Сенкью вери мач!... Вот уроды!..

Доста често се присещам разни сцени и фрази от Брат 2. А във филма има много реплики, който могат да те разсмеят до сълзи. Ето няколко, без които не може...

Една от първите естествено е с разговора за Киркоров, където Данаил обяснява:

— Не люблю я Киркорова. Он какой-то весь подпудренный, подкрашенный… одно слово — румын.

— Так он же болгарин…

— Да?! А какая разница…

Или обясненията на таксиметровия шофьор:

- Тормозить ногами надо, а не головой! Были ж люди, как люди - и вдруг все сразу стали кретинами. Парадокс.

Един от най-ярките персонажи във филма беше Фашиста, а сцената във склада му брутална:

- Слушай, а откуда все это?

- Эхо войны.

Но истински шашавите фрази се раждат от сблъсъка на две култури - или с две думи - Братята пристигат в Америка.

- Welcome to the United States.

- Сенкью вери мач!... Вот уроды!..

И освен с граничната полиция, големия брат Виктор Багров (Виктор Сухоруков) се среща и с щатската митница:

- У вас сало, яблоки есть?

- А вам зачем?

- Вы везёте с собой продукты? Яблоки, сало?

- А здесь разве не продают?

- Вы не поняли. Это карантин.

- Болеете?

И украйнската диаспора:

- Слышь, братан, как мне до города добраться?

- На такси.

- Слышь, земляк, а где здесь русские живут?

- Москаль мне не земляк!

И все пак емблематична фраза от и за този филм си остава прости въпрос и още по-простия отговор, при вида на оръжието на масата:

- Вы гангстеры?

- Нет, мы русские.

Съвета е простичък, но ефективен:

Думать меньше надо, а соображать больше.

И друга силна за този филм фраза е, когато Данаил се връща за Даша:

- Русские своих на войне не бросают!

И двата разговора, които дават смисъла на това пътуване и ценностите на персонажите - първия на Данаил с Виктор, а после обобщението на Данаил, когато отива при американеца:

- А в чем сила, брат? Разве в деньгах?

Филма си е сила.