За кръглите коли...

Гледайки как колегата паркира преди малко и под въздействието на темата от вчерашния тийм билдинг се замислих защо аджаба колите са правоъгълни, а не кръгли. Кръгът е по-съвършенната форма, но...
1. Когато слагаш правоъгълниците един до друг, можеш да го направиш така че да няма празно пространство. При къгчетата винаги има. Ако колите ни бяха кръгли, щеше да има много място за кашпи, но това не е рентабилно (виж сх. 1) в светът който живеем... ТОВА Е, НЯМА МЯСТО! Друг е въпроса, че не седят стилно на правите ни пътища.


2. Поради правоъгълната си форма колите се движат основно напред - назад по тясната си страна. Добре се вижда когато завива. Ако бяха кръгли или поне елипсовидни щяха да се движат по свободно във всяка посока и никога няма да се разбира една кола завива или се движи направо (виж сх. 2). ТОВА Е ЛОШО! И в момента шофьорите са като мухи без глави, и брауновото движение е в основата на движението по улиците.


3. Два кръга един до друг имат само една допирна точка. Два правоъгълника един до друг има цяла обща страна. ТОВА Е ЯКО! Или на прост език преведено в контекста - От кръгла кола можеш да говориш само с един и то не на фул контакт, а при правоъгълните коли в едно задръстване всеки може да контактува със всеки (виж сх. 3).


4. Поне аз като си представям кръгла кола, схемата на хората вътре според мен би била 1-2-1.. Както ги рисуват атомите. С цел оптимизация на пространството би трябвало всяка седалка да гледа навън, примерно. Това би означавало, че най задната гледа назад. ТОВА Е УЖАСНО! Има много хора на които им става лошо от това (виж сх. 4).
сх.4

5. Ако т.4 е вярна, тогава спането, секса и особено оралната любов по време на движение, в колата става по трудна от колкото е в момента. ТОВА Е НЕПРИЕМЛИВО! Освен за любителите на поза 69 (виж сх.5 ), но само когато колата е спряла.


6. Катастрофите... В момента правоъгълните коли вседствие на катастрофа придобиват трапецовидни или други паралелепипедни форми, като в повечето случай някаква част от колата остава не засегната. При удар кръглите коли биха придобили формата на кифла. Особено при удар между кръгло Punto и кръгло Cherokee... Това означава към 100% демидж. ТОВА ВЕЧЕ Е СТРАШНО! За Punto-то... (виж сх. 6)


7. Кръглите коли не могат да се бутат целенасочено в една посока, като затънат в някоя локва. Поради формата си е неизбежен натиск към центъра на кръга, а не по посока на движението... ТОВА Е ГЛУПАВО! Според сх. 7


8. Представете си и как ще се сменят гумите на кръгла кола. Вдигаш я от едната страна и тя се търкулва. Това са много голями материални и евентуални човешки загуби. Правоъгълната кола може да си я сложиш на чомпек, кръглата не... (виж сх. 8) ТОВА Е СТРАННО!

9. Кръглата кола може да бъде стилна, правоъгълната е практична. В света който живеем, кръглата го духа. ТОВА Е НОРМАЛНО! Никой не си купува кола защото изглежда сладко, а се купува за да върши работа. Е, има и изключения. Но те не правят разлика между кръла и правоъгълна кола и си я (им я) купуват според цвета на маникюра (сх. 9).


10. 9 причини са достатъчни... ТОВА Е ДЕМОКРАЦИЯ

От Юч Бунар до Коньовица само хасвалт...

Ок. Гледахме го и Дзифт. Незнам уморен ли бях, или просто филма бе прочит на най-основните моменти в книгата. Геройте бяха много cool. Говореха много як жаргон. Жаргон, който така и не разбрах на 40-те ли беше, на 60-те, или на 90-те... Явно изказа на българите не е мръднал последните 70 години. И за какво. Майката си е майка, свършването - свършване, а crew-то - crew... Сюжета също беше cool. Което се подчертаваше от черно-бялата визия. И с малки лирични отклонения, относно времето в което се развива. Но с голям акцент. Съветските песнички от радиото и лозунгите по стените всеки удобен случай се подчертаваха. Пропагандата трябваше да се усеща през целия филм, макар че аз неразбрах защо. Заради духът на времето в което действието се развиваше! Или песента с която завърши филма... Ми прост съм и неразбирам връзката между това че България е хубава, Русия още повече, а главния герой е мъртъв... Абе лирично отклонение. Като се замисля последните 20 години, тия лирични отклонения са основни в нашето кино. Но както се казваше в един мой любим филм - The Sixties are over... MAN!... И тъй като това беше проста история разказана по още по прост начин, но с много сложни технически средства единственото което ще запомня от филма е образа на Джоко Росич, който не бях гледал отдавна и който не става за поп и един лозунг... за ръцете и краката...
Все пак не съжалявам. Дадох си парите за български филм. Направих го и за "Светът е голям". Съпортнахме нашето кино. Така трябва.
Но все пак искам и това освен морална, да ми носи и естетска наслада. Като гледам да съм съпричастен, горд или засрамен. От последните няколко български филма не бих могъл. При тях е все тая. Историята поне в "Дзифт" не ми е близка. Нито е на баща ми или дядо ми. Може би на нечии дядо, но на моя не.
А има толкова много теми които бих почуствал близко и в личен, и в национален план. Затова мога да мечтая за български филми каквито имаше преди 20 години или ще има с теми за историята ни, природата, културата или Човека живеещ тук.
Искам да гледам филм за траките, техните съкровища и градове, маски и царе, за Севт, Спартак и Орфей (HBO и Холивуд да го духат).
Искам филм за Кубрат или кан Тервел и първия в света антитерорист Елемаг (Брус умри най сетне)...
За Асен и Петър (Мел Гибсън режисьор, режисьор...).
За Самуил...и защо и какво трябва да помним... (не са били 300, но са били жертвоготовни).
За Крали Марко и Шишман (мани я историческата истина... легендата е по добра от тази за Beowulf).
За Владислав Варненчик (нещо ала Вайда)...
За Ботев и Раковски (без Каприо).
За Крушовската република (и как великите дела се раждат в малките села).
За Сръбско-Българската или Междусъюзническата войни (по текста на песента на Черно фередже) и за подвига Одрин...
Искам за Дан Колов (с Трите Хикса подържаща роля).
За детството на Симеон II (какво ли би минало на едно дете през главата в тези времена).
За Димитър Списаревски (който още свети в небето над София), Джон Атанасов и дори Георги Иванов (хора с живот екшън...).
Искам най-много филм за Юлия, Яна и Дончо Папазови.
За хората които се върнаха след 90-та или заминаха след това (ТрейнсБГпотинг)...
Теми има, много и чудни. Истории за живота и от живота. И за малко от тях в тълковния речник пише просто - ...Хасвалт...

Пердета

Познавам две пердета. И двете велурени.
Понякога ми се иска да са дантелени, но бързо ми минава. Велура е прекрасен. Мил. И чуствен. Дантелата е просто секси. Но не е приятел. Студена е. Велура е друго нещо. Нищо, че изглежда тежък. Не е. Той не пропуска светлината. Пази топло. Абе, шик.
Та за пердетата...
Добри приятелчета. И точно на място. На един и същи прозорец, но колкото и да са близки, все в двата му края. И винаги по един и същи начин. Върже се едното с панделка, върже се и другото. Пусне се едното в танц, хайде и другото по него. Все едно и също ми говорят от двата си края.
Ръм...
Ако дантелата е страст, то велура е фетиш.
Обувки, дрешки, накити. Пердета.
Интересно, че те не го усещат по този начин. Те си имат свой. Чертаят своите слънчеви лъчи минаващи през тях. Избирателно пропускат. И двете са със склонност към изкуството. Имат виждане за светлината. Знаят какво да пропуснат или спрът. Интересно е да ги гледаш. Да им се възхищаваш или да се плашиш от светлосенките които правят. Независимо дали е ден или нощ.
Приятни са на допир. Приятни на вид. Приятни за събеседник.
Какво може да ти каже едно перде? Може много. Какво се случва отвън. Какво не виждат съседите...
Познавам две пердета. И двете велурени. И чат - пат напушени...

Есенна хибернизация

Студено е.
Опипвам кафеварката да ми се стоплят ръцете. Котето гледа жално, по скоро за храна, отколкото за кафе.
- Скоро Кирчо, скоро - му казвам, имайки в предвид, че скоро ще стане кафето... Не че ще му дам да яде.
Кирчо отива да си играе в стаята... Въпроса с храната беше принципен, не че беше гладен.
Поглеждам през прозореца. Облаци, жълти листа, гарги... Есен... Ех, тази есен. Ако пролетта ти изкарва пишката, както изкарва зелените листа по дърветата, то есента я прибира на скришно... За зимата... Има някакъв остатачен инстинкт за секс за стопляне, но не е същото... Сещам се онази песен - Най-обичам зимно време, жълти фигурки да правя... То какво друго да правиш освен това...
Опааа, кафето е готово. Сипвам, пари, ммммм, чудно.
На Кирчо не му е интересно сам в стаята. Ще ме гледа как пия кафе. Гледа ме. И аз го гледам. Скоро си омръзваме. Той пак запрашва към стаята, аз се облягам на балконската врата. Да не влиза хладно вътре, затова... Студ. Няма и какво да се воайорства. Всеки се е изолирал в собствената си тухлена черупка. Няколко светещи правоъгълничета. С пердета. Ни вопъл, ни стон, ни врява...
Идеално време за пътуване през времето и пространството. Вадя ракията от хладилника. И отивам да се хибернитирам... За поколенията.

Rage срещу the Machine

Млад "блогър" съм. Пописвам по малко, разглеждам плахо и все проверявам влизал ли е някой да види какво ли съм писъл... Трепет, някакъв усещам в мен... Но то с тепет не става, та реших да видя как е по другите "челните" най-известните и посещавани блогове. Да поема челен опит и SEO оптимизация...
Четох, четох, четох... не че нямах работа, но четох, четох, четох... Интересно беше. Хората пишат, и то за абсолютно всичко. Ето примерно тема на деня "Пиле прелетело" и разцъква всеки:
- В каква държава живеем... Няма оправия с тия пилета...
- Как за едни пилета можело да летят, а по белите страни пресичали щраусите улицата пешеходно...
- Защо червените пилета така летят, пък жълтите иначе...
- Колко пилета трябват да сменят крушка, без да се смята това дето е прелетело само да ги види какво правят...
- Защо всъщност пилетата летят... Дам...
То това моито място вярно празно, но се оказа че е пълно с такива места... И по-празни има...
Но друго ми направи впечатление докато "сърфирах" из блоговото пространство днес... Как колкото повече разсъждаваш над темата колко са нефелни другите, толкова повече фенове имаш... Аз също съм добър в намирането на кусури, та и моя блог ще потръгне... Трябва просто да следя новините. Ррррр. Да чета весници, да гледам телевизия, да следя блоговете... Какви ли жертви още ще трябва да правя. Обществените личности, институциите и държавата са най-добрите жертви. Те каквото и да направят, винаги им се намира издънка - Защо така, а не иначе; Защо сега, а не преди време; Защо изобщо правят или казват това, а не замълчът... Не, последното е крайно, че и блогърите губят актив... Позитивно трябва, позитивно...
Позитивно казано с две изречения, престарах ги малко нещата... Има какво да се чете, а блоговете дето ги насолих не са толкова много. Даже това сега заради един-два конкретно го написах... Но ми направиха много лошо впечатление. А, че имаха много фенове вярно... Но не може и да има rage, и да не си срещу machine-ата...

Град музей, хора експонати

Прекарах уикенда в Копривщица с група. В събота пообиколихме музейте и поговорихме с местните баби и дядовци. С тъжно усещане останах след тази обиколка. 6-те къщи - музеи бяха някак си пусти. Не, че нямаше туристи... Имаше много. Но празните стай които трябваше да разказват за Дебелянов, Каблешков, Бенковски, по скоро разказваха за празнотата останала след като градът умира... Един от най-големите градове през 19 век в империята, град родил велики революционери, град слънце... Сега слънцето се е превърнало в бяло джудже. Звезда която умира. И бабите пристъпвайки от студ от крак на крак, някак си просто чакаха времето да мине, гледаха с празни погледи туристите и им беше все тая някой ще ги заговори ли, ще си купи ли нещо от тях, ще им се усмихне ли. Гледаха тъжно и обезверено. Разказват с носталгия за своята младост или за историята на Копривщица, но не правят нещо сегашното ежедневие да се промени. Не може ли! Или не искат, по скоро. Млади хора...рядко се виждат и един от тях това и каза: - Какво очаквате! Копривщица е град музей с хора експонати...

През Юли спасение дебне от всякъде

Гледам "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" и някакво дежаву леко ми диша в ухото. Познато ми е, правя асоциации и нещо ме драска под лъжичката. Сетих се накрая. Гледайки "Светът е голям" през цялото време си припомнях "Im Juli" на Фатих Акин.
Откривах още и още сродни неща между двата филма. Не само "германецът" тръгнал към Босфора, не само истините които откриваш по пътя или целта... Имаше и още нещо. Онова малкото, дето тия на запад няма да го усетят изобщо. Нещо изключително източно европейско. Балканското отношението към живота, любовта и всичко останало... Онова пътуване, което е живота ни. Не напред. А някак си назад... Те затова и Балканите нямат бъдеще. Защото живеят за и в миналото.

Желания

Говориме си снощи с Нинката, кой какво искал да направи. И казва тя, че списъка е особено важен, че хем носи веднъж удоволствие като го правиш, хем втори път като задраскваш нещо от него. Позамислих се аз... Никога не съм си правил списък с нещата които искам да направя или местата които искам да посетя. Винаги всичко е ставало на прима виста. Е, почти винаги. В това със списъка има идея, викам си. Дай да пробваме.
И почвам:
I. Искам да направя.
1. Да посадя поне 10 дръвчета....
2. Да отворя бар...
3. Семейство...
Хм. Дотук добре, но да помислим пак... Това с дръвчетата хубаво, но защо 10! Задрасквам 10 и пиша... Колко да напиша? 20! Не са ли много? Дългосрочно погледнато не, но все пак. Задрасквам 20... 15? Бройката ограничава... Без нея пък става размито. Ебати желанието... По 1 на година? Да звучи по-добре... Тази година свърши още малко, брой ли се?!
Драскам, пиша, драскам... Накрая остава само - ...дръвчета... Ще ги имам предвид... Задрасквам ги. По натам какво писахме... Бара, да.... Отварянето, хем лесно, хем не. То после с поддръжката става по тегаво. Бизнес е това... Стиска ли ми... Искам много. Е, ясно. Ще го отвориме... Драскам и това... Номер 3 - Семейство.... Брррр. Криза на 30те ли имам! Семейство като такова имам със сестра ми и племеницата... Първо да открия жената за която ще се оженя... Глупаво и някак си така написано депресарско желание. Драскам...
I. Искам да направя... И отдолу драскано, драскано, драскано... Не става...
Сетих се Нинката каза, че ще си прави татуировка. Яка идея. Но... Аз май не искам да си правя... Оставям го така... Добре... Дай II...
II. Искам да отида:
1. Искам.. Искам... А де. Кое е първо... Индия, Монголия... Алтай... Ррррр. Чакай справка с Google Maps. Я... Ето една добра идея... Южна Америка. То като се замислиш, където и да посочиш на картата все е оферта. Ново място, приключения... Труден избор... Дали да не оставя този списък на Случайноста. Тя сигурно има такъв за мен. Излизам на стоп и... Както стана с Турция... Стопираш и без да се усетиш си някъде далеч. Далеч и от първоначалната идея, далеч от всякакви планове... И в тая графа само драсканици, дееба...
Я да пробваме със само Искам:
Такааа... Какво Искам. Без да се замислям знам - Да си живея както ми харесва...
Това вече го правя и като гледам ще продължа. Направо го драскам като осъществено.
В крайна сметка какво остана от списъка... Една плетеница от мастило... Лабиринт. На които не му търся изхода... Защото това е живота ми и определено... не искам да излизам...

Неродена мома

Обикновенно хората свързват 9-те месеца с бременноста и раждането на дете. При мен дете не се роди, даже направо... провали се възможноста това да стане понатам с това момиче.
Разпадна се една връзка която за тези месеци, беше за мен в зародиша си... Но не можа да се роди и порасне в нещо по-голямо. В такива случаи винаги си задаваш въпроса - пропиляно ли е това време, загубено... не оползотворено... И ако отговора е да, много жалко. Значи наистина е нямала смисъл тази връзка...
Аз с удоволствие ще си спомням за тези дни... Ще разказвам истории, ще показвам снимки. Това е моя живот... Живея така, че да не се срамувам от това което съм направил и постигнал.
А в неродената мома нищо срамно няма, има само много тъга...

Хем Creative, хем Director

Днес си говорихме в една рекламна агенция по (или по скоро за) работа и ме питаха как си представям работата и задълженията на Creative Director-а. Бе, позамислих се... Хем creative, пък и хем director.
И им казах:
- Най криейтив на Director-a трябва да е да измисли, кой от дизайнерите аджаба ще направи поръчката... Естествено като има наблюдение кой как работи...
Шефа се позамисли и ми даде втори шанс:
- А стимулирането на креативноста?
- Мамка му - помислих си - тези савсем сериозно питат...
- Да, понякога въображението трябва да се стимулира със свежи идеи и поглед отстрани... Но, по трудно май е да ги накараш да направят това което клиента иска... А за това е важен най-вече creative-а на creative director-a…
- Та?...
- Има си начини - замислих се за моята работа като дизайнер - И те са хора, разбират като им говориш...
На седмица излизат над 150 обяви за търсене на дизайнери... И за всяка се пращат по 20 CV-та! Много дизайнери и всичките със скрит или явен потенциал. Но... Вървя си по улицата и си мисля, за тоя криейтив, верно к’ъв е... Гледам ги рекламите и там го няма...
Та какъв Creative в тая България... Та чак и Director да трябва...

Клинтън хотел

Тамън го написах съждението за Creative Director-а, приключих работа и си тръгнах. Обади се Чохата да мина през тях и аз тръгнах нагоре по България. Вървя си, момчетата от Z-Rock ме вкарват в джунглата и съвсем не ебавам, че някакви ми викат от един бус. Усетих ги де, свалих слушалките и те питат:
- За НДК?
- Ми това е пътя да...
- Некъф хотел Клинтън...
- Точно. Само направо давай...
Тръгват те, аз си слагам слушалките и продължавам. Момчетата от Z-Rock пуснали песничка, не пречат на мислите със простотиики и аз вървя и си мисля (то това май ми се отдава, ако мога и да го работя) верно защо не се казва хотела Клинтън.
Ми то... и Хилтън седи разкрачен... и Клинтън като отворена книга...

Администратори да ги...

Говориме си сега с Valqk-а за всичките тия интернет проекти дето ги почваме и сега висят някак си... и БГОутдора и Около София, че и РеЕволюшъна...
То май от кака Тони снощи тръгна всичко.
Общо взето колкото и да си твои идеите или мечтите, пак за да се превърнат в това което искаш трябва освен желание и работа, отвреме на време и малко да са споделени. Защото ти не ги правиш на 100% за теб. Отваряш ги. А когато една идея се приеме от друг при сърце, значи е проработила... Та така с кака Тони си говорехме... За клуба, за клубния сайт, за други такива... ПК-то е като БГОутдора... Една идея за която трябва повече от един човек, да съпреживяват и работят. Не потребители или членове... Такива дал бог. И аз съм потребител. Но ползването на дадена информация, не ме прави част от нея. Както и членуването в дадена група не ме прави част от нея, ако не се чуствам част от хората в нея.
В крайна сметка извода е само един ... Да си администратор означава не да триеш или ограничаваш спама, потребителите или темите, а да даваш права и свободата хората да споделят идеите си и да ги реализират... Да ги направиш администратори...
А мойте проекти нека си висят. Чакат и да узряват някой ден ще се намери този за които, няма да са просто нечии проекти... А малко от малко и негови.