнадо (Безден)
Торпедо (Борован)
Трактор (Попово)
Удар (Бяла черква)
Устрем (Дончево)
Устрем (Раковски)
Челси (Брестовене)
Шипка (Драгор)
Шипка (Малорад)
Шурданица (Георги Дамяново)
Ювентус (Малчика)
Юнак 2000 (Ардино)
Ястреб (Кошарица)
.........
От друга страна една друга новина изглежда просто като ПР съобщение - "Затворникът Димитър Желязков - Очите купонясва във фолкклуб Еди кой си, открит часове преди това". "На официалното откриване на новия атракцион от 7 заведения "Атриум", Желязков и придружаващите го мъже са си платили вход като редови посетители и дори са били проверени за оръжие, казват от управата."
Нищо изненадващо, фрапиращо, смутно... Някой изненадан!? От какво... Някой притеснен!? Защо! Смутени? Няма... Мани го Митьо Очите, ще кажете, той ясен (лидер на организирана престъпна банда за разпространение на наркотици. Осъден на 4,5 години затвор!!!!) дайте пак за Илия Калънов (макар и той ясен - футболен хулиган)... Фен на кой отбор, беше... Хахахахаха...
Защо трябва да плачем, като може да се смеем... Нали?

Герой

- О, Велико Слънце и Ти Корен Даващ Живот, дайте ни Сили, Фруктоза и Живот на Нашите Семки. Нека Бъде Волята Ви и Топлината и Живителният Сок. Амин... -
Грозда повтаряше молитвата си от както бе дошъл в Голямата Шарена Фруктиера, а Божествената ръка идваше и откъсваше едно по едно зърната. Усети как го откъсват и него от дръжката и едвам промълви – “Амин”...
Беше различно това, което бе слушал като малък от Старата Лоза и Нейните стари помощнички Стафидите. Легендите за пътя към Рая, Божествената ръка която ги отделя от Лозата и по късно ги изпраща Отвъд Белите Седефени Порти. О, беше толкова различно! Колкото и да бе слушал, беше се готвил за тези дни, непрекъснато откриваше факти, които не съответстваха на легендите...
- О, Велико Слънце и Ти Корен Даващ Живот – започна своята молитва той, виждайки как Божествените Седефени Порти се отварят пред него – Дай ми Сили, Фруктоза и Живот...
Изведнъж всичко се завъртя и той почуства, че пада в празното пространство, а Белите Седефени Порти изведнъж започнаха да се отдалечават, докато се загубиха в мрака. Падна на твърдо. Усети болка по цялата си ципа. Къде беше, какво ставаше?! В легендите нямаше подобно нещо. С какво бе заслужил Съдба различна от другите, с какво бе Различен от тях? Огледа се. Кафевите Лъскави Полета се простираха надлъж и на шир, пробождани само от Краката На Горния Свят. Нямаше Светлина и Топлина, нямаше ги Боговете. Само сумрак, прах и тези Крака На Горния Свят. Бе готов да започне отново молитвата си, когато Ги забеляза. Две огромни очи които го гледаха в сумрака. Това не бяха очите на Страшните Косове на Смърта, които бе виждал като малък скрит от листата на Старата Лоза. Бяха много по-големи. Изведнъж видя под тях Белите Седефени Порти... Но усещаше с цялото си зърно, че това не са Божествените Седефени Порти, към които трябваше да отиде. Създанието пред него много приличаше на Великите Котки Спасители, които там при Старата Лоза бдяха над мира и защитаваха Гроздовете от Страшните Косове на Смърта. Но това бе по-малко, и въпреки приликата, за разлика от Великите Котки Спасителки изглеждаше злонамерено...
Нямаше време да мисли, трябваше да се търкаля на някъде, да избяга, да спаси нищо не струващата в момента ципа.
Изведнъж страшен удър го подхвърли, завъртя и той мина на милиметри от острите Седефени Порти на Създанието. Затъркаля се към най-близкия от Краката На Горния Свят и се скри зад него. Усети как соковете му избиват по ципата от напрежение и страх. Спомни си за подслушания разговор между два Грозда от други Племена, там на Големия Щанд под Голямото Изкуствено Слънце за Божието Наказание на недесертните еретични племена. Тогава не повярва за Голямата Машина за Души, която поглъщала гроздовете от недесертните племена и затваряла соковете и душите им в Прозрачни Затвори за векове. Не че Съществото, което го преследваше имаше нещо общо с Машината, за която чу, но страхът му изкара спомена за нея.
- Явно няма значение как ще бъде взета душата ти. Божественото Наказание те застига, когато го заслужаваш – промърмори си той. Погледна иззад Крака На Горния Свят, зад който се беше скрил и едва показал се отново бяла вихрушка го изхвърли със страшна сила. Търкаляше се с все сила през Кафявото Лъскаво Поле, оглеждайки се за някакво укритие. Видя два Крака На Горния Свят, близки един до друг, и реши да мине между тях. Минавайки, чу глас:
- Насам. Бързо... – и по посока на гласът се мушна под един заслон. Едвам си поемаше дъх. Беше целият лепкaв от собствените си сокове. Огледа се. Бе заобиколен от многобройно племе дребни червеникави плодчета.
- Кой си ти – излезе напред един по-едър.
- Аз съм Грозде от Грозда на Старата Лоза...
- Ммм... - излезе напред и една стара малка сбръчкана шушулка – Аз познавам твоя вид. Ти си от рода на Мъдрите Стафиди... Добре дошъл при нас Шипките от Големия Червен Панер.
Така гроздето се запозна с племето на Червените Шипки от Големия Червен Панер. Когато той набързо им разказа как се е озовал в Кафявото Лъскаво Поле и какво го преследва, най-старата Шипка каза:
- Когато Бог създаде Големия Червен Панер, за да живее нашето племе в него, той го създаде със нашия цвят и ни даде Спокойствие, за да Узряваме и да се готвим за Денят За Чай. Живеехме в мир и нищо не нарушаваше покоя ни, докато не се появи Божественото Наказание или както ние го знаем Голямата Котка на Боговете. То, както и при теб се появява, отвлича някой от нас и ние повече не го виждаме. Понякога Божествената ръка връща някой от отвлечените, но те са толкова изтискани и разкъсани, че няма надежда за тях. И всички разказват точно същото като теб...
- Значи и тук Божественото Наказание може да ни открие – продължаваше да е притеснено Гроздето – Има ли място, където мога да се скрия от него или то ще ме преследва навсякъде?
Отзад на тълпата се чу глъчка и Шипките бяха разбутани от голям Орех.
- Приятелю, - започна той – Братовчед ми наскоро бе отвлечен от Голямата Котка на Боговете и бе преследван в продължение на много дни и нощи... Но въпреки всичките несгоди и борби и най-вече заради дебелата броня, която ни е дадена от Великия Орех Баща, той се завърна при нас. Та той, приятелю, разказваше, че по време на странстванията си стигнал до земя, където всичко било меко. Ти не си като нас. Твоята ципа е мека и слаба. Няма да издържиш друга среща с Голямата Котка на Боговете. Не и тук в Кафевите Лъскави Полета. Но там ще бъдеш в безопасност.
- Как да стигна до там? – попита гроздето.
- Трябва да преминеш през Кафевите Лъскави Полета покрай Краката На Горния Свят. – обясни Ореха. – Когато те останат зад теб, ще видиш Рамката на Боговете. От нея ще попаднеш в Белите Лъскави Полета, ще минеш покрай Хълмовете на Калта и Миризмата и веднага след тях е втората Рамка на Боговете. След нея всичко става меко... Дори светлината. Но внимавай - Голямата Котка на Боговете може да се появи и да те преследва във всеки един момент...
- Нямам избор – каза Гроздето, знаейки, че има само един опит...
Тръгна малко по-късно. Сбогува се с всички шипки от Големия Червен Панер и здравия Орех. Когато се сбогуваха, Гроздето го погледна, но Ореха мълчаливо отказа. Тук беше неговия дом и въпреки духа и здравината си, той не искаше да се изправи срещу Голямата Котка на Боговете.
Още преди да стигне първия от Краката На Горния Свят видя отново онези очи. Вече за връщане беше късно. Забърза да се скрие от приближаващите Очи. Изведнъж очите изчезнаха, притъмня и към Гроздето нещо огромно и черно се приближи със страшна скорост и се стовари върху него. Ципата се разкъса и соковете се разплискаха... Дори семката се разчупи от удара... Малко преди всичко да изчезне в мрак, Гроздето отново видя онези очи някъде отдалеч. Изглеждаха зли и ехидни. Явно няма значение как ще бъде взета душата ти, Божественото Наказание те застига, когато го заслужаваш....

От своето скривалище Шипките от Големия Червен Панер видяха всичко и оттогава всички знаят онзи Крак На Горния Свят като Гроба На Героя... Както и Легендата за Него...

Кандидат - президенти да ги....

Днес съвсем случайно видях, че в духа на избороте в Щатите, един младеж е предложил и моята персона за кандидат - президент. Незнам дали се е трогнал от моята непринудена детска простота или просто му липсва Буш-младши в надпреварата, но вече е свирено...
Не ме познава той, може би затова излиза с такова предложение. Или може би знае, че не питая нищо хубаво към Америка и американците. Имах ли малко власт там, веднага щях да направя няколко кардинални промени. Първо щях да оutsource -на цялото производство и мениджмънт на KFC, McDonald's, Burger King и други емблематични хранително-вкусови марки в Африка. Така мазнините, генно-модифицираните лайна и други тайни съставки ще се сведът до минимум. Да видят Американците какво ядът в Третия свят, а пък Третия свят да налее малко. Второ, директно на 100% оutsource на Microsoft в Азия. Така и така хардуера се прави там, и софтуера да си е там. Третия оutsource е на Холивуд в Индия. Те индииците не знам доколко са програмисти, но всичките са актьори. Толкова с икономиката. Банките няма какво да ги пращаме в Европа и в Близкия изток сега им е добре.
После почваме да правим териториална реформа. Какви са тия 50 Щата. Връщаме веднага Аляска на Русия с най-краткото извинително писмо - "Грешката е наша". Може да няма вече много там, но те и без това руснаците държът на площа, не на съдържанието. После връщаме Източните Щати на британците. Лично ще настоявам Робърт Карлайл да е губернатор. Връщаме Средния Запад на индианците и те правят Лас Вегас столица. Връщаме Тексас на Мексико, че тексасците са много сериозни, Севера на Канада да ги направят хора и да ги научат да говорят. Даваме независимост на Ню Йорк, най-много като последен жест може да го направим център на света и да го побратимим с Габрово, че Узана му е в землището.
Всички американски жени, включително и Статуята на свободата се връщат във Франция, да видят, че има и мъже, а мъжете се пращат в Аржентина, да видят, че има истински говеда. Всички щатски войски се правят строителни, а НАСА се приватизира. Това е. С каквото остане мисля мога да се справя и с импровизация...
Така че, то майтапа си е майтап, ма на гол гъз си е ... с цялата си непринудена детска простота.

Социализация на задници

Ех, разкопаха го Стамболийски. Не истинския, булеварда. Той онзи така се върти в гроба завалията, че и него е добре да го по разкопаят малко. "Булеварда разкопаха, трамвая спряха, мила моя майно льо", както се пееше в една стара песен. И днес волю - неволю от центъра реших да хвана маршрутка. Не съм го правил от месец, откак спрях да ходя до Младост... Но пък до Младост беше лесно. Качвам се в полупразната кола, сядам отзад с тапите в ушите и слизам почти на крайна дестинация. Сега обаче до шофьора, плътно допрян до няколко задника. Социализират се гъзовете...
Ако трябва да сме в духа на писанието за кръглите коли, веднага мога да заключа, отсека и докажа -маршрутките трябва да са триъгълни. И веднага вадя три довода.
1. Друго си е да засечеш друга кола като леко мушнеш ъгълче (острия, задължително остър ъгъл между катета и хипотенузата) пред нея. И после да ти гледат голямата хипотенуза и псуват.
2. Още по голям кеф е да пуснеш пасажера по ъглополовящата. Още повече, че центъра на ъглополовящите е и център на кръг-лите идиоти на който ни правят. В триъгълна маршрутка има два идеални ъгъла където да се изсипват всички на завоите и безметежно пространство където пасажерите да описват окръжности.
3. Триъгълната кола най ще отива на манталитета и външния вид на шофьорите си - абсолютни тъпоъгълници. Вписват се идеалллно.
Дотук с приликите и разликите с триъгълниците. Мен ми е по скоро чудно защо няма прилики между маршрутките и градския транспорт. За приликите между таксиметровите шофьори и тези на маршрутка може да се пише много. Аз знам само, че ако таксиджиите са хванали Господ за шлифера и възвестяват справедливост и силата на Божия гняв, то шофьорите на маршрутки са Архангелите на Апокалипсиса. Конниците на пришествието, възвестителите на Армагедона. Това най-вече заради мащабите и количествата с които работят.
Но това което днес ми направи лошо впечатление докато се возех с Чичака с Главно Б и малко х е, че никъде няма описание на фирмата стопанисваща линията. Нямаше телефон, сайт или лице с което да се свържеш за нередност, препоръка или не дай си (няма такъв прецедент, а като гледам няма и да има) ПОХВАЛА. Никъде, поне като в такситата не видях име на шофьора, от кое село е и какъв камион е карал преди. Няма... Няма контрол, няма отношение. Знам, че хората се возят с тях защото е сравнително бързо, евтино и "удобно". Макар с тези задръствания вече да не е по бързо от колкото пеша, евтино да, но къде ти е билетчето - застраховка, ако стане нещо КОМПАНИЯТА (обикновено ЕТ) не поема отговорност или каквото и да е, а за удобно... Ми казах, не ща да ми се социализира задника или аз да се чувствам такъв. По лошо, наврян в кучия гъз. А на пичовете им раздали телефони, и няма грам срам или някакви такива нормални усещания, та крещи по него - "Пешо бе, кой е с 15-ката, мина пред мен ще ми земе хората, не сам напра'ил и 50 лв. Празен карам"... А отзад още маааааааксимум за един-двама и никой с билетче. Е, последния идиот от село да хвана за един курс да се повози, пак ще слезе обиден. От отношение, шум и дискомфорт. Но нейсе, ние българите сме непукисти... Не знаеш някой ден няма ли да се наложи ТИ да подкараш маршрутка. Затова трябва разбиране. Но най вече респект. Хората се респектират като си простоватичък, но целеустремен. И мен ме кефи, но не е нужно да ходя да уча на West, та да знам че когато искам с мен добре да се отнасят и аз трябва да бъда добър към другите...И това се чудя ние българите, хора ли сме или шофьори на маршрутка...